56736 | 22 юли 2025 | 14:43

Два дни преди да почине, тя получава доклада за финансовите злоупотреби в “Културно наследство”. Ръководители на фонда са уличени в големи финансови злоупотреби. Когато видя документите, тя беше сразена

На 12 ноември 1973 година дъщерята на първия партиен и държавен ръководител на България Людмила Живкова претърпява тежка автомобилна катастрофа на път за летището, където трябва да изпрати баща си Тодор Живков, заминаващ на посещение в Полша.

След престой в болницата „Пирогов“ лечението ѝ продължава дълго време в домашни условия. Макар че се възстановява и се връща на работа, инцидентът оказва трайно влияние върху здравословното и психическото ѝ състояние.

По думите на личния ѝ охранител Димитър Мурджев, по това време тя започва постоянно да търси „билкари и самозвани лечители“ и отказва всякаква медицинска намеса. Установява връзки със семейство Рьорих. Известно е това, че често се е допитвала до Ванга, по чието предписание също така е пиела билки.

Възползвайки се от протекциите на баща си, който ѝ осигурява необходимите финансови и организационни ресурси, в следващите осем години, които се оказват и последни от живота ѝ, Людмила Живкова организира няколко мащабни кампании, които разнясат името на България по света. Тя е инициатор за създаването на Международната детска асамблея „Знаме на мира“ и свързаните с нея събития, като провежданите през 3 години международни детски фестивали с пацифистка, културна и образователна насоченост. В тази връзка е изграден парковият комплекс „Камбаните“. Тази инициатива е свързана и с нейното увлечение по теорията за т.нар. „всестранно развита личност“, което става причина за създаването на специална държавно финансирана програма в тази посока.

По инициатива на Людмила Живкова са организирани честванията на „1300 години България“ - кампания, която цели да представи комунистическата власт и особено управлението на Тодор Живков като най-успешния период в българската история, като в същото време демонстрира засилващия се от 60-те години на XX век националистически уклон в идеологията на режима.
Построен е Народният дворец на културата (НДК) в София, който от смъртта ѝ до 1990 г. носи нейното име, а след това става Национален дворец на културата.

От началото на 1981 година Людмила Живкова изпада в тежка депресия и спира да ходи на работа, като е обявено, че е излязла в отпуск. Според личния сътрудник на Тодор Живков Костадин Чакъров причина за това стават разкритията за корупционната афера в служба „Културно наследство".
Загрижен за състоянието ѝ, Живков прекарва 30 дни с нея в Боровец, докато на 20 юли тя заминава без предупреждение за София.

Няколко часа по-късно, на 20 юли в 18 часа Людмила Живкова е открита мъртва в банята на правителствената резиденция „Бояна“, където и в момента живее българският президент Румен Радев .

Същият ден Людмила Живкова тръгва за София заедно с шофьора си - Кирил Зефиров, и телохранителя - Димитър Мурджев. Пристигат в резиденция „Бояна“ към 15 часа. Живкова изпраща шофьора си и телохранителя до Правителствена болница да ѝ вземат лекарства. Според Мурджев става дума за приспивателното дормопан.

Двамата с шофьора ѝ донасят медикаментите и остават да я чакат в дежурната стая.

Трябвало да тръгнат обратно за Боровец към 18-19 ч. 

Людмила освобождава управителката на вилата и остава само с камериерката. Към 18 часа именно тя, единственият човек във вилата – камериерката, им се обадила по телефона и с писъци крещяла, че тялото на дъщерята на Живков плува в “басейнчето” – зидана вана 2 на 2 метра, дълбока около 30 см.

Веднага се обаждат за линейка, но тя закъснява с повече от час, защото по пътя пука гума.

Мурджев и Христозов изваждат трупа й и го поставят на плочките в банята. Проверяват пулса й на няколко места, но така и не го откриват. “Мъртва е”, единодушни са те.

Междувременно идва медицинската сестра Ани Младенова. След време тя признава пред Мурджев, че е намерила празна опаковка с лекарството дормопан и я заменя с нова опаковка, от която взема само две хапчета.

Когато лекарите пристигат, виждат безжизненото тяло на Живкова и веднага разбират, че е починала, но извършват реанимация в опит да я съживят.

"Бялата птица" на българската култура умира на 20 юли, но официално смъртта й е записана в 2 ч след полунощ, на 21 юли 1981 г. 

