9724 | 31 юли 2017 | 19:17

На 8 и 9 юни двете делегации в състав външен министър плюс по четирима експерти се заключват в хотела край езерото на Правец. 35 часа преговарят „на тъмно“. Консенсус не се задава...И Екатерина Захариева заплашва, че се оттегля от преговорите.

В 12.15 часа на 1 август 2017 Скопие ще посрещне българския министър-председател с официална държавна церемония и военни почести. Половин час по-късно между премиерите на България и Република Македония Бойко Борисов и Зоран Заев ще започне едночасова среща на четири очи.

Така е записано в програмата на официалното двудневно посещение на българската държавна делегация, водена от минисър-председателя, в която са включени вицепремиерите Екатерина Захариева (и външен министър), Красимир Каракачанов (и министър на отбраната), Ивайло Московски - министър на транспорта и Теменужка Петкова - министър на енергетиката, и депутати.

Историческото подписване на историческия Договор за добросъседство между двете страни е предвидено за същия ден в 13.35 часа местно време (14.35 българско), след което двамата премиери ще дадат съвместен брифинг.

След обяд Бойко Борисов ще бъде приет от председателя на Македонския парламент Талат Джафери и от президента Георге Иванов.

Рано сутринта на Илинден, 2 август, когато югозападната ни съседка отбелязва националния си празник и годишнината от Илинденското въстание, Борисов и Заев ще положат заедно и венци на гроба на Гоце Делчев в двора на църквата "Св. Спас" в Скопие.

След което българската делегация се връща в София.

След Иван Костов и Симеон Саксколбургготски това е третата официална визита на български министър-председател в Скопие. В последните 10 години обаче по времето на управлението на Никола Груевски отношенията между двете страни са белязани с яростна антибългарска кампания и отявлен македонизъм.

Трънливият път на Договора

Договорът с Република Македония е предложен от България през 2008 г., и оттогава по него са работили и преговаряли различни екипи на двете страни. През 2012 лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски прекъсва контактите. На настояванията на българската дипломация Скопие отговаря с мълчание или с негативни сигнали.

С идването на Зоран Заев процесът се отпушва.

Целта на Договора е по време на българското европредседателство България да подкрепи евроатлантическата пътна карта на Република Македония, а Скопие да се откаже от македонизма.

Пред двата преговорни екипа изникват огромни трудности.

Първата - признаването на общата история. Нашата позиция е - един народ в две държави с обща история. Македония е против тази формулировка. Накрая в текста е записано „Общата история, която свързва двете държави и народите им“. Официална Македония се отказва от докрината си за история, различна от историята на България, а пък ние приемаме, че в Република Македония живее народ, различен от нашия.

Второ – претенциите на Р Македония за „македонско малцинство у нас“. Това е записано в македонската конституция. По този въпрос България е категорична и никога не би направила отстъпление. Точно тази тема изопва най-много преговарящите екипи.

На 8 и 9 юни 2017 двете делегации по подготовката на Договора в състав външен министър плюс по четирима експерти се заключват в хотела край езерото на Правец.

35 часа преговарят „на тъмно“. Консенсус не се задава...

В един момент министър Екатерина Захариева затваря папките си, става от масата за преговори, заявява: „Ние не бързаме!“ и тръгва да напуска залата. Това е мигът, в който македонците остъпват. За Скопие е яно, че ако Договорът не се подпише сега, приемането им в НАТО и ЕС се отлага за неопределено време.

След тежки преговори се постига консенсус, който влиза във важния чл. 11, точка 5 от Договора. „Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония“.

Това е фактическият отказ на Скопие от претенциите за „македонско малцинство" у нас и е най-важната победа на българския преговорен екип. 

Трето – по въпроса за т. нар. „македонски език“ България не е отстъпила от Декларацията, подписана от Костов и Георгиевски през 1999 година.

Четвърто – Договорът е опит да се спре с антибългарската истерия в Р Македония. В него е предвидено да бъде създадена обща комисия, която да разгледа общата ни история, за да се избегнат спекулациите по темата, и да не се позволява пропаганда и език на омразата.

В чл. 8 е записано: "В срок най-късно до три месеца от влизането на настоящия договор в сила, с цел задълбочаването на взаимното доверие, двете Договарящи се страни създават Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития. Комисията представя пред правителствата на Договарящите се страни ежегодни доклади за своята работа".

Двете страни ще организират съвместни чествания на общи исторически събития и личности, насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности.

Така накрая се изработва един текст еднакво добър и еднакво приемлив за интересите както на София, така и на Скопие.
Разбира се, сам по себе си той не решава натрупаните проблеми, но е начало за нови отношения.

Опозицията в Македония не приема Договора с България. Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ заплаши, че няма да подкрепи Договора при гласуването му в парламента, тъй като е неизгоден за Македония..
Партията на бившия премиер Никола Груевски заяви, че е "добре да се подпише договор с България, за да се засили сътрудничеството и приятелството между държавите и, разбира се, заради изявлението, че България би подкрепила по-активно пътя на Македония към пълноправно членство в НАТО и Европейския съюз, но не при условията, които са посочени в текста на договора".

Според ВМРО-ДПНЕ договорът дава повече права на България и е предателство спрямо националните интереси на Р Македония. Партията не приема термина "обща история" и иска Скопие да полага грижи за т.нар. македонско малцинство у нас.

ВМРО – ДПМНЕ посочва още, че не иска да сподели отговорността, която Социалдемократическият съюз на Македония /СДСМ/ носи пред гражданите на страната. "Един ден този договор може да бъде преразгледан, както всеки друг договор", посочват от ВМРО-ДПМНЕ и изказват съжаление, че двете страни са решили да го подпишат „така набързо, без участието на експерти и на другите политически фактори и без да вземат предвид волята на македонския народ".

Управляващата СДСМ призовава ВМРО-ДПМНЕ  да престане с безотговорната си политика и вместо това да прояви отговорност и да действа за решаване на отворените въпроси, за развитие на добросъседски отношения и откриване на евроатлантически перспективи за страната. "Договорът между Македония и България е база за приятелство и успех на двете държави, а неговото подписване е успех на всички досегашни правителства, на всички партии и всички граждани. Затова е особено важно ВМРО-ДПМНЕ да покаже отговорност и да участва в довършването на процеса, като подкрепи договора", призовава СДСМ.
За да влезе в сила, договорът трябва да бъде ратифициран от националните парламенти. Българският парламент единодушно подкрепи подписването на договора и се очаква по същия начин да го ратифицира. Македонският парламент обаче е по фрагментиран и изходът от гласуването не е ясен.
Македонското правителство даде сигнали, че е готово и на отстъпки в спора за името с Гърция, която години наред блокира членството на Македония в НАТО. ЕС и САЩ приветстваха новото поведение на управляващите в Скопие.

По време на официалната българска визита ще бъдат подписани два Меморандума - за изграждането на Коридор № 8 и за сътрудничество в областта на природния газ.

В официалната българска делегация са също посланикът ни в Скопие Иван Петков, депутатът в Европейския парламент Андрей Ковачев, председателят на Комисията по външна политика в Народното събрание Джема Грозданова, председателят на парламентарната група за приятелство България - Република Македония Борис Вангелов, народният представител Станислав Станилов, началникът на политическия кабинет на Президента на България Иво Христов и началникът на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова.