45917 | 12 юли 2021 | 14:06
80 на сто от българите, които гласуваха в неделя, са срещу ГЕРБ.
И Слави Трифонов им предложи правителство, абсолютен антипод на това, което представляваше Бойко Борисов и неговото правителство.
Тези хора се срамуваха от премиера си, червяха се от:
-джипката и мутренското перчене, което тя олицетворява;
- балканския му бабаитлък;
- свойското говорене на „ти“ и прекалената народнящина;
- самочувствието - „само аз мога“, от човек, който не знае нито един чужд език и се гордее, че е прочел само една книга;
- обезличаването на парламента и превръщането му в гумен печат на волята на изпълнителната власт. И по-точно – на нейния "глава";
- желанието да подчини всички институции на волята си и войната с президента – който не пожела да бъде втори Плевнелиев.
И като резултат от всичко това - подреждането на цялата държава и нейните иституции по мярката на лидера на ГЕРБ и неговото лично удобство. Това, че заседанията на правителството бяха преместени в сряда, както Борисов бе свикнал от общината, само олицетворява това явление. Той не ходеше в парламента, защото не смяташе, че там са неговите „началници“ (нищо че в конституцията пише така). И за себе си бе прав – депутатите от ГЕРБ дължаха всичко на него, бяха посочени от него, избрани заради него, там никой не светеше със собствена светлина и не показваше, че има собствена воля (иначе как би гласувал днес точно обратното на това, което с възторг е подкрепил вчера. Такива случаи имаше много – когато парламентарната група на ГЕРБ по заповед на Борисов рязко сменяше мнението си). Наистина, какво да прави в такъв парламент един „силен“ премиер?! Да отиде заради опозицията ли – от приказките му става ясно, че за него опозицията може да бъде два вида – градивна – когато поддаква на управляващите и неградивна – нещо почти като организирана престъпна група за сваляне на властта.
Чувствата на тези, които не искаха да виждат повече Бойко Борисов начело на държавата си, добре изрази бившият служебен премиер и дългогодишен кмет на София Стефан Софиянски – „Когато видя Борисов в чужбина, се притеснявам. Страхувам се какво ще изтърси и ще ни накара да се срамуваме“.
На тези хора Слави Трифонов предложи кабинет, който е точен антипод на управлението на ГЕРБ:
- на еднокнижниците – хора, завършили престижни университети;
- на незнаещите нито един чужд език – говорещи по четири.
Кабинетът, който предложи Слави, е „нов“ за българската политика – това е най-женското правителство – от 18 души, 8 са жени; вероятно и най-знаещото чужди езици правителство – министрите знаят средно по 3,6 езика; а също и най-младото правителство, със средна възраст 44 години.
Неслучайно Трифонов не се пазари с политическите партии – той се обърна директно към народа (както направи и с референдума преди пет години). При това, игнорирайки обичайните посредници – големите медии. Избра да го направи по собствената си телевизия и по фейсбук – медията на най-младите.
Трифонов очевидно залага на „контрасна“ игра – млади/стари, стари/нови. Не само с избори си за министри, колкото с начина, по който го направи, с подхода, който избра.
В нощта на изборите политическите лидери на „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ говореха за партии на протеста, очаквайки да бъдат поканени да се присъединят към тържеството на победителя. БСП и ДПС пък показаха, че са отворени за преговори и готови да дадат подкрепа, но не на всяка цена.
Трифонов игнорира тази стара политическа игра на пазарлък в сенките и неясни договорености. И хвърли на масата своите зарове. Остави всички в позиция едва ли не да са принудени да дадат подкрепа. ДБ и ИМВ, защото едва ли биха искали да понесат отговорността за провала на правителство, заявило се за реформистко, след като толкова са говорели за промяна и реформи. БСП и ДПС, защото играта, която предложи Трифонов е – който не е с мен, е с ГЕРБ. А те не искат да са с ГЕРБ.
