10898 | 4 ноем. 2025 | 14:23

Посланието е: „Връщане назад няма, няма реванш за Меди!“, насочено е към процента колебаещи се турци и мюсюлмани, които си вярваха, че моделът, създаден от ДС, може да се възроди чрез някакъв нов политически проект

Автор Димитър Иванов, "Фактор"

Разрушиха Боянския сарай на Доган. Всичко започна някак символично от Архангелова задушница, посветена на светеца, който взима душите на грешните. А в Сараите беше нагнетен много грях и поквара.

Новината мина сякаш встрани от другите скандали и горещи теми от деня, но реално тя е с изключително силна натовареност.

Нещо като вододел между старата и новата ера

В институционалния образ на държавата почти две десетилетия Сараите се бяха превърнали в своеобразна метафора на паралелната власт, в синоним на задкулисната власт, която перманентно подменя волята на хората и управлява в интерес на самозвани кукловоди, мафията и олигархията. Неслучайно години наред в Сараите се раздаваха порциите в държавата, тук се въртяха обръчите от фирми, оттук с едно намигване на Шефа, както наричаха галено поданиците Доган, се раздаваха кредити, преуспяваха бизнеси за милиони, без дори грам интелектуален потенциал…

Нещо повече – тук се редяха правителства на европейска и натовска България. Тук се благославяха кабинети, премиери, министри, тъкмяха се депутатски листи, конструираха се наказателни акции срещу неудобните, та дори се даваше благословия за канонизиране на светци.

На подсъзнателно ниво Сараите бяха паралелна,

алтернатива на публичността - злокобна територия

И каква ирония на съдбата - багерът срина само за час дори и така наречената свещена езотерична стая, изпъстрена не с християнски или мюсюлмански, а с орфически символи. В това своеобразно прорицалище жрецът на Орфизма от Дръндар подреждаше, разбиваше и разстрелваше човешки съдби, а неграмотни кретени и интелектуални кастрати се овластяваха и получаваха летящ старт само заради коленопреклонната си вярност към султана, който чрез морфичния резонанс твърдеше, че чува и разбира ясно гласа на своята общност.

Със събарянето на Сараите рухна и един от най-устойчивите символи на ченгеджийския, десарския преход в България. На фона на руините колко подходящо днес звучи латинската сентенция, произнесена при коронацията на папа Александър V – Sic transit gloria mundi (Така отминава земната слава, бел.ред.). Но обществото сега трябва да си даде сметка за политическите измерения на случилото се.

Според публичната информация бившият министър Данаил Папазов е собственик на имота. Независимо кой е сценаристът на физическото рухване на Сараите и какво тепърва ще се строи там, в психологически план случилото се е един стратегически и дълбок ход, който безспорно ще налее прясна вода в мелницата на ДПС-НОВО НАЧАЛО, защото е разчетен кодът в народопсихологията на турчина и мюсюлманина като основен избирател на Доган.

35 години ДПС беше своеобразният етатизъм в етническата рамка. Държава в държавата, с утвърдено страхопочитание към главата на турската и мюсюлманската общност. Освен реалната политическа власт, Доган експлоатираше и формалните й атрибути. Най-знаковият от тези символи за утвърждаването на властта беше султанският дворец, тоест Сараите, а те не случайно бяха изградени в Бояна. От средновековието, та през комунизма до демокрацията, символ на държава и власт. Когато дворецът е сринат, рухва не просто крепостта на владетеля, но и митът за неговата извънземна сила. Тя магически му е отнета, независимо, че Доган пребиваваше повече от три десетилетия в небесата, там някъде до Аллах! А този, който е сринал двореца, просто казва:

„Връщане назад няма, няма реванш за Доган!“

Това послание е отправено към процента колебаещи се турци и мюсюлмани, които си вярваха, че моделът „Доган“ може да се възроди чрез някакъв нов политически проект, чрез някакви матросовски акции. Сриването на Сараите окончателно занулиха този остатъчен компонент за електорален ресурс. Доган загуби и въображаемата остатъчна власт в мисленето на бившия му избирател. Няма обратен път.

Случилото се тези първи дни на ноември има и друго реално послание – 20 години властта в държавата не успя да се справи със Сараите. Бутнаха само барбекюто в първия мандат на правителството на Борисов, а сега се случи чудо.

Руините от Сараите в буквалния смисъл ще отидат на бунището, защото са никому ненужен отпадък. Но там, на бунището е мястото и на десарския мит за Доган, който вече е Falco peregrinus – Соколът скитник.

----

 Публикуваме и позицията на ПГ на АПС:

Ново, ужасяващо свидетелство за осъзнато, координирано и целенасочено действие срещу демокрацията в България, срещу устоите на гражданското общество и срещу принципите, върху които се гради правовата държава.
Само така може да бъде определено бруталното и демонстративно разрушаване на емблематичната база за обучение на млади кадри на Движението за права и свободи (ДПС) в Бояна – символ, изграден с труда, волята и вярата на поколения български граждани в правото, свободата и демокрацията.

Този обект не беше просто сграда. Той беше жива институция – сърце на демократичната мисъл и политическата култура на нова България. През последните повече от двадесет и две години през тази база преминаха хиляди активисти на ДПС – хора, които посвещаваха себе си на каузата за защита на човешките права, на местното самоуправление, на участието на гражданите в управлението и на равноправието като основен стълб на държавността.
Там се изграждаха лидери, възпитаваше се отговорност, отстояваше се достойнството на човека. Там се ковеше моралът на свободния политически процес – мястото, където демокрацията имаше дом.

Днес този дом беше изравнен със земята.
Брутално. Демонстративно. Безнаказано.
Сякаш някой иска да ни върне в онези мрачни времена, когато страхът и беззаконието диктуваха живота на гражданите. Сякаш някой се стреми да покаже, че в България демокрацията е унизима, че законът може да се изопачи, че политическата воля на хиляди може да бъде погазена с един багер и няколко фалшифицирани документа.

Налице е вандалски акт, извършен чрез измама, злоупотреба и подмяна на собственост – престъпление не просто срещу едно движение, а срещу самата идея за законност, справедливост и морал.
Това е посегателство срещу устоите на държавността, срещу ценностите на Европейския съюз и на НАТО, част от които България се гордее да бъде.
Такъв акт е позор за институциите, ако те останат безучастни. Позор за държавата, ако мълчи. Позор за обществото, ако сведе глава.

Днес е изпитание за всички демократи в България – без значение от партийната им принадлежност.
Никой няма право да остане безучастен, когато един символ на свободата е разрушен, когато се унищожава място, в което са се формирали поколения млади хора, повярвали, че политиката може да бъде почтена, справедлива и насочена към човека.

Призоваваме всички последователи на идеите за права и свободи, всички демократично мислещи граждани, общественици, интелектуалци и организации – да изразят своята позиция, да не позволят този акт да бъде потулен, оправдан или забравен. Да изпратят своите протестни декларации до Алианса за права и свободи (АПС), до основните държавни институции, до медиите, до европейските структури и международните партньори на България.

Днес не защитаваме просто една сграда. Защитаваме идеята, че демокрацията не може да бъде съборена.
Че свободата не се руши с бетон и желязо.
Че достойнството на човека и вярата в справедливостта не могат да бъдат изравнени със земята.

Мълчанието днес ще бъде признание за съучастие.
Затова говорим. Затова протестираме. Затова отстояваме.
Защото свободата и демокрацията не се мерят в думи, а в дела – и в готовността да ги защитим, когато са в опасност.
Да изкрещим, че не ни е страх и няма да допуснем нова тоталитарна диктатура!