6548 | 2 март 2016 | 02:21

Трябва да спрем с изключително вредната теза за грешната, неумелата, неможещата прокуратура и всезнаещия съд, който се намира някъде във висините. При пълното ми уважение към съда, защото аз 20 г. съм упражнявал тази професия. И никога няма да хвърля камъ

Главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов сблъскаха позиции на юридически форум, посветен на 120-годишнината от приемането на Наказателния закон от 1896 г.

Събитието бе организирано от Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. То се проведе в понеделник и на него присъстваха още председателят на Народното събрание Цецка Цачева, шефът на Конституционния съд проф. Борис Велчев, вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева, видни прависти, политици, студенти.

Пред колегите си юристи главният прокурор Сотир Цацаров и шефът на ВКС Лозан Панов изразиха своето виждане по съдебната реформа, мониторинговия доклад за проверка и сътрудничество на Европейската комисия, румънския модел за справяне с корупцията, българските недостатъци в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Първи думата взе Панов, след него говори Цацаров. От изказванията им става ясно, че по много от въпросите двамата са на различно мнение.

Ето речта на Сотир Цацаров:

Съдебната реформа не е брой на членове в прокурорската колегия, каза главният прокурор

Току-що, преди да стана, казах на г-жа Кунева, че всъщност пред мене в момента има два избора. Единият е да изчета официалното слово, което колегите от моя кабинет са ми написали, а вторият избор е да кажа няколко приказки, разбира се, свързани с това, което ми е написано, но и малко вън и встрани от него.

Първо, благодаря на организаторите и на нашите преподаватели за тази покана. В тази зала има хора, към които аз лично изпитвам, бих казал, изключително искрен респект. Не просто като мои колеги, а като мои преподаватели. Нали се сещате, респектът, който изпитвате към

преподавател, е много трудно да бъде променен, защото ти винаги го гледаш като преподавател. Нищо, че например като проф. Груев (бившия председател на ВКС проф. Лазар Груев - б.р.) той може да стои до теб на стола във ВСС , ама той е проф. Груев. А ти си студент, който, общо взето, се е учил от него, а и не само от него - от повечето, които в момента са тук, в тази зала.

Ще предпочета втората алтернатива. От първата ще прочета само това, което каза и г-жа Кунева. Те, първо, думите са много силни, второ, очевидно сме работили в една насока или кабинетите ни. Но: “Наказателният закон трябва да представлява последният резултат от углавната наука. Да бъде съобразен с нуждите и културното развитие на нашия народ. Т.е. да е практичен и приспособим, езикът му да е ясен, точен и определен.” Повтарям казаното, всъщност това са думите на министър-председателя Константин Стоилов. И всъщност това са изискванията към наказателния закон.

Може би трябва да си поставим въпроса: колко от последните, пък и не само от последните изменения на действащия Наказателен кодекс отговарят именно, ама именно на тези изисквания.

Може би не за да ласкаем тук научната мисъл би следвало да кажем, че практиката показва, че винаги когато измененията в наказателните закони , тук бих причислил и процесуалните наказателни закони и процесуалния закон,са били правени на парче, са били правени под натиска на конюнктурата, каквато и да е тя – политическа, обществен натиск, конкретен повод и т.н. Или, ако трябва да обобщим: винаги когато те са били правени без нормалното, защото то е нормално, то не е задължително, участие на научната мисъл, плодът или резултатът е бил, ако мога най-меко да кажа, несъответен на това, което Константин Стоилов е поставил като изискване към текста на наказателния закон.

Сегашните времена са бурни. Те са бурни, защото едни са обвинявани за поддръжници на статуквото, други настояват за реформа, а трети настояват откровено за революция.

Разбира се, това се отразява и върху цялата законодателна дейност на Народното събрание. Аз имам известно понятие и за огромния обем работа, с който е затрупана и г-жа Цачева, и въобще народното представителство.

Естествено, една важна тема от това е и наказателният закон. Някак си е много важно да успеем да преборим конюнктурата, да успеем да отговорим на това, което е важно в момента, и в същото време да успеем да отговорим на обществените очаквания.

Обществените очаквания в повечето случаи и ние не може да укоряваме обществото за това са за тежко, строго правосъдие. Ще ме извините, ако бъда прекалено обстоятелствен, и ще ми позволите един пример не заради може би до известна степен хумористичния елемент в него, но той е много илюстративен. Дело за кражба на коза. Коза. Най-обикновена коза, като извършителят е лице от ромски произхо Не е осъждан. Отиваме на съдебни прения. Развива се в един районен съд на 18 км от Пловдив. И съответно прокурорът иска условна присъда, което в крайна сметка е нормално. Собственикът на козата е един възрастен човек, конституиран и като граждански ищец, и като частен обвинител. Разбира се, с помощта на съда човекът просто си иска обезщетение или си иска възмездие. Идва един момент, в който след прокурора на пренията е самият той. И когато му обясняваш: “Дядо, сега тука трябва да кажеш какво искаш да направи съдът. С него. Ако го признаят за виновен...” Самата дума “ако” го накара да настръхне. След което помисли, помисли малко по отношение на наказанието и каза... Няма да го кажа цялото, защото има известна доза неприличност.

