14709 | 19 май 2015 | 08:43

Бизнесът разпродава животните или ги прави на кюфтета

В последните години само родните чиновници не разбраха, че се задава краят на животновъдството по нашите земи. Не от днес или от вчера се знаеше, че от 1 април т.г. ще паднат европейските млечни квоти и потоп от вносна суровина ще удави българските ферми.

И ако администрацията си имаше по-важни проблеми за решаване, сред които политически ежби и провеждане на серия от избори, бизнесът започна да се ориентира правилно - отървава се от животните, които единствено калкулират загуби.

Резултатите са налице. Само през миналата година стопанствата, в които се отглежда едър и дребен рогат добитък и свине, са по-малко с 34% спрямо 2013 г. и вече са 113 300, показва последният анализ на аграрното ведомство. Фермите, в които се отглеждат до 10 говеда, са намалели с почти 30%. В същото време по-големите са станали с 1,7% повече. Стопанствата с овце вече са по-малко с 26,6%, а с кози - с цели 36,6%.

Само 4,3% от свинете се отглеждат в частните дворове, където се грижат за по 1-2 прасета. 85,6% от животните са в комплекси с повече от 1000 броя. Може да се каже, че свиневъдството се развива в промишлени условия. Внедрени са нови технологии, използва се съвременна селекция и този бизнес е конкурентен на европейския. Стига да се сложи

тапа на

контрабандните

доставки

които подбиват пазара с ниски цени, защото си спестяват данъци и такси. Иначе изкупните цени и тук са паднали катастрофално - до 2,20 лв. за килограм живо тегло. Преди година цената беше 2,80 лв.

От чисто икономическа гледна точка намаляването на броя на стопанствата не би трябвало да е проблем. Дори напротив - при по-големи производства се отварят повече възможности да се внедряват нови технологии, да се преследва по-ниска себестойност и съответно – по-висока конкурентност. В нашия случай обаче не е така. През м.г. се наблюдава поголовно намаляване

на животните. Говедата са 552 800, което е с 4 процента по-малко спрямо година по-рано. Овцете са 1 335 300 и това е намаление с 2,5%. Дори свинете са се стопили с 5,7% до 553 100.

В резултат от тази ситуация и продукцията се свива. Например, през 2014 г. сме произвели 1 231 098 тона мляко, което е с 5,7% по-малко. 2 220 000 животни са отишли за месо и това е 5,7% намаление спрямо година по-рано.

Допуснатата в безпрецедентни размери зараза от болестта син език допълнително удари стадата. Загиналите над 37 000 животни се оказаха по-малката беда. Оцелелите след заболяването са с намален имунитет, част от овцете не са заплодени и сега в този бранш отчитат, че приходите от мляко и месо са паднали с поне 30%. От аграрното ведомство договориха отваряне на турския пазар, но се оказа, че българските агнета са на привършване още през май. Сринатите изкупни цени на млякото – и краве, и овче, продължават да съсипват фермерите. За

фалити на

малки и средни

говедовъдни ферми предупреждават от бранша и прогнозират затваряне на цели преработвателни предприятия. В същото време непродадено зърно пълни складовете в страната. Над 1,1 млн. тона е само наличната царевица. Според прогнозата на експертите до нова реколта ни трябват само 270 хил. Тона.

С бюджета не може да се компенсират загубите в млечния сектор, призна земеделският министърът Десислава Танева пред млекопреработватели. Тя обясни, че е много тежка ситуацията. Отпаднали са европейските млечни квоти, а заради руското ембарго на вътрешния пазар има големи количества млечни продукти без реализация.

В интерес на истината Танева вече два пъти поставя остро въпроса за кризата в млечния сектор на България по време на заседание на земеделските министри в Брюксел. Помощите, които разреши ЕК, изобщо не вършат работа у нас, защото не произвеждаме сухо мляко, а маслото е в минимални количества. Сега от аграрното ведомство ударно търсят търговски партньори в трети страни. Ще има държавна помощ за наши производители да участват в най-големия форум в хранителния сектор Fancy food, който тази година ще се проведе в Ню Йорк от 28 до 30 юни. Пазари търсеше Танева и по време на последното правителствено посещение в Катар.