Димитър Мурджев веднага телефонирал на Тодор Живков, който пристигнал на място мигновено. Лекарите, дошли по спешност, му казали, че положението е тежко и му препоръчвали да не влиза в стаята. Той се вслушал в тях и си тръгнал. Съкрушеният баща  едва успява да осъзнае случилото се: „Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината ѝ е била естествен резултат от изчерпване на жизнените й сили, или е имало и някакво външно „вмешателство....Възможно е и аз да не зная всичко докрай", ще каже години по-късно Тодор Живков.

Години след смъртта на Людмила нейната секретарка Екатерина, останала ѝ вярна до последния ѝ дъх, се осмелява да проговори и заявява, че баща ѝ е узнал истинската причина за нейната смърт, но е умрял с голямата тайна.

"Людмила Живкова умира не на 21 юли, а на 20 юли. Съобщават го по-късно, защото смъртта и е предизвикала паника. За да отпаднат всички съмнения около кончината на Людмила, трябва да се отворят архивите – да се публикуват секретните документи, ако все още има такива, да се изясни защо не е правена аутопсия и по чие нареждане, защо дори е било забранено да се вземат проби от трупа й. И понеже не са взети, да се направи ексхумация. Вероятно в костите и ще се намери и остатък от онова приспивателно, което е погълнала. Тоест да се подходи професионално. За жалост досега ни един държавник не се е разпоредил това да стане, а то зависи и от семейството ѝ. Затова версиите за смъртта на Людмила се множат, а знайни и незнайни писачи търсят съмнително вдъхновение в тази тема. И тя остава забулена в някаква мистериозност, която е вредна", пише в книгата си „Дипломация в зоната на кактуса” Богомил Герасимов, легендарният български посланик в Мексико (1976 – 1982).

Официалната позиция е - внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението.

Костадин Чакъров, съветникът на Живков, изтъква и друга причина за влошеното състояние на Людмила Живкова - тя изпада в депресия, след като разбира за злоупотребите в служба „Културно наследство”. Пред него дъщерята на Живков споделя: „Всички ме предадоха, останаха ми няколко души”. Това са Светлин Русев, Богомил Райнов, Александър Лилов. Тя беше разочарована, че хванаха няколко от сътрудниците й в опити да извличат облаги”.

Кризата настъпва след като ѝ е бил връчен доклада 50-страничния доклад за разкритите злоупотреби, документирани от неколкомесечно разследване на Второ главно управление на ДС.

По-късно Живков се опитва да сложи точка на съмненията по този начин: „Моето заключение е по-кратко: Людмила горя и изгоря в работата си. Всичко друго е само следствие...”

Тодор Живков, макар да смята смъртта ѝ за очакван резултат от тежкото ѝ състояние от предходните месеци, в по-късните си мемоари не изключва и някакво „външно вмешателство“.
В единственото си медийно интервю проф. Сивчо Сивчев, патоанатомът, направил аутопсията на тялото ѝ, дава оскъдни подробности около обстоятелствата, при които червената принцеса издъхва. Приживе той е категоричен, че ще отнесе тайната за смъртта ѝ в гроба си, но се съгласява да развенчае част от митовете, без да навлиза в подробности. Лекарят обяснява, че не е установил мозъчен инсулт, както първо се тръби.

"Тя навярно е изпаднала в безсъзнание в самата вана и там е загинала. Имаше вода в белите ѝ дробове“, казва той. На въпрос каква е непосредствената причина за смъртта ѝ, Сивчев е лаконичен: "Удавяне“. "Белият ѝ дроб се е изпълнил с течност и не е могла повече да диша. При такива случаи смъртта настъпва за по-малко от минута“, разяснява още патоанатомът.

По официални данни аутопсията на Людмила Живкова е направена сутринта от професорите Сивчо Сивчев и Белоев без помощта на асистенти. Протокол от изследването няма, но заключението е, че тя е починала от мозъчен кръвоизлив. Никой от приближените й обаче не вярва, че смъртта й е естествена.

Руският журналист Аркадий Ваксберг смята, че Людмила Живкова може да е убита от съветските тайни служби, позовавайки се на недоверието, с което се отнасят към нея в съветското правителство, и опасенията, че в близко бъдеще тя може да наследи баща си начело на режима.

Някои от близките ѝ, като Любомир Левчев, също смятат, че тя е отровена. Според друга хипотеза, поддържана от отявления критик на Живкови Петър Семерджиев, тя се самоубива, след като съветски натиск блокира по-нататъшното ѝ издигане в йерархията на режима.

