Стефан Янев е лидер на партия „Български възход“, два пъти служебен министър-председател, два пъти министър на отбраната, бивш секретар по сигурност и отбрана на президента Румен Радев
Ето акценти от интервюто:
Президентът Радев е мой колега, аз съм работил с него, той е моят президент и аз оценки не му давам.
Важно е България да има правителство, защото дори не си даваме сметка в каква перфектна буря се намираме.
Конфликтът в Украйна може да ескалира по два начина – да премине в ядрен или руската армия да стигне до границите на бившия Съветски съюз. И двата са особено притеснителни.
Ако в момента има воля да се постигне примирие и се поставят въпросите за целостта на Украйна, за окупираните украински земи, за един референдум след 50 или 100 години – ще бъде съвсем различна картината.
- Трябва ли България да признае референдумите, които се провеждат на украинска територия от Русия, г-н Янев?
- Не. В условията на бойни действия и окупация всички референдуми, които се провеждат, поставят повече въпросителни, отколкото отговори. Времето за провеждане на референдуми е след края на конфликта, по-отдалечено във времето, така че хората наистина да бъдат в състояние да избират.
- България трябва ли да предостави хуманитарен статут на бягащите от мобилизация в Русия?
- Дали България трябва да бъде отворена като хуманитарен коридор е хубав въпрос, защото България безпрекословно подкрепя всички санкции на ЕС срещу Русия, в това число и санкции срещу руския народ. Когато руският народ не иска да бъде мобилизиран, ние затваряме границите и казваме – не, защото вие сте под санкции. Тази европейска шизофрения трябва да престане. Лидерство трябва да има и в България, и в ЕС, защото в момента Европа се държи шизофренно.
- В какво да се изразява то?
- Агресорът е Кремъл, агресорът е ръководството на Руската федерация, но не и руският народ, а ЕС налага санкции и срещу Кремъл, и срещу руския народ. Това, според мен, е нелогично.
- Има ли опасност конфликтът да ескалира в ядрен?
- Конфликтът може да ескалира във всякаква посока. Самият президент Путин заяви, че използването на ядрената реторика не е блъф. Има два варианта на ескалация на конфликта, които са силно притеснителни. Единият е ядреният, другият – вариантът, при който, ако не се намери мирно решение и спиране на огъня, руската армия може да стигне до границите на бившия Съветския съюз. И двата варианта са много опасни, както по отношение бъдещето на Украйна, така и по отношение на глобалните процеси.
- В момента руската армия не настъпва, а отстъпва. Как ще стигне до границите на бившия Съветски съюз?
- Нека да оставим тактиката за генералите на бойното поле.
- Какво означава използване на тактическо ядрено оръжие?
- Не мисля, че това е тема, чрез която да създаваме реторика, която да плаши българските граждани. Няма голяма разлика дали ядреното оръжие е тактическо или стратегическо. Има разлика в мощността, но последствията остават, независимо дали е малък или голям взривът. Усилията трябва да са фокусирани в предотвратяването на такъв взрив.
- Има ли начин конфликтът в Украйна да бъде прекратен и как?
- С преговори, в резултат, на които да бъде постигнато примирие.
- Вие виждате ли възможност за такива?
- След като ЕС не намери в себе си лидерство да предложи вариант за посредничество и мирни преговори, в такава роля видяхме президентът на Турция Ердоган. Защо говоря за мирни преговори и за мир? Не, за да посоча вратата за спасение на Путин, защото мнозина виждат как той губи, а за да предотвратим тези сценарии, за които не искаме да говорим в момента. Поне аз не искам да си представям възможен ядрен сценарий или такъв, при който Русия е прегазила Украйна и е стигнала границите на бившия Съветски съюз. Да си спомним, че Първата световна война е приключила с примирие, корейската война е приключила с примирие, но мирен договор все още няма. Ако в момента има воля да се постигне примирие и се поставят въпросите за целостта на Украйна, за окупираните украински земи, за един референдум след 50 или 100 години, тогава картината ще бъде съвсем различна. Тогава хората, живеещи на тази земя, сами ще могат да определят какво искат.
- Правилна ли бе позицията, която президентът Радев зае на националната консултативна среща...
- Не е необходимо да слушам въпроса докрай. Президентът Радев е мой колега, аз съм работил с него, той е моят президент и аз оценки не давам.
- Смятате ли, че е критично важно България да има правителство след тези избори (думи на Румен Радев след консултативната среща – б.р.)?
