6890 | 10 ян. 2025 | 09:30
Проф. Любомир Стойков
Париж – София
Няма да бъде преувеличено ако за експозицията „Stephen Jones, chapeaux d’artiste“ се каже, че изумява, спира дъха и отприщва въображението, колкото и да са банални тези суперлативи! Британският дизайнер на шапки Стивън Джоунс е навярно най-разпознаваемото име в този жанр – от една страна като собствен уникален бранд, а от друга страна – като творец, който си е партнирал с най-големите и авторитетни модни къщи и дизайнери, като „Кристиан Диор“, „Скиапарели“, „Тиери Мюглер“, „Клод Монтана“, „Жан Пол Готие“, „Азедин Алая“, „Ком де Гарсон“, Джон Галиано, Мартин Маржиела, Ирис ван Херпен и с кого ли още не.
Стивън Джоунс за Charles James, колекция есен-зима 2017-2018. Фото: Ben Toms
Извънредно богат е и регистърът на световни знаменитости, носили негови шапки – от принцеса Даяна, Мик Джагър, Бой Джордж и Мадона до Бьорк, Селин Дион, Лейди Гага, Бионсе и Риана.
Шапка от дипломната работа на Стивън Джоунс, защитена в лондонския колеж „Сентръл Сейнт Мартинс“, 1979 г. Модел Jane Leonard. Фото: Peter Ashworth
Дълбоко се лъжат онези, които мислят, че подобни изложби са едва ли не всекидневие в Двореца „Галиера“ в Париж. Истината е, че за пръв път от 40 години насам се организира подобна експозиция, посветена изцяло на аксесоарите на дизайнер от такъв световен ранг.
Menuet, 2024. Фото: Peter Ashworth
В елегантния и леко мистичен сумрак на всяка зала греят култови произведения на Стивън Джоунс, създавани от него през десетилетията. Вниманието приковават формите на неговите шапки, които са едновременно нежни и агресивни, деликатни и претенциозни, класически авангардни.
Стилът му е своеобразна квинтесенция на концепцията за шапката – да бъде финалната, завършваща част на всеки аутфит; да е в хармония, но и в контраст с основното дизайнерско послание. Творецът винаги е принадлежал максимално на бъдещето и съвсем умерено – на миналото.
Неведнъж той е предупреждавал, че ако не се развива с времето, ако не е дете на своята епоха, модата се превръща в неуместна и архаична противоположност на самата себе си. Именно неговият поглед отвъд днешния ден е магнит за естетическия интерес на публиката и заедно с това – сърцевина и фокус на необятния му талант.
По какъв начин две от ключовите години за живота и творчеството на Стивън Джоунс символно рефлектират върху генезиса и динамиката на неговия авторски почерк? Първата фундаментална дата безспорно е 1957 година, когато той се е появил на бял свят.
Това е годината, в която – обърнете внимание, умира една от най-ярките емблеми на френската висша мода Кристиан Диор (наследява го, както добре е известно Ив Сен Лоран) и се ражда един от най-иновативните днешни дизайнери Мартин Маржиела. През същата година граф Юбер дьо Живанши налага правите рокли, а Нино Черути създава модната си къща за мъжко облекло „Хитман“ в Милано.
Втората ключова година в живота на Стивън Джоунс е 1980-а, когато той открива своя първи бутик на Endell Street, Covent Garden в Лондон. По това време Пери Елис създава своята модна къща, а Ралф Лорен приковава погледите с колекцията си „Гранична мода“. През 1980 година Карл Лагерфелд преоткрива минимодата, лансирайки минижупите, а Ричард Гиър демонстрира перфектна актьорска форма във филма „Американско жиголо“ (реж. Пол Шрейдър), облечен от Джорджо Армани.
Но кой всъщност е Стивън Джоунс? Каква е връзката му с британската субкултура и лондонския ъндърграунд? Защо и по какъв начин неговото изкуство принадлежи и е инспирирано както от Обединеното кралство, така и от Франция – както от британския аристократизъм, така и от френската изтънченост и шикарност в презентирането на новата мода? И кое мотивира организирането на изложбата на артистичните му шапки в Двореца „Галиера“ в Париж?
