21553 | 31 май 2017 | 16:24
Антон Гицов
Политическото противоборство между съперничещи си партии прилича на боксов мач: дебнене, хитруване, нанасяне на внезапни удари, бързи атаки и контраатаки, като целта е да се нокаутира политически противника или най-малкото да се постави в нокдаун, от които той трудно да се съвземе. Но има и едно правило в бокса, което в морален план се отнася и до политическия бокс: боят да е честен и да не се нанасят удари под кръста.
За съжаление, такива непозволени прийоми са забелязват в Декларацията на парламентарната група на ГЕРБ прочетена от Спас Гърневски пред Народното събрание на 31 май 2017г. Ето какво се казва в декларацията:
„Българските комунисти избиха цвета, елита на нацията ни. След окупацията през 1944г. комунистическата държава изгражда многократно повече концентрационни лагери за мъчения и убийства на достойни българи от самата нацистка Германия и нейния съюзник в началото на Втората световна война -болшевишкия Съветски съюз взети заедно...”
В тази реплика се съдържат наведнъж следните три пресилени и подлежащи на критика твърдения:
- България е окупирана от Съветския съюз през 1944г.
През 1944г. България е член на Хитлеристката коалиция, на територията и се намират изтеглящи се войски на Вермахта, преследвани от Червената армия. Съветските войски навлизат на наша територия, така както навлизат и в териториите на Югославия, Полша, Чехословакия, Австрия, Норвегия и други страни. В България се установява просъветски режим, по споразумение между Чърчил и Сталин, но окупация, подобна на тази на Германия, няма, съветските войски постепенно се изтеглят, съветски военни бази в България не се установяват.
- Българските комунисти избили цвета на нацията.
Избиването на представители на цвета на нацията ни е болезнена страница от историята на България. Но тя не датира от септември 1944г. Действително в резултат на ексцесии, след 9 септември абсолютно неоправдано са убити художникът, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев и няколко по-малко известни писатели и журналисти. Те са част, но основна част на цвета на нацията, по- скоро редица журналисти и редактори на вестници и списания се отървават със затвор заради симпатиите им към Третия райх и защото са подкрепяли про-германската правителствената политика преди 9 септември.
За врагове на новият строй и власт са обявени много писатели и критици. В затвора са вкарани писателката Фани Попова- Мутафова, видният български художник Константин Щъркелов, писателят Димитър Талев е изпратен за кратко време „Белене”. В немилост изпадат и писатели като Ангел Каралийчев, Стоян Чилингиров , Славчо Красински и други.
На уволнения и гонения за „фашистка дейност” са подложени редица професори от Софийския университет. Но те не са ликвидирани. Те всички са част от цвета на българската нация и впоследствие са били реабилитирани.
Често се твърди, че резултат на присъдите на Народният съд е бил ликвидирал българския политически елит. Да, несъмнено е, че много от разстреляните бивши държавници не са заслужавали такива тежки присъди.
Но какъв елит са депутатите и членовете на правителствата, които приемат мракобесни и антисемитски закони, вкарват България в съюз с нацистка Германия и обявяват война на САЩ и Великобритания, което довежда до бомбардировки над десетки български градове и села, до разрушения на хиляди сгради и до смъртта на близо 1800 българи?
Осъден и разстрелян е големият български учен Богдан Филон, но той носи най-голяма вина за тези катастрофални за България събития. Такава е и съдбата на международно известеният хирург проф. Александър Станишев, но към 9-ти септември 1944г той е . е министър на вътрешните работи и на него лично се докладва за избити партизани и ятаци и за одобрените и заплатени от министерството му възнаграждения на извършилите на екзекуциите. Това са хора, извършили са престъпления спрямо нацията и народа, за които трябва да се плаща.
Истината обаче е, че процесът на унищожение и гоненията на българския културен елит започват още след девето- юнския преврат от 1923г. Безсмисленият терористичен атентат- взривяването на черквата „Св Неделя” на 16 април 1923г. дава повод на дясното правителство на проф. Цанков да извърши жестока разправа с видни представители на българския културен и интелектуален елит.
