43189 | 5 март 2023 | 21:42
Стефан Цанев беше гост на Светослав Иванов в предаването "120 минути" по БТВ. Поетът сподели тежки думи за България.
"Намираме се пред вратата на Европа, ние сме циганчето, което подсмърча пред вратата, не го пускат вътре. Ако половината държави бяха извън шенгенското пространство и ние с тях – няма страшно. Но извън Шенген сме само ние и Румъния заради нас", така отговори Стефан Цанев на въпроса "Къде сме ние днес?"
И продължи: "Не ме интересуват какви са ползите, обидно е, това е нетърпимо унижение, пренебрежение. Все едно, има празник, всички са поканени вътре, веселят се, на тебе ти казват: ти си дотук, вътре не може, гледай през прозореца..."
За войната в Украйна Стефан Цанев заяви: "Не ми се говори. За мен това е безнадеждна война. Тя върна Европа 2 века назаад, някъде в 18-19 века, когато държавите още се бореха за преразпределение на територии. И в най-черните си мисли никога не съм предполагал, че в 21 век някоя държава ще посегне на територията на друга. И за какво? Ти печелиш омраза, любов с оръжие не се печели, за какво са тези хора в тези завладени територии, които ще те мразят?"
"Опасна е носталгията по предишното (време). Но колкото по-лош е животът днес, толкова повече хората ще се връщат към миналото, толкова по-добро ще им се вижда то", уточни поетът.
Стефан Цанев разказа как при писането на мащабния си труд "Българските хроники" се е сблъсквал с множество примери за пренаписване на историята ни, която всеки път е била нагаждана "към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка..." И обърна внимание на факта, когато Живков е предложил пред пленум на ЦК на БКП да станем 16-та република на СССР.
"Като стигнах до социализма, още нямаше исторически обобщения за тази епоха и трябваше сам да систематизирам всичко, сам да търся източници и документи. По онова време се носеше слух, че по време на социализма имало решение да се присъединим към Съветския Съюз, да станем 16 съветска република. Обаче ток-що бяха излезли мемоарите на Тодор Живков, а и още една друга книга издаде той – „Срещу някои лъжи“, и в двете Тодор Живков свирепо отричаше да е замисля това „историческо престъпление“, през ум не ми е минавало, твърдеше той. И аз си мислех: все пак това е държавен мъж от висок ранг, 33 години е управлявал България, възможно ли е да лъже като циганин? Отидох в Държавния архив, тогава това не беше лесно, помогна ми жената на проф. Плочев, Пенка Плочева, тя работеше там, намерих стенограмата от Пленума на ЦК на БКП от декември 1963 година – и онемях. Самият Тодор Живков там казва: „Да станем членове на съветското семейство, това е съкровена мечта на българския народ. Ще го направим, няма да стане тази година, но няма да чакаме десет години, след две-три години, и не за година-две, а навеки!“ И има решение, и молба до Хрешчов. Още повече бях изненадан обаче от това, че бях нападнат в печата от две дами, едната професор, другата доцент по история в Софийския университет, те твърдяха, че такова нещо не е имало, че аз лъжа. Това, че Тодор Живков лъжеше, е разбираемо, човекът иска да прикрие своето, както той го нарича, историческо престъпление, но историци да лъжат, да изопачават историята – това не го разбирам".
Цанев много остро реагира за корупцията като черта на българския политически живот: "Много се краде. Корупцията е проклятието на демокрацията. При диктатура не се краде толкова, краде диктаторът, на другите не дава да крадат, а демокрацията дава на всички еднакви права, еднакво право и да крадат. Алчността е майката на всички пороци, тя извращава човека и разлага обществото, нашата свобода и демокрацията може да бъдат погребани от алчността".
Поетът с болка коментира и скандала в Народния театър: " Това, което става там, е много лошо. Последните десетина години съм свързан с този театър, там се игра „Сократ“, играха се „Богомилите“ в момента се играят две мои пиеси: „Духът на поета“ и „Плач на ангел“, затова още повече ме боли. Там е и „Убийството на Богородица“, но при това положение и след този разговор, едва ли ще се постави... Журналистите грешат, като казват, че всичко започна след като Александър Морфов надраска вратата на Велислава Кръстева. Не, всичко започва след като Велислава Кръстева, пиар на Народния театър, съпроводи Ахмед Доган до изборните урни. Може би тя не е знаела, че по този начин дискредитира театъра, театърът, особено Народният театър, е високо надпартиен, тази криза в Народния театър е доказателство за това, че намесата на политици разрушава театрите и това рябва да бъде забранено може би със закон".
А на думите на директора на Народния театър, че "личностите в Националния театър не значат нищо", Цанев реагира така:
"Как така не значат нищо личностите? Това е обида за всички под тази стряха. Като чуя и социалистическото „няма незаменими хора“ – полудявам! Как така няма незаменими хора? Можете ли да замените Наум Шопов, или Апостол Карамитев? Или Стефан Данаилов? Всеки човек, всеки актьор е незаменим, той е Вселена! Тази формула е утеха за бездарниците - че и те могат като..."
В края на разговора поетът-драматург прочете най-новото си стихотворение, което бе любезен да предостави на Епицентър.бг
ОТДАЛЕЧАВАМ СЕ
СТЕФАН ЦАНЕВ
Отдалечавам се, отдалечавам се и все по-чужди
ми стават земните неща, все по-нищожни, смаляват се,
тъй както се смаляват и изчезват подробностите
на пейзажа земен, наблюдаван от излитащ самолет,
отдалечавам се, най-първо хората изчезват,
смалили се до мравки, след тях автомобилите,
двуизмерни стават къщите като рисунки в детска книжка,
градовете заприличват на мравуняци, отдалечавам се,
отдалечавам се от близки и приятели, от децата си,
и от враговете си се отдалечавам, отдалечавам се
и избледняват в паметта ми лица и имена на политици,
на спортисти, на артисти и поети, и все по-нелепи
ми изглеждат битките за власт и слава, за богатства,
отдалечавам се, от всичко земно се отдалечавам
и като Сократ на шумния пазар започвам да разбирам
от колко много неща съм нямал нужда, освен
тояжката, на която се подпирам, и накуцвайки,
се отдалечавам, отдалечавам се, отдалечавам се...
Мобилна версия
RSS канали
