13396 | 18 дек. 2015 | 12:48

На борсата са изхвърлени много хора, бизнесът отново плати екстрите на чиновниците, казва Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите

- Г-жо Кукушева, хлябът е един от символите на светлите празници, които предстоят. Каква година изпращат във вашият бранш и с какви надежди посрещат 2016–а?
- Националният съюз на хлебарите и сладкарите представлява малкия и средния бизнес. В хлебопроизводството у нас, голям бизнес според европейските стандарти, не съществува. Аз си го обяснявам с факта, че това е най-инфарктният бранш, където се произвежда най-бързо оборотната стока – хлябът.
И така както хлябът е най-популярният продукт, се случи нещо, което беше подминато мълчаливо. С 20 процента беше увеличена стойността на фактурите. Същото произтича от повишената такса „задължения към обществото”, която е основна компонента в енергийните разходи. Драстичното нарастване в момента се поема изцяло от бизнеса.

- Как влияе тази такса?
- От една страна се понижава конкурентоспособността на българския бизнес, което свива износа. От друга, се орязват възможностите на работодателите да мислят за увеличаване на фонда работна заплата, който е изключително важен за платежоспособността на заетите. Да кажем направо – за да плати увеличението на въпросната такса бизнесът взима от парите за заплати. Всичко това убива българската икономика. Съществуването на тази такса се аргументира с идеята да се ликвидира дефицитът в НЕК. Но дупката е толкова голяма, административните, транспортите и т.н разходи са прекалено раздути, че едва ли някой може да запуши тази огромна яма. Истината е, че ние замразихме работните заплати и дори ги намалихме. На борсата вече са изхвърлени много хора. Повишение от 20% е неприемливо за бизнеса. Тази такса убива всяко бизнесначинание.

- Искате да кажете, че скъпият ток изяде заплатите?
- Всъщност наказани бяха хората в бизнеса, а не работещите в администрацията. Заплатите на чиновниците и техните екстри отново бяха платени от фирмите, които въртят колелото на икономиката.

- Но нали се създава енергийна борса, която ще либерализира цената?
- Това би могло да се случи след около година време. Но таксата „задължения към обществото” реално обезсмисля и не прави атрактивно съществуването на енергийната борса. За да ползва този либерален модел, една малка фирма трябва да има определен административен капацитет. Това е невъзможно, дребният бизнес не може да си го позволи.
Но има и друго – енергийната борса струва пари на данъкоплатеца, за този модел се харчат много ресурси. И какво ще стане, ако идеята не тръгне? За пореден път формално ще отговорим на едни изисквания на Брюксел, които после като в бананова република няма да можем да приложими. Ако не се редуцира таксата „задължения към обществото” енергийната борса ще увехне, няма да има интерес към нея.

- Казвате, че скъпият ток къса от парите за заплати. Колко са заетите във вашия бранш и има ли достатъчно кандидати да месят хляба ни?
- В момента в хлебопрозводството и  сладкарството работят около 11 400, но реално се трудят двойно повече. Огромен е сивият сектор в нашия бранш и много се надявам най-сетне да започнат реални мерки срещу нелегалните производители. В същото време има огромен недостигът на кадри от средния ешалон - специалисти.

-Няма ли специализирани училища?
Има и те са много скъпоструващи на данъкоплатеца. Но няма задължителен стаж. Завършват като сладкари и хлебари, а после стават сервитьори.

- Може да са им ниски заплатите?
- Осигурителният праг на специалисти в нашия бранш е 812 лева. И това е базата. Отгоре се добавя за дежурства, удължено работно време, за нощни… Празничните и почивните дни се плащат двойно, защото процесът е непрекъснат. Пожелавам си много по-активно партньорство с министерство на образованието, за да се опитаме да развием дуалната форма на обучение. Това е начин да се подготвят добри кадри в специализираните училища.

- Често се говори срещу сивия сектор, но изглежда всичко остава само на хартия. Какво може да се направи конкретно?
- Българското законодателството в областта на храните през последните 20 години не беше пипано. През това време незаконният бизнес се намърда удобно на пазара и си съществува даже и с благословията на законодателството. Три закона обсъждаме в последните месеци - за оценка на риска, за хранителната верига и за храните. Пакетът е готов, уверяват ни, че проектите ще бъдат гледани и приети още в първото тримесечие на следващата година.

- Кажете няколко конкретни промени, които ще сложат ред в системата?
- Под никаква форма повече няма да съществуват обекти за производство, търговия и дистрибуция, които не отговарят на Закона за устройство на територията. Казано по-просто – не може да имат предприятие или магазин за храни и напитки без акт 16. Всички автомобили, които превозват хляб ще бъдат включени в публичен регистър. Всяко превозно средство ще има отличителен знак на предното стъкло. В проектозакона за храните са оповестени организациите, които имат национално представителство в сферата „храни и напитки”. Това ще увеличи още повече дейността им в защитата на техните членове като се спазва европейското и националното законодателство.

- Какво ще пожелаете на потребителите на прага на Новата година?
- Пожелавам здраве, разум, реално съществуващо право на избор, стоицизъм и оптимизъм, че животът зависи от тях.