Помисли и каза: “Разстрел, неговата...!” Това му беше единствената коза Така че виждаме къде отиват обществените настроения. На другия полюс е конюнктурата. Това, което трябва да стане, е с участието на действащите, на практически работещите юристи и със задължителното участие на научната мисъл, огромната част от която е концентрирана в тази зала, да се стигне до разумни изменения. Много е трудно да се отговори и на конюнктурата, и на хард очакванията на обществото. Но някъде по средата е балансът за справедливост.

Няма го написано в това слово, но няколко думи, които задължително очевидно трябва да кажа по отношение на т. нар. съдебна реформа. Ще продължа да повтарям, че независимо от всички, било то искрени, било то съвсем режисирано пропагандни слова, съдебната реформа или ключът към съдебната реформа не е единият член на прокурорската колегия. Ако това спасяваше всичко онова, което се случва в момента и беше панацеята за всичко, не единия, всичките да ги бяха взели. Само и само да има спасение. Трябва да спрем с това изкуствено

противопоставяне наистина. Но трябва всеки да си носи отговорността. Това касае както съд, така и прокуратура. Трябва да спрем с изключително вредната теза за грешната, неумелата, неможещата прокуратура и всезнаещия съд, който се намира някъде във висините. При пълното ми уважение към съда, защото аз 20 г. съм упражнявал тази професия. И никога няма да хвърля камък по съдия.

Трябва най-сетне да разберем, че съдебната реформа е Закон за съдебната власт, процесуални закони, мотивирани, обучени кадри.

Съдебната реформа не е брой на членове в прокурорската колегия. Ако това е политическият аспект на съдебната реформа, моите уважения. Но политик не се става в рамките на мандат в съдебната система. Така мисля аз.

Мисля, че спекулата със случилата се или неслучилата се съдебна реформа е оправдание за бъдещи планове на хора, които кроят криви сметки. Може и да са прави - аз не ги укорявам, но решава избирателят. Не решава пропагандата.

А специално в нашата сфера решава практиката, решава съдът, решават хората, които могат да мислят и в които обществото има някакво доверие. Не считайте, че причислявам себе си към тях. В тази зала има достатъчно такива.

Така че толкова за съдебната реформа. И ще бъда принуден да кажа и няколко думи по

популярната румънска тема. Може би някой трябва да си зададе въпроса: подхвана го професор Велчев (бившият главен прокурор Борис Велчев - б.р.), аз няма да го довърша като цифра - колко разработки за корупция по т. нар. висши етажи са “влезли” - използвам точно тази тротоарна дума, в прокурорските кабинети?

Може би някой трябва да разбере, че от времето на създаването си в настоящия вид например Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” няма нито една разработка за корупция. Нито една!

Може би някой трябва да разбере, че най-високото ниво, до което се е стигнало в оперативните разработки, е председател на агенция.

Не защото ме е страх, аз Даже ще съм изненадан, ако чуя нещо друго. Не аз, говоря - прокуратурата. Но убеждението, че едва ли не прокуратурата е една библиотека, в която има папки, папки, папки и главният прокурор ги натиска, за да не влязат в съда, е много лъжовно.

Ще кажа и нещо друго – с риск да прозвуча популистично или с риск да прозвуча зле, отчитайки опита на северните ни съседи. Българската прокуратура има страшно много

недостатъци. Българският съд също - не е моя работа сега да говоря за тях.

Но българската прокуратура никога не трябва да се превръща и не само българската, която и да е, в политически играч. Който не търси възмездие, справедливост или наказание, а просто определя премиери, президенти, министри, така, както това става в северната ни съседка.

На всички, които я дават за пример, аз бих помолил да прочетат - ама хубаво, или поне да си го преведат, и мониторинговия доклад за Румъния.

Там се сочи пълното изоставане в областта на корупцията по т. нар. средни и ниски етажи. Прокуратурата е на крачка от това да бъде консервирана изцяло и да бъде превърната в нещо, което тя не бива да става в никое общество. И трябва да бъдем безкрайно обективни с това.

Що се отнася до механизма за сътрудничество и проверка - моите уважения. Аз имам повече доверие към препоръките на хората, които практикуват наука в тази зала, отколкото към тези, които практикуват чиновничество в Брюксел.

Това не е евроскептицизъм, това не е отричане на практиката на Европейския съюз. Това по-скоро иде да покаже следното: механизмът за сътрудничество и проверка отдавна се е превърнал само в механизъм за проверка. Той има само ролята на т. нар. verification.