Н. Пр. Владимир Чургус е роден през 1952 г. в Белград. Завършва право в родния си град. Има мандат като ръководител на мисията на Белград в Турция, дълъг дипломатически стаж в посолството на страната си в Хърватия, бил е началник отдел в МВнР за Босна и Херцеговина, Хърватия и Македония, заместник-генерален секретар на министерството. През 90-те години на ХХ век ръководи Националния комитет на УНИЦЕФ в тогавашната СР Югославия; бил е помощник - комисар за бежанците в Република Сърбия. От 2013 г. е посланик на Република Сърбия в България.
- Ваше Превъзходителство, Вие представлявате Република Сърбия в България в изключително напрегнат период за Югоизточна Европа и целия свят. Бежанската криза ни заля като че ли изневиделица. Каква е актуалната обстановка в Сърбия за бежанските потоци?
- Всеки ден в нашия граничен район пристигат бежанци от Македония, малко по-малко и от България. Средно на ден в Сърбия влизат около 2000 до 2500 бегълци, на които се оказва цялата необходима помощ - медицинска грижа, доставка на храна, дрехи, обувки. Те по тяхно желание продължават по-нататък към границите на страните от ЕС и оттам към избраните от тях държави - преди всичко Германия и скандинавските страни. През Сърбия досега само през тази тодина са преминали около 240 000 бежанци от Близкия изток и Африка.
- Вашата страна се оказа в центъра на най-големия бежански натиск. Какъв ресурс е вложен за справяне със ситуацията?
- За осигуряване на грижата за бежанците и за различните видове помощи са похарчени значителни материални средства, преди всичко от наши собствени ресурси, като една част е осигурена като хуманитарна подкрепа от международните организации: ООН, ЕС, Международния червен кръст, УНИЦЕФ, а също и с помощта на стопанските субекти в самата Сърбия.
За първи път страната ни поиска помощ от по-широка международна общност през последните дни, когато се състоя конференция на донорите.
- На конференцията, която организира Институтът за стратегии и анализи, възникна предложение да бъде учреден специален ситуационен център или специален държавен представител - място, където да се координира и обобщава цялата налична и необходима информация за бежанските потоци. Как в Сърбия решавате този въпрос?
- В Сърбия не съществува отделен ситуационен център, защото нашата страна за съжаление има мното голям опит с бежанци - през 90-те години на ХХ век в конфликтите при разпадането на СФРЮ Сърбия прие над 1 150 000 бежанци от останалите части на федерацията. Над 44 000 от тях останаха и днес са в Сърбия. По-късно над 125 000 разселени лица от територията на Косово и Метохия също бяха приети у нас.
Така още 90-те години на миналия век бе формиран Комисариат за бежанците на Република Сърбия, който заедно с Министерството на труда, трудовата заетост, въпросите на борците и социалните въпроси координира дейностите за приемането и обгрижването на бежанците. По предложение на Комисариата окончателните мерки се приемат от правителството на Република Сърбия.
- Сърбия все още не е страна членка на ЕС и не може да ползва европейски средства за справяне с кризата. Как бюджетът на страната издържа в това положение? Неотдавна имаше информация за хиляди бежанци, които се оказаха в парка в центъра на Белград. Това е шокова ситуация.
- Бежанците, преминаващи към граничните райони, от началото на кризата пребивават в центъра на Белград, покрай железопътната гара и автогара. Те не желаят и отказват да бъдат настанени в предназначените за тази цел специално подсигурени центрове в крайните квартали на столицата. Затова помощ от компетентните органи и хуманитарните организации, често и от самите граждани на Белград, им се оказва на мястото, където са. Въпреки че условията в центровете са по-добри, ние не ги възпрепятстваме да остават където пожелаят, макар това да ни струва допълнителни усилия.
- Какво очаква Сърбия като съседна на България държава в контекста на общи действия за регулиране на ситуацията?
- Пълна подкрепа и съвместни действия, с оглед на контролирания прилив на бежанците и тяхното по-нататъшно разпределяне. Досега компетентните органи в България и Сърбия, преди всичко МВР в двете страни, осъществяват добро сътрудничество. Ние очакваме по-значителна подкрепа от страна на ЕС, чрез съвместни дейности между всички балкански транзитни държави, особени онези, които са членки на ЕС.
Сърбия и занапред ще направи всичко необходимо за осигуряване на адекватното приемане и обгрижване на бежанците, но съвместната дейност между двете ни съседни държави трябва да има за цел намирането на решение на по- широко международно ниво.
- Преди броени дни имаше историческа среща на лидерите на САЩ и Русия в ООН за конфликта в Сирия, последвани от удари от въздуха срещу цели на Ислямска държава. Позициите на Великите сили за изхода от конфликта в Сирия обаче остават твърде различни, макар че се оформи идея за широка международна коалиция за борба срещу Ислямска държава. Вашата прогноза – ще има ли наземна операция в Сирия и какво е нейното бъдеще- под ръководството на Башар Асад или без него? Ще подкрепи ли Белград позицията на Москва за изхода от кризата в рамките на диалога в ООН, който се води в Общото събрание на ООН?
