- Г-н Николов, защо всеки порой в страната се превръща в бедствие - природата ли е виновна, или безхаберието на хората?
- На първо място е природата. Такива интензивни валежи не е имало от доста време, и то концентрирани на определени места. В Кърджали например за един ден се изляха над 214 л/кв. м. Това е огромно количество вода. Природата създава ситуациите, но от друга страна, е човешката дейност. Има недобре поддържани язовирни стени, непочистени речни корита, които са предимно извън населените места. Друга предпоставка е незаконното строителство и законното, което е в заливаеми зони - близо до реки, непосредствено зад диги, които, ако се скъсат, унищожават имуществото. Напоследък в експертните среди се коментира и това дали масовата сеч е сред причините. При изсичането на гората се нарушава функцията Ӝ да задържа падналите валежи - това са т.нар. скатни води. Знаете, че правителството е много активно по този въпрос, обсъжда се идеята да се наложи временен мораториум за износ на необработена дървесина.
- Хората остават с впечатление, че язовирите се изпускат в последния момент.
- Не е точно така. Водата в големите, значими язовири се контролира на всеки час. С тях няма никакви проблеми. Има няколко по-големи язовира, които са собственост на „Напоителни системи“. За тях Министерството на околната среда и водите дава указания какви да бъдат водните нива предвид хидроложката прогноза, така че да не се допуснат изненади.
- Колко са проблемните язовири и кой носи отговорност за тях?
- Проблемни са т.нар. малки общински язовири и тези, които са дадени под аренда на частници. Въпросът „Кой носи отговорност“ е много сложен. С тези проблеми се занимава междуведомствена комисия под председателството на зам.-министъра на околната среда и водите. Тя беше създадена по заповед на премиера Бойко Борисов заради 268 опасни язовира с неясна собственост. След като водоемите бяха дадени на областните управители, само за седмица собствениците им бяха установени. Така останаха само 15, от които пет са потенциално опасни. Задачата на комисията е да направи така, че да свали нивата на водата и те да не представляват опасност при предстоящото пролетно пълноводие. За петте потенциално опасни язовира това трябва да стане до 30 март.
- При последните наводнения бе извършена мащабна евакуация заради риска села да останат под вода. Защо хората все още не изпълняват нарежданията ви и се стигна до крайната мярка на места да бъдат извеждани с прокурорска заповед?
- Сериозен анализ бе направен след наводнението в Мизия през миналата година, тъй като там въпреки предупрежденията към хората евакуация не беше проведена. Като че ли местните власти не успяха да го направят. Но всеки следващ път нещата се случват по-лесно, защото хората вече вярват, че това, което правим, е за тяхно добро. Важно е правилно да им се обясни опасността, къде ще бъдат настанени и как ще се запазят домовете и животните им. Хората не искат да се евакуират, защото ги е страх от мародерства. Затова винаги с нас има полиция и жандармерия, за да пресекат такива опити. Изведохме 17 души в Добричко с прокурорска заповед, за да ги защитим. Възрастните и трудноподвижните хора обикновено изпадат в ужас, че трябва да напуснат домовете си. Затова е важно правилно да им се обясни опасността.
- Има ли начин хората да бъдат предупредени по-рано за очаквано бедствие?
- Съвсем скоро тези, които имат смартфони, ще могат да получават предупреждение за очаквано бедствие. Предстои ни подписване на споразумение с един от мобилните оператори. Абонатите ще могат да ползват безплатно приложение, което по-рано ще ги предупреждава за опасност. Ще се получават и указания какво да правят в дадена ситуация. Чрез джипиес ще бъдат откривани абонатите, които са в застрашения район. Например, ако някой е в Елхово и се очаква покачване на нивото на река Тунджа, той ще бъде открит и приложението ще го предупреди, че до два часа се очаква усложняване на обстановката. Засега не мога да кажа повече, тъй като все още има детайли, върху които работим.
- Как гледате на идеята за създаване на катастрофичен пул, чрез който да се изплащат обезщетения на пострадали от бедствия?
- Подкрепям я. Всеки собственик трябва да се грижи за имотите си. Държавата чрез комисията по бедствия и аварии се грижи за държавната и общинската собственост. Беше направено изключение за голямото земетресение в Перник. Не е тайна, че все още се водят дела.
В Европа има различни модели за работата на такива фондове, които разполагат с достатъчно средства да бъдат подпомагани, даже и обезщетявани, гражданите за собствеността им. В Румъния и в Турция например въпросът е решен със задължителна застраховка, която се събира чрез данъците. Другият модел е доброволното застраховане, както е в България. У нас застраховани срещу земетресения и наводнения са около 8-8,5% от имотите, предимно тези, придобити чрез ипотека. В англосаксонските страни това е напълно доброволно, но процентът на застраховане е над 85 на сто. Предстои темата да бъде обсъдена на кръгла маса у нас в края на месеца.
- Неотдавна пожарникарите излязоха на протест заради предстоящи съкращения на щатове в службата и с настояването екипите да са от трима души вместо от двама, както е сега. Основателни ли са исканията им?
- Министър Вучков вече обяви, че няма да се съкращават действащи пожарникари и спасители. Закриват се само незаети щатове, за които не са предвидени средства. Тази година ще има конкурс за 250 пожарникари, за тях парите са осигурени. Очаквам много кандидати, тъй като професията е атрактивна заради режима на работа и социалните придобивки и се ползва с високо обществено доверие. Колкото до екипите, в Закона за МВР, който е в сила от 1 юли м.г., бе записано, че министърът на вътрешните работи трябва да издаде наредба, в която да опре-
дели минималния състав в екип. Прие се той да е минимум от трима души. Министър Вучков обеща на пожарникарите, че ще бъде направено до 1 година. Това ще доведе до преструктуриране на службата.
- Какво имате предвид?
- До 15 април трябва да предложа нова структура на пожарната на министъра, която трябва да включва окрупняване на службата. Възможно е някои малки служби да бъдат закрити, а пожарникарите - изпратени в по-големите. В момента в най-малките участъци работят по 11 души, а до 2012 г. имаше такива, в които бяха между 5 и 8 души. Там, където се наложи закриване, ще се разчита на доброволци. Вече на 19 кметства сме раздали 11 противопожарни и 5 спасителни автомобила и друга техника, които са за доброволните отряди. Във Вълчедръм имат обучен отряд и собствена пожарна кола, купена от общината. Те помагаха и при наводнението в Мизия и са много активни. По подобен начин е организиран и отрядът в Сатовча. В момента в страната има около 2400 доброволци.
- От синдиката на пожарникарите казват, че не може липсата на служители да се компенсира с доброволци, тъй като не били добре обучени.
- Не е точно така. Вече дадох два примера за доброволни пожарни служби, които на практика действат сами. Тази в община Сатовча е от доста години, тъй като селото е високо в планината и е далече от всички служби. Такива пожарни служби ще бъдат направени и на други места, но това не зависи само от нас, а и от местната власт. Може би в началото ще бъдат съвместни с 4-5 пожарникари, докато хората не бъдат обучени достатъчно добре и оборудвани с техника.
- Огнеборците се оплакаха и от условията, при които работят, как ще ги подобрите?
- Предстои откриването на новите сгради на пожарните в Перник и в столичния жк „Люлин“. Тази година ще започне строежът на службата в столичния кв. Княжево. Проектираме още три служби във Варна, Бургас и Карнобат. Очакваме одобрение за изграждане на пожарна и във Велико Търново, ще бъдат ремонтирани и 6 големи учебни центъра за подготовка. В Казанлък колегите имат нова сграда от миналата година.