Родното му място Уест Кърби, както и Ливърпул оказват базово въздействие върху бъдещото му творческо изграждане, но Лондон е главното пространство за неговата дейност. За да се втурне в необятната вселена на шапките не са били достатъчни инспирациите от бомбето на баща му, шаловете на майка му и миниатюрните шапки на баба му. Основният мотив е вътрешната му потребност да бъде креативен, различен и атрактивен.
Образованието по дамско облекло в най-елитния моден колеж в света „Сентръл Сейнт Мартинс“ в Лондон, стажовете му в стойностни шапкарски ателиета и особено влиянието на пънк културата и клубната цивилизация, в т.ч. и на прочутите нощни клубове „The Blitz“ и „Culture Club“ са решаващи фактори за формирането на неговото постмодерно мислене и изострен рефлекс към провокативната естетика.
Неоспоримо е и въздействието върху неговия стил на такива емблеми на британската попмузика, като The Rolling Stones, Spandau Ballet, Дейвид Бауи, Бой Джордж, Рокси мюзик и др. Един бегъл поглед към хронологията на колаборацията на Стивън Джоунс с британските топдизайнери показва, че в самото начало това са Зандра Роудс и Джаспър Конран, след което идват и съвместните дейности с Вивиън Уестууд, Джон Галиано и редица още други знаменити английски модни творци.
Френската следа в изкуството на Стивън Джоунс е дълбока и ярка. Още в детските години отношението му към френското изкуство е възхитително. Съвсем отрано се ражда мечтата му за дебют на парижката модна сцена. Затова и напълно логично първите си френски изяви британският шапкар прави съвместно с дизайнерите Жан Пол Готие и Тиери Мюглер.
Важно е да се отбележи, че първият контакт между Стивън Джоунс и Готие става през 1983 година на сбирки и партита в радикалните лондонски клубове. Паметен е червеният кадифен фес, носен от шапкаря в един клип, който привлича вниманието на френския дизайнер. Жан Пол Готие моментално прави предложение на Стивън Джоунс да участва в негово ревю, а малко по-късно и да проектира шапките за колекцията му дамска мода „Le retour des imprimés“ (пролет-лято1984). Запознанството си пък с Тиери Мюглер британският майстор на шапки дължи на Азедин Алая, който го препоръчва горещо на френския дизайнер също през 1983 година и още на следващата година тяхното партньорство е вече факт.
Поводът за съвместната изява е фантастичното ревю, което Мюглер представя във връзка с десетгодишнината от създаването на неговата модна къща – събитие, в което такива супермодели като Джери Хол и Иман дефилират с шапките на Стивън Джоунс. Няколко години по-късно лондонският шапкар започва колаборация с Клод Монтана и с редица още френски дизайнери и брандове, базирани в Париж.
Слабо е да се каже, че Стивън Джоунс обожава френската култура и боготвори френската столица. Той издига Париж на най-висок пиедестал – в мислите, в съзнанието и в душата си. Може да се доверим изцяло на думите му: „Въпреки че съм посещавал Париж над хиляда пъти, митът за Париж винаги е бил по-силен от реалността!“.
Логичен израз на неговото преклонение пред френския шик е колекцията му „Haute Couture & Prêt-à-porter“, есен/зима 2017-2018, в която той засвидетелства големия си респект към художественото наследство на такива парижки гении и лидери в модния дизайн като Шанел, Скиапарели, Диор, Гре, Баленсиага, Сен Лоран, Живанши и др. Джоунс споделя не само дизайнерските техники на най-големите във френската висша мода, но и философията им за ролята на шапката в цялостната модна конфигурация. Британският шапкар носи дълбоко в сърцето си думите на Кристиан Диор, според когото „Не е възможно да се представи колекция без шапки, защото моделите дори и да са облечени с най-красивите рокли, ще изглеждат голи, когато са лишени от аксесоарите за глава!“.
В различни интервюта и професионални публични позиции Стивън Джоунс разкрива философията си за този толкова важен аксесоар в човешката външност – шапката. Неслучайно той казва, че едни хора пишат стихове, други пък правят торти, а неговата автобиография всъщност са шапките – черешките на тортите, довършващият незаменим компонент на тоалета и костюма. Маскиращата роля на шапката и свойството й да помага на човек да прикрива или пък обратното – да отстоява, своята идентичност заема ключово място в естетиката на Стивън Джоунс, който образно окачествява шапката като алиби, като инструмент за компенсиране на самочувствието. Пред медиите той изтъква трансформиращата функция на шапката, която може да даде увереност, настойчивост и загадъчност на нейния притежател.
