Знаете ли, че в световен мащаб инсултите са втората основна причина за смъртност и трета за инвалидизация. Около 17 милиона души всяка година са покосени от мозъчен удар, а 6 милиона от тях умират.
Какво представлява заболяването?
Инсултът е остро нарушение на мозъчното кръвообращение, което протича с внезапно намаляване на притока на кръв, кислород и глюкоза към определени части на мозъка. Причинява се най-често от кръвен съсирек, който обикновено идва от сърцето или от артериалното кръвообращение на мозъка и води до запушване на магистрален мозъчен съд. Друг механизъм е постепенното стесняване на артериалните съдове на мозъка, в резултат на което се получава постепенно запушване на мозъчна артерия. Мозъчните инсулти настъпват внезапно. В някои случаи може да има предхождащо състояние като т.нар. транзиторни исхемични атаки (остро настъпил неврологичен дефицит с временен характер, резултат от нарушение в кръвоснабдяването на мозъка - б.а.). Обикновено те отминават в рамките на 24 часа.
Рискови фактори
Рисковите фактори са високо кръвно налягане, или артериална хипертония, за която е доказано, че многократно увеличава риска от мозъчен инсулт. „Правилното лечение на артериалната хипертония може да намали честотата на мозъчните инсулти с над 30%“, казва началникът на клиниката по неврология в столичната болница „Токуда“ доц. Иван Стайков.
Друг сериозен рисков фактор е тютюнопушенето. То предизвиква ензимна травма на съдовата стена на мозъчните артерии и постепенно стесняване и в по-крайна фаза запушване на тези артерии. „Доказано е, че една година след спирането на цигарите рискът от мозъчен инсулт намалява до 50%“, допълва специалистът.
Много чести и тежко протичащи са т.нар. кардиоемболични инсулти. Пациенти с предсърдно мъждене или аритмия са с много висок риск за исхемичен мозъчен инсулт. През последните няколко години се разработиха няколко успешни медикамента, т.нар. нови антикоагуланти, които при правилна употреба може да ограничат случаите на исхемичен инсулт над 60%. Обикновено те се употребяват до края на живота.
Друг рисков фактор е захарният диабет, който бавно причинява стесняване на мозъчните съдове. Той увеличава риска от инсулт от 1,7 до 2,7 пъти.
„Сънната апнея е също сериозен рисков фактор за исхемичен инсулт и повишава честотата му около 2,5 пъти“, допълва доц. Стайков. Заболяването представлява спиране или намаляване на дихателния поток по време на сън, като при тежки случаи сънните паузи могат да бъдат с продължителност над минута и да се повтарят над 30-40 пъти на час. Организмът изпада в хронична хипоксия, или недостиг на кислород по време на сън. В Токуда болница има добре разработена лаборатория за диагностика и лечение на сънната апнея. Един от сериозните рискови фактори е т.нар. дислипидемия – увеличаването на холестерола и триглицеридите в кръвта, който също увеличава риска от стеснение на мозъчните артерии, намаляване на мозъчната перфузия и може да доведе в комбинация с други рискови фактори до реализиране на мозъчен инсулт.
„Има млади хора, при кои то не установяваме нито един от тези рискови фактори, но те получават мозъчни инсулти поради това, че имат генетична предизпозиция. Така нарече-ните фактори за тромбофилия задължително се изследват в клиниката при млади пациенти с исхемични мозъчни инсулти“, допълва доц. Стайков.
Тест
Има тестове, които се използват все по-често в европейските страни за разпознаване на белезите на мозъчен инсулт. Един от тях е т.нар. FAST тест – тоест лице - ръка - говор теста. При него вниманието се насочва към тези три компонента. Първият от тях е лицето – лесно може да се види дали единият край на устната е паднал надолу, пациентът трябва да повдигне по определен начин 4-те крайника и да се оцени съответно тяхната слабост. Може внезапно да настъпи и нарушение на говора до степен пациентът да не може да говори, но и да не може да разбира какво се случва. Това състояние е много тежко, защото, ако човекът е сам в този момент, няма как да повика спешна помощ или да се обади на близките си.
Други алармиращи симптоми за настъпване на инсулт са внезапният световъртеж, двойното виждане, силно, внезапно главоболие и др.
„Цялата борба на невролозите е да предотвратят по два начина тежките последствия на мозъчните удари – превенция на рисковите фактори и бързо и адекватно специфично лечение през първите четири и половина часа от началото на мозъчния инцидент, за да не се развива тежката инвалидизация, съпътстваща, част от мозъчните инциденти. По този начин се съхранява качеството на живот при съответните пациенти“, категоричен е доц. Стайков.
Какво трябва да направим?
Ако получим симптоми като внезапна слабост в левия или десния крайник, световъртеж, двойно виждане, неспособност да говорим или да разбираме или и двете, трябва да се вземат спешни мерки. Пациентът трябва да се закара до най-близкото лечебно заведение, което има възможност за диагностика на такива състояния.
„Целта е да направим така, че от вратата на здравното заведение през бързата диагностика на исхемичния мозъчен инсулт до поставянето на специфичното за инсулти лечение да не минава повече от един час. За да стане това обаче, са свързани много звена и е необходим предварително подготвен алгоритъм за действие в условията на спешност“, уточнява доц. Стайков. По думите му тромболитичното лечение е единственото съвременно одобрено лечение на исхемичните мозъчни инсулти.
То представлява разбиване на кръвния съсирек, който е довел до съответното запушване на артерията, чрез медикамент, който стопява и унищожава този тромб. Вече се доказа, че след като човек получи инсулт, за една минута загиват около 2 млн. неврона. „Именно затова трябва до четири часа и половина да се направи тромболитично лечение. Причината е, че загиването на невроните става много бързо. След тези часове се смята, че смъртта на дадения участък от мозъка е настъпила“, допълва специалистът от „Токуда“.
22083 | 23 ян. 2015 | 16:56




Мобилна верси
RSS
