12917 | 22 май 2016 | 10:34

Съвсем скоро Министерски съвет трябва да внесе всички законопроекти за реформата в съдебната система

Процесите с това, което наричаме съдебна реформа досега са били и продължителни във времето, и безкрайно политизирани. 

Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров пред БНР. 

По думите му тези процеси са се използвали от една или друга политическа сила, за да бъде налагано нейно виждане.

"Мисля, че е време вече нещо да се случи в тази област, която наричаме съдебна реформа", коментира той. 

Предсрочни избори - независимо от това дали ще ги има, или не, по никакъв начин не бива да влияят на процесите, които са започнали, каза още Цацаров.

„За първи път от много време лични противоречия са загърбени, за първи път от много време има много рационален и консенсусен подход, включително и от страна на Министерството на правосъдието. За първи път имаме законопроекти, за които се говори от години и които поне на 95% са готови. Това са вторият пакет от измененията на Закона за съдебната власт, НПК, Законът за мерките за противодействие на тероризма”, подчерта Цацаров.

Според него тече процес, „който не би трябвало да се влияе от каквито и да е събития на политическата сцена. Съвсем скоро Министерски съвет трябва да внесе всички законопроекти. Ако от там нататък говорят страстите или тънки политически сметки, тогава би станало зле. Тогава бихме се върнали в изходна точка”, добави той.

Ето и пълния текст на интервюто на главния прокурор за "Неделя 150" по БНР.

- Добър ден на главния прокурор Сотир Цацаров.

- Добър ден на вас и слушателите на „Хоризонт“.

- Едва ли с вас, г-н Цацаров, можем да разубедим публиката, че политическата и съдебната система не са скачени съдове в България, и когато едната система боледува другата не киха.

- Това беше добра диагноза.

- Как на вас ви звучи признанието на президента Росен Плевнелиев, който заяви, че се отказва от втори мандат, вярно, по лични причини, но и с един такъв аргумент, ще цитирам:“ Не съм съгласен смислени реформи в държавата като съдебната и антикорупционния закон да отстъпят място на тънки политически сметки за предстоящите избори“.

- По отношение на казаното за съдебната реформа, той е прав. Процесите, свързани с това, което наричаме съдебна реформа, при всички случаи до настоящия момент са били и продължителни във времето и безкрайно политизирани, защото те са се използвали по един или друг начин от една или друга политическа сила, за да бъде налагано нейно виждане, или просто за да бъде издигана съдебната реформа, без в това друга,пък, политическа сила да влага грам рационално съдържание, но да я вее като едно знаме.

Време е, аз мисля, че това време вече настъпи, нещо да се случва в тази област, която наричаме съдебна реформа. А иначе ако се върнем в началото на вашите думи за диагнозата, трудно ще ми е да ви оборя. Направо казвам, няма да мога да ви оборя.

- Добре. В такъв случай, след като изяснихме връзката между съдебната реформа и политическата стабилност, а сега всички политици говорят за предсрочни избори, да не се окаже, че времето на съдебната реформа още не е дошло, или пък че може да се промени курсът на тази реформа с оглед и на една промяна в политиката, след едни избори?

- Предсрочни избори, независимо от това дали ще има и дали няма да ги има, или ако искате, нека дори да го кажем направо – избори, били те парламентарни, били те президентски, или каквито и да са, по никакъв начин не бива да влияят на процесите, които вече са започнали. Според мен, за първи път е постигнат, за първи път от много време, лични противоречия и лични дразги са загърбени.

За първи път от много време има един, бих го нарекъл много рационален и много консенсусен подход, включително и от страна на Министерство на правосъдието. За първи път имаме законопроекти, за които се говори от години, които поне на 95% са готови. Говоря не само за втория пакет от измененията на Закона за съдебната власт.

Говоря и за Наказателно-процесуалния кодекс, говоря и за Закона за мерките за противодействие на тероризма, а също и други законопроекти. Ние сме в хода на един процес, който не би трябвало да зависи от каквито и да е внушения, или от каквито и да е събития на политическата сцена.

Според мен, съвсем близо е моментът, в който Министерския съвет ще внесе тези законопроекти в Народното събрание. Оттам нататък трябва да говори разумът. Ако оттам нататък говорят страстите или тези, съвсем точно определени като тънки или направо казано грозни политически сметки, очевидно го характеризира и президентът, макар да не използва тази дума, тогава би станало зле. Тогава бихме се върнали в изходна точка.

- Казахте, че втората част от промените в Закона за съдебната власт е събрал голям и нужния политически и професионален консенсус, за да мине безболезнено в Народното събрание. Но, онази глава за децентрализацията на прокуратурата ще създаде ли обичайните точки на напрежение, още повече че на въпроса от какво би се отказала вашата колега министърът на правосъдието Екатерина Захариева, ако възникват такива политически противопоставяния, тя каза: “В никакъв случай от главата за децентрализацията на прокуратурата“.