В последните месеци преди смъртта си Людмила Живкова не се чувствала добре. Въпреки това тя тръгнала на обиколка – първо в Индия, а после в Мексико. В Делхи дори припаднала, а на американския континент вече била толкова зле, че изпратили правителствения самолет да я върне в София.

Преживяната катастрофа през 1973-а я променя из основи. "Получи нарязвания по лицето. Тя е късогледа и вероятно някакъв очен нерв е бил засегнат, тъй като казваше, че ме вижда горе. Травмата беше един сантиметър отчупено парченце от черепа. Тюрбанът, който носеше, беше символ на елегантност и власт, не е прикривала нищо. Тя се възстанови напълно с помощта на Петър Димков“, категорична е личната ѝ секретарка.

След случката Людмила Живкова се отдава на мистиката и окултизма.

В Съветския съюз не гледали с добро око на увлеченията ѝ. На последното посещение в Индия я предупредили, че руснаците са внедрили свой човек в най-близкото ѝ обкръжение. Това бил охранителят Димитър Мурджев. В самолета на връщане към София той бил привикан от дъщерята на Тато, за да научи, че е разкрит като агент на КГБ.

Въпреки влошеното си здравословно състояние и противниците си в БКП и КПСС Людмила Живкова продължила да се ангажира с всички събития около честването на 1300-годишнината на българската държава, асамблеята "Знаме на мира“ и другите ѝ амбиции да развива културния сектор в държавата.

Според мемоарите на Тодор Живков тя буквално прегряла от работа. Децата ѝ растяли предимно с бавачки. Жени и Тодор наричали жената, която се грижела за тях, "Дойката“, казва в книгата си дядо им.

"Никога не съм вярвала, че би могла да се самоубие, защото не беше човек, който може да ни остави.Това беше против нейните принципи и възгледи – ми сподели в едно интервю за майка си Жени Живкова. – Когато ни казаха, че е починала, си помислих защо ни е оставила. Но тя не беше човек, който би направил подобно нещо. Беше ми написала едно писмо по повод на мои детски спорове с нея: "Мислиш ли, че може един човек, който иска да направи асамблея "Знаме на мира“ за децата на света, да не обича собствените си деца?“.

"Людмила Живкова е забележителна личност, чието място е запазено в българската история. А за големите личности е добре да се знае истината. Не само заради почтеността към историческата наука. Продължавам да твърдя, че Людмила преживя най-голямо разочарование не от приятели и сътрудници, на които разчиташе, а от баща си. И от партийната върхушка, която управляваше България и раболепно се подчиняваше на Москва. От тази отправна точка могат да се търсят причините за смъртта на Людмила, пише Богомил Герасимов.

Той смята, че мащабното отбелязването на 1300-годишнината на България през 1981 г стои в основата на смъртта на дъщерята на Тодор Живков. Празникът в България вбесява Кремъл и след като виждат, че не могат да спрат Живков и дъщеря му, през юни изпращат техен човек, който да се срещне с бившия Първи. Този представител от ранга на Черненко пристига в София без шум и без информация за медиите. Той представя дълбокото недоумение и недоволство на съветското партийно ръководство от националистическите прояви, свързани с 1300-годишнината на България в Мексико.“Дава му да разбере, че Москва няма повече да търпи тържества като това и в никакъв случай нещо подобно в самата България”, отбелязва Богомил Герасимов в книгата си “Дипломация в зоната на кактуса”.

Той смята, че съветският представител внушава на Тодор Живков, че дъщеря му трябва незабавно да бъде освободена от поста председател на Комитета за култура и член на Политбюро на ЦК на БКП. По тяхно мнение това не е необходимо да се оповестява през самата 1981 г. На първо време е достатъчно да се акцентира върху здравословните ѝ проблеми, да се използва “разболяването” ѝ в Мексико като претекст за слизането й от политическата сцена. В противен случай няма да следва нищо добро за тях двамата. Живков няма друг алтернативен ход и малко преди смъртта на Людмила я изпраща на "заточение" в Боровец, като се съсредоточава върху нейното спасение и оцеляване. Взема мерки да се говори за нейната преумора, за необходимостта от продължителна почивка и повече да не се споменава нищо за нейното посещение в Мексико и 1300-годишнината.

Тя е "уволнена" от собствения си баща от всички постове, докато се намира в Боровец. Смята се, че е имало голям скандал между двамата, но въпреки несъгласието ѝ, тя не можела да направи нищо. Затваря се в себе си и изпада в депресия. Малко преди да отиде в правителствената вила в зимния курорт, посещава Ванга и когато вижда книгите, подарени на пророчицата от баща ѝ, ги изгаря в камината ѝ.

