63272 | 3 март 2026 | 23:06
Стефан Цанев винаги е бил безпощаден - и към власт, и към народ. Неговите думи оголват сетивата ни, неговите преценки ни държат нащрек, неговите пророчества са стряскащи. С него сме говорили често за управниците ни - дребни шмекери, и за липсващото самочувствие на народа, че може сам да управлява съдбата си; за разединението и омразата; за илюзиите и заблудите ни.
И в този разговор Стефан Цанев не изневери на себе си.
Предупреди ни за последиците от избора, който бихме направили!
Ето акценти от интервюто:
- Заблудите на хората у нас се повтарят и ще се повтарят, докато хората осъмнат под ботуша на диктатор, избран от самите тях.
- Радев следва известната фатмашка философия: победите се дължат на генералите, за пораженията са виновни войниците.
- Понеже Радев е офицер - за това, което той направи, има точна дума и тя е: дезертьорство.
- Обществото още не съзнава опасността от нов авторитаризъм този път под шапката на “демокрация”.
- Днешният тъй наречен политически елит, за съжаление, не е цветът на нацията, а пяната на обществото.
- Това, че сме най-бедната нация в Европа, не е най-страшното, най-страшното е, ако станем най-глупавата, най-простата нация.
- Чувствам се излишен. Отстранен. Чужденец в собственото си Отечество.
- Как ви изглежда България днес, г-н Цанев - парламент с най-нисък кредит на доверие; правителства, които не могат да изкарат и година, и общество, раздирано от омраза и скандали. Защо се докарахме дотук?
- Не са виновни, които са избрани, виновни са онези, които са ги избрали. Простащината, която наблюдаваме в парламента, е шамар, който би трябвало да събуди обществото - да внимава кого избира да го управлява.
- През 2012 година ми казахте: “Народът ни е в аморфно състояние – без обща цел, без обща воля”. Нещо променило ли се е?
- Мисля, че да. Мисля, че народът вече осъзнава, че апатията му е използвана от политическите шмекери и е в състояние на предпаника, в това състояние ще започне да взема решения, но има опасност те да са пребързани, необмислени, грешни.
- Казвате - има опасност от прибързани и грешни решения. Как оценявате влизането на ПП-ДБ в българската политика, които Радев нарече "шарлатани”? Питам ви, защото много хора наистина повярваха в “промяната” им, след което много бързо дойде разочарованието. В този смисъл - каква е тази черта на българите да дават лесно доверието си на чакани месии и после да се тюхкат заради заблудите си?
- Не ми се коментира ПП-ДБ. При тях всичко е фалшиво. Жал ми е за хората, които не виждат това и ги следват. И тези заблуди се повтарят и ще се повтарят, докато хората осъмнат под ботуша на диктатор, избран от самите тях.
- Стряскако е това, което казвате! Сега се задава нов "месия" - Румен Радев. Няма партия, няма програма, не знаем хората около него, но събира 33% доверие, според социолозите. Няма ли да ни изиграе пак лоша шега този “феномен”, по който част от българите са залитнали?
- Румен Радев 9 години като хлевоуста махленска бабичка обикаляше от порта на порта (от телевизия в телевизия) да хули и да злослови. Той натресе на България своите шарлатани, даде им властта – защо после обвиняваше тях, а не себе си? Натресе ни и "Боташ" – пак не той, другите са му виновни. Помнете ми думата, ако го изберат и ако се провали, пак ще обвинява другите, а не себе си. Това е известната фатмашка философия: победите се дължат на генералите, за пораженията са виновни войниците.
- От историческа гледна точка - да слезеш сам от върха на държавата, да загърбиш доверието на нацията, за да станеш партиен лидер, израз на какво е?
- Понеже въпросният човек е офицер - за това, което той направи, има точна дума и тя е: дезертьорство. Нали се кле пред Народното събрание и пред целия народ, че във всичките си действия ще се ръководи единствено от интересите на народа? Защо заряза народа си и хукна да гони своите лични интереси, своята неудържима страст за власт?
- Има ли опасност България да влезе отново в руслото на авторитаризъм, този път под шапката на “демокрация”? И съзнава ли обществото това?