- На първо място, мисля че на г-жа Захариева няма й се налага да се отказа от нищо, защото колкото на измененията в тази глава държи тя, толкова на измененията в тази глава държа и аз, и моите колеги.

За първи път част от нормите, които са вградени в сегашния проект на Закона за съдебната власт и конкретно в главата Прокуратура, бяха представени още през месец ноември 2014 година, когато бившият министър на правосъдието за първи път представи своята актуализирана стратегия за съдебна реформа.

Така че нищо ново не виждам в това. А иначе, самите идеи за децентрализация, достатъчно е да кажа, че е премахната тази мантра, прокуратурата е единна и централизирана, всички прокурори са подчинени на главния прокурор, разбира се и с уточнението, че всеки е подчинен на по-горестоящия. Това е премахнато, прокуратурата остава единна, но не и централизирана в тази форма.

Същевременно въвеждат се и допълнителни гаранции за вътрешното убеждение на прокурорите. Задължителни стават само писмените и по-мотивираните указания на горестоящия прокурор.

Отделно от това се въвеждат и изисквания, свързани с административния ръководител. Отделно от това се конкретизира нормата на Конституцията ,която е свързана с изслушването на главния прокурор в Народното събрание, не само по едни или други поводи, а и тогава, когато той представя годишния доклад на прокуратурата. Така че мисля че няма от какво да се отказваме нито министър Захариева, нито аз. Това е обща кауза.

Още повече че тя е постигната при доста добър работен консенсус по между ни. Това, от което се опасявам, че след приключилите изменения в Конституцията, ще бъдат издигнати нови и нови лозунги, ще бъде казано от едни или други, може да са двама народни представители, може да е една политическа сила, която се олицетворява, че тази децентрализация е недостатъчна, че българската прокуратура продължава да бъде прокуратура от пост-съветски образец, или каквото се сетите там.

Това ще е елемент от политическата реторика. Няма начин да не стане. Най-вероятно ще бъде внесен и алтернативен законопроект, в чието създаване принос ще имат доста познати от миналото и от сегашното лица, и в крайна сметка политическият театър ще бъде изигран. Той ще бъде отново за сметка на прокуратурата, но аз си мисля, че здравият разум и здравата политическа логика в народните представители ще надделее.

- В такъв случай не можем ли да се опрем на тази европейска мисия, която идва в прокуратурата, този авторитетен, международен юридически анализ под егидата на ЕК- възможно ли е да парира очакваните от вас обичайни политически противопоставяния?

- Не. Както винаги у нас, както се използват и самите мониторингови доклади, аз съм сигурен, че и той ще бъде използван за политически цели. Важното е тези, които работят истински в съдебната система и конкретно в системата на прокуратурата, както и тези, които наистина ги е грижа за това, което наричаме съдебна реформа, а не за собственото им политическо съществуване, да схванат всичко това като истинска, експертна помощ, която ЕК оказва. В случая, мисията действително ще започне работа на 30 май.

Аз съм изключително благодарен на посланиците на Великобритания, Кралство Нидерландия, на Германия, а също така и на Испания за изключителния принос, бих казал, в това да бъдат осигурени качествени експерти. Нашето изискване, единствено изискване, е било не спрямо персоналният състава на експертната група, а спрямо това да са хора с опит в прокуратурата. Всички те са действащи прокурори с опит, така че това е достатъчно.

Останало е условие за работа и предоставяне на всяка информация, която информация те ще поискат, и която ще им бъде осигурена. В крайна сметка към 30 декември ние трябва да имаме един анализ, който да ни посочи както слабостите, така и достиженията, така и според колегите пътищата за съответно постигане на подобрена или на по-ефективна прокуратура. Този инструментариум трябва да бъде използван още и още. Ако бъде политизиран – добре, ще изтрае тази част от политическия театър, след което отново ще работим експертно.

- До каква степен сте готови да се съобразите с тези препоръки, които европейските експерти ще ви дадат в края на годината?

- Ако този анализ се прави само, за да бъде формално изпълнена препоръката на мониторинговия доклад, провеждането му е абсолютно безсмислено.

- Питам ви, защото един германски експерт Хелмут Палдер, сигурна съм, че знаете неговото име, той работи за Министерството на правосъдието на Бавария.

- Работил е, вече не работи.

- Да. Много дълго време наблюдава българската среда в системата на правосъдието и вътрешния ред.Казва, че тези хора, които пишат докладите на ЕК по механизма за наблюдение нямат нужните познания за българската среда. Но, пък, техните критични доклади са онова, което ни кара да правим положителните стъпки, без които едва ли щяхме да съберем нужната смелост.