“В началото на юли тя предприе действия, които бяха лоша поличба за нас, но явно не за мъжа ѝ Иван Славков и баща ѝ - посочва бодигардът на Живкова Димитър Мурджев. - Взе да унищожава всекидневно много материали, касети и други неща. Изпрати децата на море. Търсеше усамотение и все вършеше нещо скрито и беше припряна. Престана да ходи на работа. Бе обявено, че е в отпуск. Не знам кой бе взел решение да отиде на почивка в Боровец. С лечение. Не се противеше вече на лекари и медицински сестри. Видимо се беше предала. Личеше, че всичко ѝ е безразлично Единственото изречение, което ми каза през това време, беше: “Всичко вече е свършено, Мурджев! Нищо няма смисъл!”. Очевидно е, че в течение на няколко седмици нещо беше станало с Людмила, което я изважда от физическо и душевно равновесие.”

Живков е неотлъчно до Людмила в Боровец и често ѝ се молил да се храни, но тя отказвала. За този момент от живота си в мемоарите си той пише: “С нас имаше и лекар, който я наблюдаваше и провеждаше необходимото лечение. Но пред очите ми тя губеше сили с всеки изминал ден, отпадаше физически все повече и повече...”.

Два дни преди да почине, те получават и доклада за финансовите злоупотреби във фонд  “Културно наследство”, създаден специално за 13-вековния юбилей на страната. Ръководители на фонда са уличени в големи финансови злоупотреби. “Когато видя документите, тя беше сразена - пише в книгата си “Вторият етаж” Константин Чакъров, съветник на Живкови. - Не можеше да повярва, че член на ЦК ще направи това.”

През последната седмица от живота си в Боровец Людмила Живкова малко по малко подготвя оттеглянето си от живота. Унищожава яростно и методично свои документи, записки, снимки. Всичко, свързано с нейната дейност. Тя вече знае, че няма да има тържество в зала 1 на НДК, няма да се канят гости и тя няма да е домакиня на нищо, свързано с 1300-годишнината на България.

Вижда рухналата си мечта, проваления смисъл на живота си. И когато се уверява, че нищо съществено не е пропуснала, предприема последното си пътуване до София на 20 юли 1981 г.

За погребението нейният заместник в Комитета за култура Емил Александров споделя: “Охраняваха трупа й повече, отколкото се пази жив ръководител. Какво толкова се страхуват от това тяло? И затова ли не публикуваха нищо за аутопсията?”.

По-късно от секретни разговори става ясно, че патоанатомите, извършили аутопсията, не откриват следи от инсулт. Вероятно това е тайната, която професорът крие до гроб.

А може и да е друга. След дълги години директорът на Правителствена болница проф. д-р Йонко Белоев доверява на свой приближен: “Голям проблем имахме с Людмила. Вече трябваше да се откара трупът й за излагане за поклонение, а до последно продължаваше да тече кръв от носа въпреки тампонирането му. Това означава, че в главата е останала още кръв. При внезапна смърт от мозъчен кръвоизлив в съдовете на мозъка се задържа голямо количество кръв, която после се отцежда бавно през носа. Вероятно така е било и в случая.”

Информацията за кръвта дава превес на версията за инсулт, но Белоев е категоричен, че действителната причина за смъртта никога няма да бъде узната, защото не е била направена аутопсия, нито са били взети материали от трупа за нужните изследвания. Професорът все пак отбелязал, че макар лично Живков да не е дал съгласие за аутопсия, било направено “повече от разрешеното”. Отворили теменното капаче на черепа и така установили масивен мозъчен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Самият мозък не е бил ваден и затова е задържал кръвта.

Всъщност с годините се утвърдиха три най-възможни причини за смъртта на Людмила Живкова: нещастен случай, самоубийство и убийство, поръчано от Кремъл.

Самият Живков пише в мемоарите си:

“Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината й е била резултат от изчерпване на жизнените й сили, или е имало и някакво външно вмешателство.”

За какво точно се е съмнявал Тодор Живков, никога не става ясно. Въпреки властта, която е имал, той не поръчва специално разследване, което да разплете мистерията около смъртта на дъщеря му. А тя се засилва още повече, когато няколко дни след погребението по заповед на Милко Балев почти всички стенограми с изказвания на Людмила са прибрани веднага и изчезват завинаги.

По всички тези причини се смята, че тайната около смъртта на Людмила Живкова никога няма да бъде разкрита.