28867 | 13 май 2015 | 12:47

Сюжетът му звучи актуално и днес

„Семейство Калинкови“ е толкова истински, че спокойно може да се пренесе от 1966 в 2015 г., лентата да се оцвети - и ето ти вълнуващ съвременен сериал. Бабата, стожер на семейството; конкуриращите се братя, спорещи за делбата на бащината къща; ревнивата футболна съпруга; красавицата, омъжила се за възрастен, но състоятелен професор; сляпата ученическа любов; преждевременно дошлото бебе… Дори една от темите, засегнати в сериала преди години, вълнува поне едно семейство днес.

„Семейство Калинкови“ е първият български сериал, започнал своето излъчване през лятото на 1966 г. Поредицата е създадена по всички правила на семейната сага (така популярна по онова време на Запад) и показва отношенията между двамата братя Мирко и Калин, семействата им и тяхната майка, баба Рилка. Сценарист на епизодите е Николай Хайтов, а Йордан Радичков пише диалозите само на третия епизод, наречен „Утрешни хора“. Телевизията произвежда 12 серии, всяка с половинчасова продължителност и всяка с отделен сюжет, но с общи герои - семейство Калинкови, станало любимо на българските зрители.

„Тогава не го смятахме за сериал. Такава дума нямаше - започва сладкодумния си разказ пред „Преса“ очарователната Гинка Станчева. - Хората много го харесваха. Улиците опустяваха, когато излъчваха „Семейство Калинкови“. Дори до момента ме спират и ме питат за него. А

щом си го спомнят досега, значи е оставил някаква следа

Кастинги по онова време не е имало. Актьорите се избират по симпатия от режисьора и ако са свободни, приемат участието. Телевизията е една, хонорарите - малки или липсващи, а думата „стайлинг“ - неизвестна. „Повече играехме със собствените си дрехи - продължава спомена Гинка Станчева. - За пари никога не е ставало дума в онези времена. Колко концерти, колко участия сме правили… сега казват благотворително, но тогава тази дума я нямаше. Играехме просто за без пари, но не сме ги и търсели. Големи ентусиасти бяхме. Всеки беше с желанието да направи най-доброто, най-хубавото, най-харесваното. Наистина беше славно време! Бяхме влюбени в работата си и никой не питаше за заплащане.“

В сериала Гинка Станчева приема образа на Катя Калинкова - гимназистка последна година. Тя е дъщеря на Мирчо Калинков (Георги Черкелов) и Анна (Кунка Баева). По време на снимките е на 34 години, но крехката фигура и свежестта в излъчването й определят ролята на непълнолетната дъщеря. „В този сериал влязоха едни от най-добрите деятели за своето време - спомня си актрисата, - майката на големия български режисьор Захари Жандов - Елена Хранова, Георги Черкелов, Иван Кондов, Татяна Лолова, Андрей Чапразов, Пенка Мандаджиева … плеяда от имена участваше, а мен избраха да бъда ученичка. Но аз в Младежкия театър съм изиграла всички ученички и все се чудех какво да направя със следващата, за да бъде по-интересна.“

И така тази й ученичка става по-различна от другите заради италианския фасон. Един от епизодите се разиграва

в спалнята и гимназистката Катя

се докарва с елегантната нощница на Гинка Станчева, подарък от свекървата италианка: „Режисьорът, като я видя колко е сладка, каза само с нея да играя.“

„Семейство Калинкови“ се снима нощем. През деня актьорите, заети с театрални репетиции, не може да бъдат събрани на едно място. Протести и капризи няма, всички са отдадени на ролите си - идват, гримират се и започват да снимат. В някои от нощите присъства и главният сценарист на сериала Николай Хайтов, но той не се меси в работата на режисьорите (отделните епизоди имат различни режисьори), а мълчаливо наблюдава процеса.

За снимачна площадка се използват студиата на БНТ. Те се обзавеждат като апартаментите, в които се настаняват членовете на семейство Калинкови. Само в един от случаите се налага целият екип да се командирова в дома на една от главните актриси. Причина за смяната на обстановката разкрива пред „Преса“ Елена Жандова, внучката на Елена Хранова, която в сериала играе стожера на фамилията. „Тя много си обичаше своята баба Рилка. Спомням си, че не можеше да излезе на пазар и

да не тръгнат подир нея хората, наричайки я „бабо Рилке“

Много отдадена беше на ролята, но веднъж се случи така, че се разболя. Направи пневмония и лекарите й забраниха да мърда от леглото. А вървяха снимки.

Тогава тя им каза: „Защо не дойдете да снимате у нас? Та нали и баба Рилка може да се разболее.“ И докараха тука едни тежки телевизионни машини, едно чудо… Вярвайте ми, това го помня, защото беше нещо мащабно като техника. Тя живееше на третия етаж, едва я качиха догоре.“

Така в сериала един от епизодите е заснет в стаята на актрисата Елена Хранова, а от стената гледа неин портрет на младини. Картината може да се види в осми епизод, когато учениците Катя и Митко идват до леглото на легналата баба Рилка. Над главата й във величествена поза стои една прекрасна Кармен. Образът е запечатал началото в кариерата на Елена Хранова като оперетна артистка. Близко приятелство я събира с примата Мими Балканска, честа гостенка в дома й: „Спомням си как си бъбреха по женски, но ако трябва да се върнем към сериала, там симпатиите й печелеше Георги Черкелов - разказва Елена Жандова. - Като се прибереше от работа, все разправяше кой какво е направил на снимки, а за Черкелов само хубаво говореше. Имаше го повече като син и си бяха много близки.“
В „Семейство Калинкови“ баба Рилка е държател на семейните ценности, довереник за внуците и съдник на децата си. Актрисата е избрана, тъй като ролята напълно покрива и житейските й възгледи. „За мен този сериал е връщане към мама Лена. Не можех на тази жена да кажа „баба“. Тя беше много жизнен човек, много модерен за времето си. В „Семейство Калинкови“ има едни до такава степен нейни си думи и изрази и съм сигурна, че са липсвали в сценария, но тя си ги е сложила.