По този начин Слави Трифонов, който никой до вчера не смяташе да политик, почти изигра опитните политици. И в същото време показа характер и последователност. Всъщност Слави Трифонов нито веднъж не игра в политиката по обичайните правила – от референдума до предизборната кампания, през която предпочете да мълчи. Предложи на допитване радикални политически идеи, в които днешните партии няма как да не виждат заплаха – като мажоритарните избори в два тура и партийната субсидия от 1 лев за глас.
А с кабинета, който представи, Слави Трифонов опроверга тези, за които той е “чалгаджията“. Хората, които предложи едва ли слушат чалга. По-скоро – джаз и класическа музика.
С което Трифонов показа едно основно качество за политик – умее да изненадва публиката.
То е особено важно, когато искаш да правиш реформи. Няма реформа, минала по утъпкани пътеки. А Трифонов, съдейки по изявлението му, иска да реформира България. Досега е успявал в областта, с която се е изявявал. Той иска реформи, модернизация, демографска политика, път на младите – това са основните жалони в изложението му пред нацията.
Първите му крачки в политиката са успешни, защото накара „колегите“ да приемат неговата игра.
Но за Трифонов сложното тепърва предстои.
Първо трябва да получи мандат за съставяне на правителство от президента Румен Радев. Не е без значение фактът кой по ред ще бъде този мандат. Засега партията на Трифонов е втора след ГЕРБ с 0,25%. Фотофинишът ще решат гласовете от чужбина. ИТН вероятно ще излезе на първо място. Управлението обаче само започва с излъчването на правителство – първата стъпка.
Трудно се демонстрира самочувствие всеки ден, когато си победил с фотофиниш.
Азбучна истина е и, че трудно се управлява без съюзници.
Трифонов или ще трябва да говори всеки ден, или да си намери говорители. Без да си създаде врагове. Няма да му е лесно, ако освен с ГЕРБ, започне война срещу партиите, които нарича “на статуквото“ - БСП и ДПС, а и с тези, които очаква да са му единомишленици – ДБ и ИМВ. На представителите на ДБ самочувствие никога не им е липсвало, а сега резултатите от вота може допълнително „да изправят гребена им“ - все пак са почти трета политическа сила в страната, но първа в столицата. ИМВ също не са без амбиции и без собствена програма за реформи.
Реформите не са приятни процедури, повечето от тях са болезнени за обикновения човек (а Слави на него разчита и към него се обръща). Една страна, която дълго е била в безвремие, трудно ще тръгне по пътя на модернизацията. Особено, ако се иска да върви бързо по този път - и най-малкото камъче ще убива.
И накрая, Трифонов е свикнал да бъде абсолютен авторитет за своя екип. И за себе си е прав – той ги е „измислил“ и създал. Николай Василев, когото предложи за премиер, не е човек, който може да бъде викан „на килимчето“. Василев ще трябва да изгради доверителни отношения с Трифонов. И да намери съюзници в парламента. Все пак всеки петък ще бъде там – на парламентарен контрол, едва ли ще иска да бъде втори Борисов, който забравя пътя към Народното събрание.
Съюзниците в парламента ще му бъдат необходими и срещу ГЕРБ. Защото утре Борисов ще се оправи от загубата. И ще бъде страховита опозиция. Той има много за губене. В политически план. Политикът винаги мисли за следващите избори. А след президентските, са местните. ГЕРБ държи три четвърти от общините в България и благодарение на тази власт в неделя се представи толкова добре. Истинският крах за бившите управляващи би била загубата на общините, особено на областните центрове.
И още утре Борисов ще започне битката за тях – дали от парламентарната трибуна или отново от джипката – предстои да видим.
Всичко това обещава и на Трифонов, и на Василев – кръв, пот и сълзи.
Време за радост и доволство от победата няма. Нито за Василев ще има обичайните "100 дни спокойствие"
Мобилна верси
RSS
