11219 | 10 апр. 2015 | 11:30

Реално токът от едната щатска ТЕЦ поевтинява с 10%, а от другата – с 11%

Предпразнично НЕК подписа споразумения с двете американски централи в комплекса „Марица-изток“ за намаляване на изкупните цени на електроенергията от тях. Финансовото бреме върху държавната компания ще олекне с близо 100 млн. лв. годишно, или с около 1 млрд. лв., до изтичането на дългосрочните договори, уредени в последните дни на правителството на Иван Костов през юни 2001 г.

Контрактът на ТЕЦ „Ей И Ес 3С Марица-изток 1“ е петнадесетгодишен, считано от пускането на новата централа в експлоатация, и приключва през 2026 г. За ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ срокът е до 2024 г.

В замяна на ценовите отстъпки НЕК трябва да изплати до 30 юни натрупаните дългове към двете централи: около 300 млн. лв. към първата и 388 млн. лв. към втората. Този вид преговори бяха възможни само по един начин -

на най-високо равнище

с подкрепата на българското правителство. Споразуменията, макар и необвързващи, бяха подписани в присъствието на премиера Бойко Борисов, енергийния министър Теменужка Петкова и американския посланик у нас Марси Рийс. Според премиера постигнатите договорености решават репутационни проблеми и на двете страни. Американските централи вече няма да бъдат обвинявани, че ощетяват българските потребители. А държавата няма да се забърква в опасни експерименти като разваляне на договорите или принудително изкупуване на двата теца.

За българската страна е успех, че цените за разполагаемост (за мощност) ще паднат, без да се удължава действието на петнайсетгодишните контрак ти, каквито искания имаше. Изглежда е отказана и друга желана от американците отстъпка - НЕК да увеличи дела на изкупуваната разполагаемост.

Благоприятен ефект от постигнатите договорености ще се получи и за държавните „Мини Марица-изток“. Щатските централи обещаха, че когато НЕК плати борчовете си, те веднага ще покрият натрупаните дългове за въглища. Първата централа дължи на мините 156,6 млн. лв., а втората - 49,3 млн. лв. Какво не успя да постигне НЕК? Не отпадна ангажиментът й да плаща за разполагаемост на неизползвания капацитет. Става дума за огромни суми. За първата централа това са 2,3 млрд. лв. до края на дългосрочния договор, а за втората – 1,2 млрд. лв.

Търговските тайни доста замъглиха картината на постигнатото. Даже финансов ревизор от кариерата като Теменужка Петкова се обърка в сметките. Опитвайки се да осредни понижението на цената за първата централа - с 14%, и това за втората - със 17%, министърът обяви общо намаление с 31%, вместо реалното 15%.

Секретността около двете проблемни мощности обаче беше пробита още миналата година от тогавашната Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). От нейно публично решение тогава станаха ясни основните финансови параметри на отношенията им с НЕК. Съчетани с новата информация, оповестена от министър Петкова, сумарното намаление за „Ей И Ес 3С Марица-изток 1“ излиза 10%, а от „КонтурГлобал Марица-изток 3“ - 11%. Лошата новина е, че поевтиняването на тока от двете централи

няма да доведе до по-ниски цени

на енергията нито за домакинствата, нито за бизнеса. Цялата икономия ще потъне за запълване на дупката в НЕК. Колко голяма е тя? Това е труден въпрос. Има едни около 3,3 млрд. лв. задължения, натрупани до началото на миналата година. Към тях през 2014 г. са се добавили още 644 млн. лв. Но всъщност генерираният през миналата година нов дефицит от разликата между изкупните цени на тока и продажните е около 820 млн. лв. Това е т.нар. тарифен дефицит - горещият картоф на масата на новата Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Премиерът Борисов постави задача НЕК да излезе на печалба, пък макар и само с една стотинка през юни тази година. Дотогава по закон и по наредби няма да има нови цени на тока. Според предпазливи изявления на министър Петкова и след това не се очаква поскъпване. Миналата година НЕК е успяла от други свои приходи да покрие около четвърт от тарифния дефицит. Така че сега трябва да намери източници за запълване на поне 644 млн. лв. Значи успехът с двете американски ТЕЦ, който носи 100 млн. лв. икономия, трябва да бъде повторен още пет пъти.

Резерви има, но разкриването им ще бъде болезнено - за собствениците на зелени електроцентрали, за топлофикациите, за търговците на ток, които изнасят в чужбина. Министерството разчита, че НЕК ще спести около 200 млн. лв. от намаляването на субсидиите за електроенергията, произвеждана от топлофикациите по неефективен начин. По закон този ток вече не подлежи на задължително изкупуване. Топлофикациите в Русе, Перник и Сливен изпитаха шока от промяната през март и започнаха мъчителни стъпки за излизане на свободния пазар на електроенергия. Трудното обаче предстои. От всички топлофикации най-големи субсидии от цените на тока получава столичното парно. Ако КЕВР реши да ги ореже, ще срещне остър отпор както от абонатите, така и от собственика Столична община.

Тежки времена

се задават и за зелените електроцентрали. За да се намалят разходите, които НЕК прави за тях, властите разчитат най-много на проверките от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Ако се открият нарушения, това ще бъде основание да им се откажат преференциалните цени. Според друга идея ще отпадне задължението на НЕК и на енергото да изкупуват цялата произведена зелена енергия. Вместо това ще се приемат само количествата, съответстващи на броя работни часове на всяка зелена централа, предвидени в решение на ДКЕВР. Тази мярка ще засегне главно големите фотоволтаични паркове, които редовно надвишават т.нар. квоти за производство.

За поредна година големи надежди за запълване на дефицита в НЕК се възлагат на продажбите на квоти за парникови газове. Най-пресните прогнози на специалисти в КЕВР са, че по тази линия може да се получат около 240 млн. лв. за година. На практика постигнатите досега суми са два пъти по-малки.

Така операцията по спасяването на НЕК все още е много далече от тържествените фанфари. Дори поевтиняването на тока от двете американски ТЕЦ не е сигурно. Промените тепърва трябва да бъдат облечени в правна форма, уточни Оливие Маркет, изпълнителен директор на „Ей И Ес България“ пред БНР. Освен това ще бъде поставено и условие, че ако НЕК отново закъснява с плащанията, поевтиняването няма да се състои.