- Не знам. Мисля, че обществото още не съзнава тази опасност. През дългия си живот аз се нагледах на диктатори и никой от тях не дойде да вземе властта с оръжие в ръка. Все народът си го избираше. Дори Хитлер – избра си го германският народ. И забележете – пак като спасител. Аман от спасители! Това ме накара преди 12 години да напиша кървавата комедия „Заговорът на Калигула“, в която яростно обвинявам народите, че сами си избират диктаторите. Тази моя кървава комедия отдавна се играе в чужбина, в България – не. Отказваха ми да я поставят, защото публиката/народът щял да бъде омерзен от себе си. Слава Богу, тези дни една независима театрална формация започва репетиции на моя „Калигула“, ще бъда щастлив, ако доживея премиерата.
- Диктатурата върви ръка за ръка с реваншизма. Може ли да сложим под този знак първите действия на служебното правителство на Андрей Гюров, каквито обвинения вече получи?
- Това служебно правителство служи на г-н Радев, разчиства пътя му към властта и прави това с неудържим размах и ентусиазъм. Смени вкупом всичките областни управители, сега сменя районните шефове на МВР, какво още? И ще видите – Гюров и министрите му няма да останат сироти, ще бъдат възнаградени, най-старателните нищо чудно да останат в правителството на Радев в сегашните си кресла.
- За първи път имаме жена президент. Тя е поставена в много сложна ситуация. Вдъхват ли респект действията и решенията й? И от какво според вас, ще зависи дали ще успее да спечели свой собствен президентски мандат?
- Рано е да се каже дали ще спечели свой собствен президентски мандат. Зависи колко ще е зависима от Радев. Ако се освободи от него – мисля, че тя е предостатъчно интелигентна и волева, за да го направи. Ако не – може да загуби всичко.
- Какво ще напишат бъдещите хроникьори за днешните личности, които са начело на българската политика?
- Ще пишат, че няма личности. Днешният тъй наречен политически елит, за съжаление, не е цвета на нацията, а пяната на обществото. Пяната, която, както знаете, винаги изплува отгоре в тенджерата. За сравнение, спомнете си какви личности, независимо от политическите им възгледи, имаше в първите свободно избрани народни събрания. Къде са в сегашните народни събрания писателите от ранга на Валери Петров и Йордан Радичков? Къде са художниците от ранга на Светлин Русев и Георги Баев? Къде са артистите от ранга на Стефан Данаилов, Петър Слабаков и Вили Цанков? Къде са учените от ранга на Благовест Сендов, къде са лекарите от ранга на проф. Чирков? Къде са юристите от ранга на Екатерина Михайлова и Георги Близнашки? Къде са философите от ранга на Желю Желев, къде са страдалците и идеалистите от ранга на Петър Дертлиев? Няма. Всяка година поне по пет пъти чуваме, че наши талантливи деца печелят световните олимпиади по математика, по информатика и прочие – къде са? Няма ги. Е как ще ги има, щом лидерите на партии подреждат личностите в предизборните листи по принципа „не по-горе от мен!“. Това, че сме най-бедната нация в Европа, не е най-страшното, най-страшното е, ако станем най-глупавата, най-простата нация. Демокрация не значи простокрация.
А ний вървим натам с крачки бързи.
- Защо мълчат българските интелектуалци за случващото се в обществото ни, в държавата?
- Това се отнася и за мен. Чувствам се излишен. Отстранен. Чужденец в собственото си Отечество.
По този повод - ето ви за финал едно стихотворение.
ОСЪДЕНИ НА СМЪРТ ЧРЕЗ МЪЛЧАНИЕ
Някой бе казал,
че сме страната на убитите поети.
Чрез разстрел.
Чрез обесване.
Чрез изгаряне.
(Щастливци – осъждали ги на безсмъртие!)
За поета е все едно дали е жив, или е умрял.
Ако те помнят, ако те четат – жив си,
не те ли четат, не те ли помнят –
и да са жив, мъртъв си.
Днес не разстрелват.
Не бесят.
Не горят.
Дори не забраняват.
Просто не четат.
Твоят глас е глас в пустиня.
На твоя вик – отговорът е мълчание.
Все едно, че те няма.
Че не те е имало.
И няма да те има.
Мълчание.
(Апатията е по-страшна от цензурата.)
Поетите ли са недостойни за теб, народе мой,
или ти за тях си недостоен?
Не знам.
Не споря.
Не съдя.
Не обвинявам.
Аз само казвам:
ние сме страната на поетите,
осъдени на смърт чрез мълчание.
Мобилна верси
RSS