След атентата в черквата „Св. Неделя”, министърът на войната Иван Вълков издава заповед, в която пише: „ Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи — интелигенцията!“. Така и става, без съд и присъда и след мъчения са убити поетите Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Георги Шейтанов, журналистите Йосиф Хербст и Ана Маймункова са убити след мъчения и изгорени в пещите на полицията. Художникът Илия Бешков, участвал в юнските събития през 1923г. е арестуван и инквизиран и една отървава смъртта благодарение на застъпничеството на влиятелния си брат Иван Бешков. Интерниран е поетът Христо Радевски, зад граница успява да избяга заплашеният от смърт писател Крум Кюлявков. На два пъти в затвора е вкарван поетът Цанко Церковски. В местността Кемера край Пловдив намират смъртта си пловдивските интелектуалци Степан Шахбазян, Никола Гълъбов, Ангел Шишков, д-р Никола Ковачев, Соломон Молохов и Хенрих Хершкович. На 17 февруари 1925г. на улицата е застрелян година депутатът Тодор Страшимиров, който се е осмелил да запита в Народното събрание министрите на проф. Цанков: „ Вие избихте толкова интелигенти! Защо?”.
Традиционно, когато се обсъжда съдбата на българския интелектуален и културен елит, не се отчита факта, че до 9-ти септември в преобладаващата си част, той е с леви убеждения. Такива са Христо Смирненски, Никола Фурнаджиев, автор поемата „Сватба” пресъздаваща събитията около Септемврийското въстание, композиторът Любомир Пипков, който написва на основата на неговата творба вокално-симфоничната поема под същото наименование, писателят Антон Страшимиров, описал кървавия ужас и насилието при потушаването на Септемврийското въстание.
С леви убеждения в началото на 40-те години са били режисьорката Бинка Желязкова, актрисата Ружа Делчева, актьорът Владимир Трандафилов, укривал у дома си нелегални, скулпторът Иван Фунев, художниците Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев и Никола Маринов, писателите Камен Калчев, Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Челкаш, Емил Манов, поетите и писатели Валери Петров, Богомил Райнов, Александър Геров, Иван Бурин, Веселин Андреев, който става партизанин и други.
Най-активно противопоставящите се на про- хитлеристката ориентация на България обаче плащат скъпо, някои със живота си. Това са Никола Вапцаров и загиналите като партизани поетът Христо Кърпачев, художникът Атанас Пацев и журналистът Емил Шекерджийски. Режисьорът Анжел Вагенщайн става партизанин, арестуван е и осъден на смърт по ЗЗД, но оцелява след бомбардировка на затвора.
Смъртна заплаха дебне и бъдещият режисьор Христо Ганев, който става също партизанин. Интерниран в концлагер е големият поет Никола Ланков.
Двадесет и осем години след ноември 1989г., когато приключи обречения експеримент със социализма и рухна комунистическия режим, България е изправена пред много сериозни проблеми, икономически, социални и такива засягащи националната ни сигурност. В тази област следва да е насочено политическото противоборство, а не с взиране в едно далечно минало и с опити да се свали противника с политически нокдаун, като се използва съмнителна по отношение на достоверността си историческа фактология. В този смисъл декларацията на ГЕРБ едва ли ще донесе на тази партия политически дивиденти.
--------------
Антон Гицов е български дипломат. Работил е 6 години като международен служител в ООН, Ню Йорк, бил е Културен аташе в българското посолство във Вашингтон от 1989 до 1992, а от 1998 до 2010 е председател на Българската културно-просветна асоциация „Св. Св. Кирил и Методий“ във Великобритания.
През изминалите десетилетия е публикувал разкази, фейлетони и публицистични материали в българския печат, а сега и в интернет издания.
Мобилна верси
RSS