- Ние сме виждали всякакви експерти. Тук присъстват в редовните експертни мисии хора, които познават изключително добре не само българското законодателство, но и българската действителност, ако мога така да се изразя. Виждали сме и хора, които са идвали с вече отменени редакции на Наказателно-процесуалния кодекс, и които очевидно са били без всякаква компетентност, и разбира се, сме реагирали по съответния ред. ЕК винаги е получавала и нашата оценка за работата на експертите.

- Понеже говорим за спецификите на българската среда, предполагам на собствен гръб сте изпитали и добрите, и лошите оценки за работата на прокуратура. Когато политиците видят, че прокуратурата работи по техните политически опоненти, обикновено я хвалят. Когато, обаче, работи по самите тях, прокуратурата е лоша и некомпетентна. Как може да се избегне тази линия на оценка, още повече че онези, които ходят да правят своите доноси в ЕК, са по-скоро политици, отколкото експерти или прокурори?

- Проблемът ни е общ. Този проблем е, че ние схващаме, и аз го повтарям не знам за кой път, повторих го в разговоря и с г-н Тимерманс, и той се съгласи с това, че ние схващаме механизма за сътрудничество и проверка като вътрешно-политичекси инструмент.

Вместо излизането от механизма и постигането на определени резултати да е обща, национална цел, независимо от това кой управлява, кой е в опозиция, независимо от това кой е в съдебната власт, кой е в изпълнителната, кой е в законодателната власт, ние, всъщност провеждаме една вътрешна борба.

Не ни е удобен този, не ни е удобен онзи, на една или друга политическа сила не й харесва главният прокурор, председателят на ВКС, и оттам нататък всичко рефлектира в това –рефлектира в обвинения, рефлектира в кухи фрази от типа „бастион на съдебната мафия“ и т.н. от хора, които са учили право, но в сърцето и в ума си са толкова далеч от правото, че е срамно дори да бъдат слушани. Това ни е проблемът.

Проблемът ни е, че ние политизираме механизма, вместо да гледаме на него като на експертна помощ, и вместо да гледаме към това къде е изхода от този механизъм. Ясно е, че този изход няма да ни бъде подарен, нито ще дойде с течение на времето. Той ще дойде, само благодарение на нашите усилия.

- Например на една от препоръките на ЕК в поредния доклад – борбата с корупцията по високите етажи на властта, която за Брюксел не е достатъчно активна в България, лекарство ли е проектозаконът, наречен популярно „Антикорупция“, за който и дума не се е споменало при срещите ви в Брюксел, а както изглежда, и трудно ще се стигне до приемането му в Народното събрание, доколкото той, поне в последните дни беше превърнат в нещо като разменна монета на политическото договаряне.

- Това, че и дума не бе спомената на глас, може би, от нас, при изявленията пред медиите след срещата ,не означава че този закон, или по-точно хода на приемането му, законодателният процес в парламента, свързан точно, конкретно с него, не е бил предмет на разговорите ни. Аз мисля, че законът като текст съдържа няколко основни, спорни момента, които, обаче, са преодолими.

Те са преодолими дори като въпрос на юридическа техника. Но, съм съвсем откровен, че според мен парламентът, независимо от политическите противоречия, не може да си позволи за втори път да отхвърли по принцип този законопроект, защото това би бил един изключително лош знак. Това ще бъде лош знак спрямо българските граждани, това ще бъде изключително лош знак спрямо европейските ни партньори.

Направи ли се това, то ще бъде тълкувано много лошо, а то е така. Законът има един, два, три общи и няколко такива чисто технически недостатъци от правен характер. Това са неща, които са решими между първо и второ четене, но този закон трябва да мине, защото противното означава, че го няма онова, което и г-н Тимерманс нарича политическа воля за борба с корупцията.

- Изкушавам се да ви попитам, г-н Цацаров, има ли натиск върху прокуратурата да придвижва по-бързо някои проверки за корупцията срещу висши стоящи чиновници, или стимул да бави други? Питам ви, защото тази седмица от прокуратурата разбрахме, че е финализиране разследването срещу проф. Стоян Тонев- бившият шеф на ВМА, и той заедно с някогашната си подчинена проф. Кадурина ще застанат на подсъдимата скамейка, за да отговарят за едни 6,5 милиона лева, източени от бюджета на държавната болница към частен медицински център. Другото съобщени е за осъдителната 10 годишна ефективна присъда на ген. Кирчо Киров, бившият директор на Националната разузнавателна служба. Той пък отговаряше пред правосъдието за 5 милиона лева, изчезнали мистериозно от бюджета на разузнаването.

- Направо казано –за длъжностно присвояване.

- Но, пак доста време отне работата по тези два случая.