Шапкарят цени особено високо хедонистичната сила на този аксесоар за глава – способността му да радва и да забавлява. Това, че шапката действа атрактивно и забавно категорично личи от красивите и причудливи произведения на Стивън Джоунс. Той откроява спонтанността като характеристика на шапкарския занаят, на шапкарското изкуство: „Страхотно е, че шапкарството носи в себе си спонтанността. Обичам свежестта и жизнеността му. Идеята за една шапка може да възникне, когато пътуваш по света, водиш разговор или пък гледаш нагоре към облаците. Навсякъде има толкова много вдъхновение.
Шапката е част от нашия език – не само от езика на модата, а от езика на нашата външност“. В крайна сметка философията и естетиката на Стивън Джоунс затвърждават убеждението, че детайлът в модата е ключ към самата мода и, че уникалността дори само на един фрагмент може да разкрие пътя към съвършенството на цялостния моден дизайн. Т.е. трудно е да си представим висшата мода в облеклото без висшата мода в шапките. Уникалността на шапките на Стивън Джоунс е и в това, че те много рядко се изработват машинно, а когато това се прави, то е най-вече във фабриката в Лутън. Почти във всички случаи шапките са резултат от удивителната сръчност на дизайнера и неговия екип. През годините той не само че не забравя, но и непрекъснато усъвършенства техниките на работа, които още като студент и стажант усвоява от такива свои преподаватели и ментори като Питър Луис-Краун и Шърли Хекс.
Платовете, с които работи за колекциите на своите партньори най-често са същите или сходни с материите на облеклата, представяни на съответните ревюта. Редом с това, обаче, няма ограничения пред въображението и находчивостта на Стивън Джоунс, когато той използва акрил, дърво, метал, пластмаса, фотографски ленти и какво ли още не при изработката на своите артистични, фамозни, футуристични, фантастични и сюрреалистични шапки.
Изложбата „Stephen Jones, chapeaux d’artiste“ (19.10.2024 г. – 16.03.2025 г.) е обособена в две части. Първата поставя фокус върху отделните, единичните произведения на великия шапкар, а втората презентира комбинирано неговите шедьоври в комплект с облеклата на прочутите дизайнери и брандове. С оригиналност, находчивост и кураторска вещина са структурирани отделните раздели: „Британски модист“, „От Лондон до Париж“, „Париж – източник на вдъхновение“, „Артистичността на модиста“, „Парижки сътрудничества“.
Посетителите на експозицията научават важни подробности за изкуството на прочутия шапкар. Публиката има изкючителната възможност да се докосне до безценни примери на партньорства с такива гиганти в световната мода (дизайнери, брандове и лейбъли), с които се е колаборирал Стивън Джоунс, като Тиери Мюглер, Клод Монтана, Азедин Алая, Рей Кавакубо, Джон Галиано, Живанши, Луи Вюитон, Уолтър Ван Байрендонк, Ирис ван Херпен, Скиапарели, Том Браун, Кристиан Диор.
Огромно предимство на експозицията е перфектното концептуално осветление, търсенето и намирането на пресечната точка между посланията на Стивън Джоунс и очакванията на посетителите, оригиналните интериорни решения, интерпретиращи впечатляващо силуетите на шапките и не на последно място – лекият флирт с AI, с високите технологии. Непосредствено преди изхода от последната зала е разположен фото корнер, в който всеки може, позирайки пред камерата да си избере с помощта на изкуствения интелект подходяща за себе си шапка и да получи виртуалното си изображение с нея.
Посещението на изложбата „Stephen Jones, chapeaux d’artiste“ в Двореца „Галиера“ – Париж оставя незаличими впечатления както за гигантския талант на британския дизайнер на шапки, така и за уникалната роля на Париж и френската култура в неговото изкуство. Неслучайно той е наричан „най-френският творец сред британските дизайнери“, неслучайно огромна част от неговите над 100 000 произведения са пропити с френски дух, френски шик и френска символика.
Тази експозиция наистина е поредното доказателство за мощта на симбиозата между английската ексцентричност и френската изисканост, между британския радикализъм и френския маниер на забавление.
Мобилна верси
RSS