Само да не забравяме, че арабската държава още през 2012 г. предложи да финансира отглеждането на агнета у нас. Дори остави за година 50 млн. долара като депозит в Българската банка за развитие. Но няколко правителства така и не успяха да предложат вариант за сътрудничество. Защото проблемът ни е не само в нямането на пари. Битката е кой ще вземе проекта.

В свиневъдството са доволни от корекцията на помощите

Досега по неправомерен начин се източваха пари от субсидията, предвидена за свиневъдите. Държавната помощ има за цел да стимулира вътрешното производство, но реално помощи получаваха и хора, които просто внасяха малки прасета отвън. На практика се източваха пари от бюджета и с български средства се подкрепяха чужди производители. Това каза пред „Преса“ д-р Румен Караманов, който има свинеферма край Ахелой. Той обясни, че с нареждане на министър Десислава Танева схемата е коригирана и тази мярка ще се почувства от бранша и ще го стимулира да работи.

Наблюдавам, че това правителство прави доста неща, за да се пребори с контрабандния внос. Започва проследяване на стоката от фермата до магазина. Българските производители настояваме да сме равнопоставени на пазара, както ние плащаме данъци, така да работят и другите. След като видим, че всичко това реално се случва, ще имаме интерес да инвестираме и да разширяваме бизнеса си, обобщи Караманов.

Изкупуват млякото под себестойност,

фермерите намаляват дажбите

Средната изкупна цена на кравето мляко в момента е около 55 ст. Това е под себестойността, която е средно около 62 ст. Един производител трябва да получава над 67-70 ст., за да може да си връща кредитите и да организира добре бизнеса си. Тази сметка направи Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България. Според него ситуацията се влошава с всеки изминал ден. Продължава да намалява произведеното мляко и следващите данни на статистиката ще са още по-неприятни.

Изпаднали в безизходица, фермерите започват да режат разходи. Спират изкуственото осеменяване, защото заплождането на една крава струва 40-50 лв. Подобно нещо обаче ще удари върху продуктивността в бъдеще. Стопаните редуцират необходимите дезинфекции, защото препаратите струват пари. Ограничават хранителните добавки и витамините и масово оставят животните само на паша, което също ще свали добива. Чистят по-рядко помещенията, за да пестят от труд и гориво. Правят икономия от ветеринарни прегледи и лекарства.

И докато българското млекопроизводство се срива, магазините пращят от млечни продукти. Откъде идва суровината и каква е тя, питат фермерите. От съюза на говедовъдите са изпратили писмо до земеделския министър Десислава Танева с няколко предложения. Едно от тях е върху етикетите на млечните продукти да пише, че са произведени от 100% българско мляко, ако са изцяло от наша суровина.

Настояваме също да се започнат разговори за т. нар. Мляко 7 дена, каза още Михаил Михайлов. Той обясни, че то е пастьоризирано при 73 градуса за 15 секунди. Продуктът ще е по-евтин, защото в него няма специални добавки и примеси от вносна суровина. Ще има пo-малка трайност и понеже ще се консумира в рамките на тези дни, ще се увеличат оборотите. Подобно нещо вече правят в Гърция. Да бъде създаден експертен съвет специално по млекопроизводство, настояват от бранша. В момента заседанията на консултативния съвет по животновъдство се превръщат в говорилня, защото там участват по 60-70 души.

Млечните продукти – под особен надзор

Земеделското министерство е поискало млечните продукти да бъдат поставени под особен надзор и данъчните да ги включат сред рисковите стоки, за да може да се засили контролът върху доставките. Всяко укриване на ДДС поставя в неравностойно положение местния производител, заяви аграрният министър Десислава Танева пред млекопреработватели. В момента се обсъжда и промяна на Българския държавен стандарт за тези продукти. Когато върху сиренето се изпише, че е по БДС, това ще означава, че в продукта е вложено сурово мляко, произведено в България.