- Трудно е дори човек да си го представи, но и двете производства са приключили, въпреки изключителния обем на работа, особено това, което касае ВМА в нормалните законови срокове. Да се търси натиск тук е невъзможно.Да се търси политизиране, виждал съм, чел съм, особено в случая с ген. Киров. Това за мен е длъжностно присвояване, чисто, учебно длъжностно присвояване, дори бих го нарекъл. Той е един парадокс.

От една страна прокуратурата е обвинявана винаги, че тя не преследва по политически причини, разбира се, и разбира се, да не ги изброявам, те са ви познати на вас, далеч повече, може би, отколкото на мен, поради съществуващия натиск, поради това, че главният прокурор е такъв, такъв, такъв и всичко друго, тя е обвинявана в основните неуспехи в борбата срещу корупцията по високите етажи.

Когато такива обвиненията стартират, а такива обвинения ще има още, тогава някак си започваме да мерим от един различен политически ъгъл – дали не се преследват политически опоненти, дали управляващите не преследват своите врагове или враговете на враговете на част от тези, които са в коалицията не се опитват да я разрушат и прочие, и прочие.

Ние не сме удобни, когато не действаме. Напротив, даже може би тогава сме удобни, защото сме мишена на всички. Когато, обаче, започнем да действаме, ние ставаме безкрайно неудобни, защото се оказва, че връщане назад няма, че прокуратурата работи така, както трябва да работи, че тя не се съобразява с това кой на коя коалиция, или партия е член.

- Да попитам тогава за другите скандални сюжети, които пак попаднаха във вашите ръце – разследването за ДАИ. Понеже миналата седмица транспортният министър Ивайло Московски в нашето предаване каза, че всичко сега е в прокуратурата, и аз затова питам какво става сега с разследването за ДАИ. Ще видим ли тези…

- Разследването тече в нормални темпове и аз съм сигурен, че ще се стигне до обвинителен акт. По същия начин беше ситуацията, и връщам отново към предния въпрос с ген. Тонев. Част от настроенията бяха: “Да, обвинен е“, но тези хора до съд няма да стигнат. ДАИ ще стигне до съд по същия начин, по който стигнаха и споменатите от вас дела. Няма друга логика и това, в крайна сметка, са нашите задължения.

- Защото от вашето разследване зависи и как ще се разплете системата на корупцията в тази дирекция.

- Нашето разследване, по-скоро, ще даде освен всичко друго, и картината на тази порочна схема, която възпроизвежда себе си. От политиците, от изпълнителната власт зависи да я променят, защото ако ДАИ бъде съхранена в сегашния й вид, да сме живи и здрави след известно време,може би ще разговаряме отново за поредната акция в тази агенция.

- Да. Мисля, че години наред непрекъснато са подсъдими нейните ръководители. Проблемът е в схемата. И понеже прокуратурата беше обвинена ,заедно с ГДБОП, че изпълнява една, може би, политическа поръчка за шумни и обществено значими разследвания, какво става с Фонда за лечение на деца? Сигурно темата не ви е далечна, особено след като медиите застанаха на страната на арестуваните в този казус.

- Прокуратурата беше обвинена, че обслужва едни или други интереси и във връзка, нека да говорим неправо, личността на министър Петър Москов. Чух даже и прочетох изявления, че органите на прокуратурата, разбира се и тези на МВР, обслужват определени интереси, които са насочени към това да улеснят действащия министър на здравеопазването да извърши смените в ръководството на фонда. Мога да кажа следното - колегите ни от

Специализираната прокуратура, както и ръководството на ГД „Борба с организираната престъпност“ изразяват категоричното становище пред нас, че те са напълно в състояние да съберат годни доказателства, че са събрали такива доказателства, и че обвиненията ще стигнат до съд. При тези техни уверения аз не мога да коментирам нищо повече по това текущо разследване.

Но целта не е да бъде атакуван Фондът, да бъдат създавани едни или други затруднения, или да бъде помагано на един или други министър да намести там вместо един директор друг. Е, може би по-добре е, че сегашният директор е с медицинско образование. Но, така, както по отношение на други се стигна до съд, така, както до ДАИ ще се стигне до съд, е, ще се стигне до съд и за Фонда. Делото няма да потъне.

- Добре, благодаря ви за това интервю. Да завършим с обещанието, което аз чух във вашите думи от името на прокуратурата като неин ръководител, че разследванията за корупцията по високите етажи на властта ще се водят методично, независимо от това как е структурирано управляващото и подкрепящото властта в момента мнозинство, че няма забранени територии и любимци, за които тези разследвания да не важат, а за сегашните знакови фигури, които биват разследвани, има събрани достатъчно данни за извършени престъпления, които по ваше мнение ще завършат и с присъди в съда.

- Аз също ви благодаря. Които, по мое мнение, ще влязат в съда. 

- Но има сериозни основания да се смята, че те ще завършат с присъди.

- Естествено.