- Важно е България да има правителство, защото в момента дори не си даваме сметка в каква перфектна буря се намираме и каква перфектна буря ще се случи в предстоящия зимен сезон. Трябваше трезво да разсъдим можем ли да понесем цената на икономическите последици от войната. Всички говорим за газа – има ли го, няма ли го. Но следващият въпрос е каква е цената на газа. Миналата година, по време на служебното правителство, направихме механизъм за компенсации на цената на тока за небитови потребители. Механизъм за компенсация на цената на газа няма. Това трябва да се направи възможно най-скоро, защото в противен случай има опасност доста бизнеси да бъдат затруднени в плащането на сметките за газ.
- Какво би означавало за българската икономика евентуално ембарго за руския газ от страна на ЕС?
- Ще означава, че руският газ трябва да се замени с нещо друго. Газ ще се намери, въпросът е на каква цена.
- Всеки лидер на партия, участваща в изборите, трябва да е готов за премиер. Кои са евентуалните ви партньори?
- Бил съм в тази роля и моята самооценка е, че съм се справил с моя отбор. Въпросът – с кого, е към всички политически партии и техните послания към избирателите. Това, което виждаме и чуваме е, че повечето политически позиции се фокусират върху разделението, върху „червените линии“. Няма го въпросът за съгласието. Партиите не се стремят към взаимодействие. Релевантният въпрос е не с кого ще се коалирате, а има ли формула да се направи правителство. На мен ми се струва, че все по-възможен е онзи въпрос, при който се говори за правителство „с прилагателно“ - дали ще е правителство програмно, за спасение, единение, което е възможно да бъде базирано върху голяма коалиция или пък да е експертно с определен срок на действие – да преведе хората през зимата. Струва ми се, че нагласите вървят в тази посока. Дали е така, ще видим след изборите, когато ще стане ясна и електоралната тежест на всяка партия.
- Къде виждате тази възможност – около ГЕРБ, около „Продължаваме промяната“ - това са първите две партии по рейтинг във всички социологически проучвания?
- По-скоро я виждам около третия мандат, на когото и да го даде президентът.
- Това правителство, което да преведе хората през зимата, трябва да има повече политически или повече експертен характер?
- Партиите не се стремят да създават държавници. Партийните функционери, попаднала в парламента, разсъждават в рамките на един мандат. Държавникът предлага решения за годни напред, които са трайни, дори с риск да не бъде преизбран. На конкретния въпрос – по-скоро експертно, но с връзки и препратки към политическото, някой трябва да носи политическата отчетност. Политическа отчетност трябва да има, но не е задължително всички членове на кабинета да бъдат политически оцветени, желателно е да бъдат експерти. Може би е правилно да се направи кабинет от експерти с един политически представител, който да реферира към политическата отчетност, която съответната партия носи за това правителство.
- За да се постигне такова съгласие, необходимо ли е политическите лидери да направят крачка назад?
- Политическите лидери първо трябва да направят крачка напред към масата на преговорите. Да разберат ситуацията, в която се намира България, ситуацията, в която се намира ЕС, ситуацията, която се развива геополитически. Всички казваме, че светът се променя, но този процес може да продължи още две години или още 20 години, а ние трябва да бъдем подготвени сега.
- Как биха могли, например, Бойко Борисов, Кирил Петков и Асен Василев да тръгнат към една маса, при положение, че те взаимно искат да се пенсионират?
- Защо искате аз да кажа какво да правят те? Те са големи мъже.
- Има ли партии, които трябва да бъдат изолирани от този процес, за който говорите? Според някои това трябва да бъде „Възраждане“, според други – ДПС.
- Партиите ги изолира българският избирател. Щом има избиратели, които са ги изпратили в парламента, там всички партии трябва да взаимодействат.
- Оставам с впечатлението, че вие описвате правителство, в което да влязат по един или друг начин всички парламентарно представени партии. Кой тогава ще бъде опозиция?
- Не, не описвам такава картина. Описвам картина, в която правителството да бъде подкрепено от една партия – било малка, било голяма, и в това правителство да има експерти, желателно от целия политически спектър. Ако на тази база две партии или три подпишат споразумение и зад тях има управляващо мнозинство, ще има и опозиция.
- Къде виждате ролята на „Български възход“ в тази схема?
- В преговорите.
- Виждате се като „тухла“ или като „цимент“?
- Като нова партия, която е на политическото поле, нашата мисия e да предлагаme решения, а не проблеми. Виждаме, че от избори на избори избирателната активност пада. Явно политиците не правят това, което искат избирателите. Нещо трябва да променим в политическото. Политическото в България е в дълбока криза. И това го показват четвъртите поред парламентарни избори за 18 месеца.
Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!