13305 | 14 март 2015 | 12:35
Както си вървях по една средностатистическа улица, срещнах стар приятел, който често се явява по телевизиите като представител на известна социологическа агенция.
- Леле, че си го олабил! - възкликна.
- Трябва да се вземеш в ръце!
- И да се взема в ръце – смотолевих, - пак ще са празни.
- Но ти - потупа ме по рамото - не падай духом! Всичко ще се оправи. Даже е на път.
- Така ли? - изненадах се. - Затуй ли вече всички сме пътници?
- Хайде без черен хумор! - размаха пръст. - Трябва да се гледа по-зитивно. Според статистиката, а аз разбирам от статистика, защото това ми е професията, българинът вече живее добре.
- Ама повечето българи – погледнах го тъжно - умират, преди да са го разбрали.
- Но позитивното е – понамести очилата си той, - че го сториха, проявявайки пълно съзнание. А според статистиката всяко правителство много разчита на съзнателните граждани.
- Голяма работа е статистиката, бог да ни прости - тежко въздъхнах аз. - В такова време живеем, току някой те утрепе...
- Беше това - отново размаха пръст. - Вече не е така. Статистиката сочи, че престъпността е овладяна.
- Знаем кой я овладя - опитах се да се усмихна. - Тоя цуна заводче, оня гушна комисиона... А моята чиния все е празна.
- Ааа, не така! - свъси вежди моят приятел. - Според последната представителна извадка всеки средностатистически българин вече се препитава добре.
- И като как става тая работа? - опулих се.
Той ме хвана под ръка и ме поведе към близката „Бира-скара“. Седнахме на една маса и моят приятел гръмко поръча две кебапчета без гарнитура. Келнерът пъргаво ги донесе.
- Сега ще ти покажа всичко най-визуално - широко се усмихна представителят на известната социологическа агенция. - Ето, донесоха ни две кебапчета. Стой - перна ме през ръката, - не посягай! Гледай ме в очите и по-точно в устата!... Амнах ли го туй кебапче? Извинявай, че ти говоря с пълна уста. Амнах ли кебапчето?
- Амна го - съгласих се и отново насочих вилицата към другото.
С театрален жест моят приятел боцна и другото кебапче. Вече беше преглътнал първото, така че и това с лекота изчезна в огромната му уста.
- Амнах ли и второто кебапче? - попита ме, мляскайки.
- Амна го.
- Сега ясно ли ти е всичко?
- Какво да ми е ясно?
- Според статистиката - уригна се той - ние двамата с тебе сме изяли две кебапчета. Сиреч по кебапче на човек!
- Ама как така? - съвсем се обърках.
- Ей така, ста-ти-сти-чес-ки - забърса със салфетка мазните си устни. - На човек средно се падна по едно кебапче. Нали и ти си човек?
- Човек съм, ама... - смотолевих.
- Няма ама! - за пореден път размаха пръст. - Сега аз ще си платя моето кебапче, а ти ще си платиш твоето.
И повика келнера да ми види сметката. А освен пъргав келнерът беше толкова зализан, че ми заприлича на финансов министър.
Мобилна верси
RSS