Много я обичах, много се разбирахме. Точно в тази стая, където е сниман епизодът, имаше една кушетка и аз, като нещастно влюбена, отивах да преспивам при нея, да споделям любовните си мъки, защото никой друг не ме разбираше, когато бях на 14 години. Накрая дори й признах, че пуша! Тя се опитваше да ми каже колко е лошо, но ми позволяваше по една цигара пред нея да запаля. Много, много модерна жена беше.“

Сериалът също се определя като

модерен за края на 60-те години в комунистическа България

Той показва модата на минижупа и фризурата „каре“; засяга сексуалните отношения в семейството; намеква, че неудобната истина може да коства кариерата, дори живота на журналиста; показва Черкелов, страстно дръпващ цигарка, хулещ „онези отгоре“, изпратили уж нови, а счупени таксиметрови коли в гаража… Днешни проблеми в едни други „славни“, както ги нарича Гинка Станчева, времена. „Наскоро в тролея ме попитаха защо не го продължат този сериал, а аз им казах, че вече толкова време е минало, едва ли може да се случи. Но явно наистина у хората е останало нещо, което ги е впечатлило.

Проблемите ни си остават едни и същи, защото „Семейство Калинкови“ е наистина семеен сериал. А българите най-много се вълнуваме от семейството си.“

Тъй рекоха от екрана

„Някои мислят, че любовта е като дива патица - застреляш я, оскубеш й перата, печеш и ядеш. А птицата е красива, като лети, не като се яде. Тази истина съм изровил лично от боклука на живота“ - Мирчо (Георги Черкелов) към гимназистите, скокнали да се женят без време.

„Отлагай от днес за утре, от това лято за другото, от тази за другата година и време за кални бани не остана“ - с възмущение се обръща Анна Калинкова (Кунка Баева) към съпруга си.

„Ако на 23 години можех да мина с един комплимент, сега са ми необходими три - един сутрин, друг на обед и трети вечер“ - смята 45-годишната бъдеща баба Диди (Пенка Мандаджиева).

„Това не ви харесвам на вас, журналистите, че си играете с големите думи като с орехи“ - казва предпазливият професор на амбициозната си съпруга.

„Много интересно бе, Олга, защо всички футболисти ги смятате за прости?!“ - искрено се възмущава футболистът с много почитателки, които пускат любовни писъмца в пощенската му кутия.

„Децата са на майките, докато са деца. Станат ли мъже, майките трябва да отстъпят своето място на момичетата и жените“ - смята майката на Митко, влюбения в Катя гимназист.

„Жената никога не се съгласява на по-малко от любов“ - мъдро заключава Олга (Татяна Лолова), изслушала клетвите за вярност на палавия си съпруг.

Актьорите и техните персонажи

Елена Хранова - баба Рилка. Майка на Калин и Мирко. Стожерът на фамилията. Дарила голямата семейна къща на село на възрастни родители, прокудени от децата си.

Иван Кондов - Калин Калинков. Професор, оженил се на зрели години за млада красавица.

Йорданка Кузманова - Бистра, напориста журналистка, съпруга на професора. „Ти виждал ли си скоро на екрана Жан Габен - целият е побелял, но е хубав“ - казва Бистра на Калин Калинков, който се съмнява в искрената й обич.

Георги Черкелов - Мирко Калинков. Таксиметров шофьор, щастливо женен за Анна. Вслушва се в нея за възпитанието на децата, „за да не излязат хулигани, та да завършат в Белене“.

Гинка Станчева - Катя, дъщерята на Мирко и Анна. Заради любовта си към съученика Митко е готова да скочи от последния етаж на кооперацията.

Татяна Лолова - Олга, голямата дъщеря на Мирко и Анна. Фризьорка, омъжена за футболист. Ревността й се подклажда всеки ден, когато в салона слуша приказки за съпруга си и разни кльощави госпожици.

Иван Несторов - Радослав, съпруг на Олга. Крие писмата от обожателки и преспива ревността на жена си с мили думи.

Димитър Иванов - Мони, ученик, влюбен в Катя Калинкова и готов заради любовта си да избяга от къщи, за да работи на автомивка с гумени ботуши, от които се разширяват краката и обувките стискат.

Андрей Чапразов - д-р Виктор Симеонов, бащата на Мони. Зъболекар, през чийто стол са минали много жени и той е свикнал да ги усеща.

Пенка Мандаджиева - Диди, доктор Симеонова, майка на Мони. Казва се Димитрина, но не понася това провинциално име.

„Семейство Калинкови“ спира да се снима след 12-ия епизод поради липса на финансиране. В последната серия сюжетът се превръща в риалити, когато репортер от телевизията влиза в дома им, за да направи интервю с героите. Всички Калинкови съжаляват, че тяхното участие приключва. В последните кадри се появява и наследничката, дъщерята на Катя и Мони, кръстена помирително на двете баби Диди и Ана - Дидиана.