38390 | 5 март 2015 | 14:38

Американски милиардер строи галерия за немска баронеса

Малко след като завършва следването си, тя заминава за Цюрих, оттам за Мюнхен, а голямото й откритие в света на изкуството е абстракционизмът. Младата художничка се свързва с някои от най-ярките му представители - Ханс Арп, Василий Кандински, Паул Клее, Франц Марк, Марк Шагал... В Берлин се сближава и с немския художник Рудолф Бауер, за когото е убедена, че е „Бах в живописта“. С него споделя за първи път идеята си за музей - кръгъл музей, посветен на новото изкуство...

Ню Йорк, 20 години по-късно. След принудителна раздяла с Бауер (семейството на Хила не одобрява връзката) баронеса Фон Рибай е поканена да направи портрет на известния минен магнат Саломон Гугенхайм. Той не само е много богат, но е и пристрастен към изкуството. Слабостта му датира от времето, когато е студент в Цюрих, не го напуска по-късно и в Щатите въпреки наследените от семейството бизнес ангажименти и собствената му компания за добив и преработка на благородни метали в Аляска.

Двамата се разбират от пръв поглед, а резултатът от това разбирателство ще е едно от най-прочутите културни средища на ХХ век - нюйоркският музей „Гугенхайм“.

През следващите години с Куки, както го нарича Хила, ще пътуват много - най-вече за да пазаруват картини. Ексцентричната художничка с чар, на който малцина могат да устоят, ще преобърне изцяло вкуса на Гугенхайм - колекционер на стари майстори, без нито една картина, рисувана след 1890 г. в сбирката си… Връзката им ще остане загадка за светските хроники - фон Рибай ще продължи контактите си с Бауер, а филантропът ще е сред най-големите му клиенти и популяризатори отвъд Океана. Освен него Гугенхайм ще открие и Василий Кандински, Марк Шагал, Фернан Леже...

Могъщият индустриалец е вдъхновен от идеята за музей на абстрактното изкуство и започва да излага част от сбирката си в нюйоркския хотел „Плаза“. Основава и фондация, която да набира средства за осъществяването на мечтата на Хила. В началото на 40-те тя вече е избрала и автора на бленувания от нея „храм на духа“ - абсолютната звезда Франк Лойд Райт. 16 години ще отнеме на архитекта работата по проекта, през които той също ще изпита властния нрав на баронесата - под нейна диктовка на няколко пъти ще коригира първоначалните си замисли и дори ще „пребоядиса“ творението си от червено в бяло. Нито на Райт, нито на Гугенхайм обаче е писано да видят откриването на музея. Филантропът умира през 1949-а, а архитектът - през 1959-а, месеци преди тържественото рязане на лентата. На церемонията не идва и Хила фон Рибай - тя е отстранена от директорския пост на фондацията още през 1952-ра и до смъртта си през 1967-а не престъпва прага на „Гугенхайм“... Обидата не й пречи да дари десетки картини - на Кандински, Клее, Модриан... но както признава, „това вече не е нейният музей“. Тя така и не се примирява с факта, че до шедьоврите ще бъдат наредени творби, далеч от представите й за любимото абстрактно изкуство.

И наистина в галериите на „Гугенхайм“ влизат произведения от най-различни направления - над 700 творби от австрийски и немски експресионисти са откупени от сбирката на известния арт дилър Карл Нирендорф, сред нашумелите автори, с които се попълва колекцията, са Марсел Дюшан, Алберто Джакомети, Вилем де Кунинг, Джаксън Полък...

Отхвърлена обаче е не само концепцията на Хила фон Рибай, авангардната сграда на Райт също събира критики. Скептиците са на мнение, че с екстравагантността си тя ще засенчи произведенията, изложени в нея. Непосредствено преди церемонията на 21 октомври 1959 г. 21 художници дори подписват протестно писмо, с което отказват техните картини да бъдат разполагани в „празни бетонни ниши, без прозорци, около виеща се спирала“.

Почитателите на Райт пък са убедени, че неговият последен шедьовър постига симфонична връзка между архитектура и изобразително изкуство, каквато историята не познава. В това ще се убеди и публиката, когато две години по-късно за директор е назначен изкуствоведът Томас Месер - емигрант от Чехословакия, рекордьор сред управниците на културни институции в Ню Йорк, с 27-годишен стаж начело на „Гугенхайм“. Той рискува с мащабни гостуващи експозиции от утвърдени музеи, които да докажат, че и „спиралата“ става за музей. И успява, може би защото, както признава по-късно, „работи през цялото време с Райт“.

През мандата на Месер в колекцията влизат стотици произведения от съвременни автори, неговата идея обаче е да представи модерното изкуство и чрез корените му от ХIХ век. Една от най-големите му заслуги е придобиването на 73 шедьовъра - от Гоген, Мане, Писаро, Ван Гог, Пикасо... от живеещия в Ню Йорк немски арт дилър Джъстин Танхаузер. Той убеждава и племенницата на Гугенхайм Пеги да завещае на фондацията колекцията си и къщата на Гранд канале във Венеция, която след смъртта й през 1979-а е превърната в музей. Решаващ принос в извеждането на „Гугенхайм“ в челните редици не само в САЩ, но и по света, има и Томас Кренс, директор на фондацията в продължение на две десетилетия - между 1988 и 2008 г. Той се сдобива (с дарения и откупки) с част от прочутата колекция на италианеца Джузепе Панза, една от най-представителните сбирки на следвоенното и най-вече американско изкуство. Над 350 творби от минимализма до концептуалния арт влизат в постоянната колекция на „Гугенхайм“ в началото на 90-те. За да набере сумата за „актуалните“ творби, Кренс продава на аукцион произведения на Кандински, Шагал и Модилияни. Неговият железен аргумент е, че въпросните автори са се превърнали в класици, а музеят трябва да представя съвременни артисти… Подходът на Кренс си спечелва доста критики, но статистиката говори в полза на мениджъра: даренията за „Гугенхайм“ скачат от 20 млн. долара на 118 млн. долара годишно, директорът организира и няколко изложби, които влизат в топ 10 на най-посещаваните експозиции в историята на музея.

През 1992 г. колекцията е нараснала дотолкова, че едва 3% от нея могат да влязат в постоянната експозиция. Кренс планира първите разширения на „Гугенхайм“, при това не само на място, но и в чужбина. Откритият през 1997 г. сателит в Билбао жъне невероятен успех - още в първата година посетителите му надхвърлят 2 милиона и той се нарежда сред най-посещаваните музеи в Испания. В Берлин шедьоври от нюйоркската сбирка могат да се видят в продължение на 15 години в „немския Гугенхайм“ на емблематичния булевард „Унтер дер линден“, а през 2006-а Кренс изнася музея и в Азия - давайки началото на мащабния проект в Абу Даби, клонинг, който се очаква да бъде открит идните години.

Сградата - най-известният експонат

Кой е най-ценният експонат в „Гугенхайм“? Естествено, сградата. Това, разбира се, е шега, но тя не е лишена от смисъл. Цилиндричната постройка с формата на преобърнат пресечен конус и спираловидна рампа, изкачваща се към галериите, е една от емблемите на архитектурата на ХХ век. Тя е лебедовата песен на Франк Лойд Райт и тази година е номинирана за Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Домът на музея „Гугенхайм“ е сред първите 10 модерни кандидата от САЩ, които се надяват да попаднат в престижната листа. Досега в нея са успели да се класират няколко съвременника на сградата на Райт като операта в Сидни на Йорт Утсон и творби на Антони Гауди в Барселона.