- Добре е, че в Ню Йорк се срещнаха лидерите на САЩ и Руската Федерация с цел намиране на решение за териториите, обхванати с война, откъдето се роди и бежанския поток. Те разговаряха, но не излязоха с план за общи действия, какво да направим всички заедно, за да се сложи край на сирийската криза. Вътрешната ситуация в Сирия през последните четири години е допълнително обременена от външни влияния. Тази ситуация няма скоро да се промени, затова е важно най-влиятелните държави - били те САЩ, Руската Федерация или Франция, трябва да полагат съвместни усилия с цел на слагане край на войната и успокояване на положението. Най-важното не са бомбардировките, а отваряне на широк диалог. Спомнете си Виетнам - там 20 години се води война, но мирът се постигна в Париж, на масата на преговорите.
Разбира се, че идеята за формиране на широка международна коалиция срещу ислямския тероризъм е друго, не по-малко важно основание за успокояване на ситуацията на Близкия изток. Вярвам, че всички страни ще вземат участие, Сърбия вече изказа готовност за това. Само с успокояване на ситуацията в Близкия изток и с помощ за развитие на страните в региона - Сирия, Ирак, Афганистан и Йемен, ще се създадат условия техните граждани да остават у дома и преселението на народите ще спре.
Кой ще бъде президент на Сирия не е най-важният въпрос - това ще го реши сирийският народ чрез избори. Най-важното е да се създадат условия, за да може да се състоят такива избори. Неуспешно се оказа каквото и да било натрапване на окончателни решения. Ето защо е необходимо да се достигне до общ консенсус между онези, които могат да решат тази криза.
- Бежанската вълна постави отново на дневен ред въпроса за важността на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа. Гледната точка на Белград?
- Регионалното сътрудничество в Югоизточната Европа е от изключителното значение. Без съвместно сътрудничество е трудно да се постигне адекватна подкрепа от страна на ЕС. Бежанската криза, но също така и енергийното и икономическото сътрудничество и изграждането на общи връзки потвърждават значението на регионалното сътрудничество, което Сърбия абсолютно подкрепя.
- Но енергийното сътрудничество и изграждането на интерконекторните връзки, както и други инфраструктурни планове като че ли не се развиват с необходимите темпове в последните години. Защо, според Вашата гледна точка?
- Енергийната стабилност е едно от най-важните основания за икономическо развитие и привличането на бъдещи инвестиции в региона. Взаимното свързване на държавите в газовия сектор и в електроперносната мрежа е от особено значение. За съжаление отсъства реална всеобхватна програма за това свързване, от източника до крайните потребители и поради това проектите за изграждане на интерконекторите между съседните страни не се осъществяват с желаната скорост.
Основната причина за това е във факта, че още не са ни известни източниците на енергийните потоци, както и главните пътища, по които те ще вървят. На всички е известно, че и най-новият проект „Турски поток“ е отложен, неизвестно е кога и по какъв начин ше бъде продължен, а това влияе и на всички останали енергийни проекти. Става дума за значителни вложения, за което е необходимо да се направят проекти с реални възможности, на реална основа. За жалост това не се случва от дълго време.
За да бъдат изградени конекторите, трябва да съществуват преди всичко източници на газ, от които те да се захранват. Само в последните десет години беше обявено за много газови потоци, но за съжаление нито един от тях не започна да се изгражда. С такава цел страните от Югоизточна Европа трябва работят съгласувано в по-голяма степен, да имат търпение за осъществяване на реални проекти за подсигуряване на енергия и на транспортни трасета. За това, разбира се, е необходима и помощта на ЕС.
- Кои са от Ваша гледна точка основните акценти в двустранните ни отношения?
- Сърбия и България през последните години имат добри и успешни двустранни отношения, за което свидетелстват преди всичко трансграничното сътрудничество и програмите за младежта. Трябва да обърнем по-голямо внимание на икономическото сътрудничество, както и за съместно излизане на трети пазари.
България подкрепя започването на преговорите за влизане на Република Сърбия в ЕС час по-скоро, което за нас е много значителна подкрепа. Все повече се увеличава сътрудничеството в туризма и културата.
- Може би бежанската криза най-после ще обърне погледа на Севера и Запада на Европа към нашата част от континента с необходимото внимание и разбиране на регионалните особености. Какво е необходимо, за да бъде чут гласът на Балканите в Брюксел?
- Тежестта на бежанската криза насочи вниманието към Западните Балкани. Аз вярвам, че в следващите години, с влизането на всички страни от региона в ЕС и нашият глас ще получи нужно внимание, по подобие на други регионални формати в рамките на Съюза. Като пример могат да ни послужат северните страни или Вишеградската четворка, които вече с години със съвместните си действия успяват да направят така, че техният глас да има значие за ЕС и за цяла Европа. Защо такова знчение утре да няма и скоро учредената Крайовска група, която е открита за всичките страни от Западните Балкани (България, Сърбия и Румъния създадоха Крайовската група през пролетта на 2015 г., б.р.). Само съвместната политика и съвместно определени цели и приоритети на всички страни в региона могат да осигурят по-голямо влияние на европейско равнище, а и за нашето общо развитие.
16702 | 5 окт. 2015 | 14:12
Мобилна верси
RSS
