30156 | 7 авг. 2026 | 11:44

Периодът на адаптация свърши. Съвсем скоро въпросът към властта какво ще правите ще бъде вече друг – какво направихте?

Няма как – традиция е първите 100 дни на всяка нова власт да бъдат обект на оглеждане и оценки.
Това се налага, разбира се, и по ред други причини:
- „Прогресивна България“ е нова политическа сила. Първите впечатления от партията и нейния лидер се покриват с впечатленията от първите сто дни от нейната работа.

- От близо три десетилетия за първи път една политическа сила разполага с мнозинство в парламента (131 депутати), което предполага стабилност и пълен мандат. Как използва „Прогресивна България“ това обезкуражаващо опозицията предимство? Ще го удържи ли?

- Мнозинството бе постигнато в резултат на дълго очакване за промяна - от вдигнатия юмрук през 2020 година до парламентарните избори през 2026 година.

- Дългото очакване пък бе гарнирано с провокирането на големи очаквания – за радикална промяна, за демонтаж на досегашния модел, за справедливост през съдебната система, за защита на националните интереси в разместващия се геополитически пъзел, за повече социална справедливост и т.н.

И какво, впрочем, би попречило на „Прогресивна България“ и на Румен Радев да удовлетворят тези очаквания, след като имат мнозинство?
След първите социологически проучвания, които регистрираха лек спад в доверието към властта (правителство и премиер), най-честите коментари посочваха като причина за появилите се колебания високите предварителни очаквания.

Да, очакванията са основателна причина, но нека подчертаем – това са очаквания, съчетани с пълно мнозинство и легитимен картбланш да се действа.
„Обещания плюс мнозинство“ – това е формулата, през която в крайна сметка „Радев“ ще бъде оценяван и оттук нататък.

Съчетанието беляза и първите сто дни на власт, като различими са три фази в този период.

Първата бе на еуфорията.
Убедителната победа вдигна допълнително самочувствието на прогресистите. Един от тях – депутатът Слави Василев, дори привидя, че колегите му от опозицията идвали в парламента с наведени глави – понеже „толкова голяма била тежестта на „Прогресивна България“.

ПБ спечели изборите с предизборния слоган „Готови сме! Можем! Ще успеем!“ и първите й стъпки бяха белязани от самочувствието, че винаги ще успяват.

На 8 май правителството положи клетва, а през последвалия месец управлението следваше стегнат ритъм, като Румен Радев се радваше на рекордни нива на одобрение – 56% доверие и 22%  недоверие (Маркет линкс).
Изобщо, броят на оптимистите рязко скочи заради новата политическа власт. А не само заради ДАРА, чиято „Бангаранга“ раздвижи кръвта на нацията, като ни инжектира такава доза самочувствие, каквато не бяхме получавали от 1994 година насам. Е, не се зарадваха само някои претенциозни инфлуенсъри и евро(визионни) скептици, но и те май наведоха глави - под тежестта на успеха, както се казва.

През май Радев направи първите си визити в чужбина като премиер – в Берлин, Париж и Брюксел. Забележете – в този ред, като в най-приятелска атмосфера мина срещата му с немския канцлер. „Скъпи, Румен Радев“ и „Драги мой Фридрих“ - така се обръщаха двамата един към друг на съвместната  пресконференция. Какъв контраст с лаконичната бележка на Макрон в социалната мрежа (!): „Радвам се да приема Румен Радев, министър-председател на България“.

Посланието изглежда ясно: в Берлин Радев се обозначи като новата силна фигура в София, заела мястото на Бойко Борисов като позиции и влияние.

Това не бе всичко важно за първите 30 дни.
- Пет дни след клетвата на кабинета комисия свали охраната от НСО на Бойко Борисов и Делян Пеевски.
- Даже бе задържан прокурорският син Васил Михайлов, който се бе превърнал в нарицателно за пробито МВР.
- Правителството обяви война на „галопиращите цени“, а след среща с премиера големите вериги стартираха кампанията „Кошница с грижа“, а около проектобюджета започна да става горещо. Много горещо.

През юни все още растящите цени върнаха гражданите в стресиращото ежедневие, а правителството представи както порталът СИГМА срещу корупционни обществени поръчки, така и проектобюджет с дефицит от 5,7% от БВП.
Паралелно парламентът разреши на кабинета да изтегли нов дълг до 3,8 милиарда евро, а Европейската комисия задвижи процедурата по свръхдефицит срещу България.

Радев от своя страна подчерта, че в последните години бюджетът е източван и манипулиран, като обеща властта да търси отговорност „за кражбите и разбойническия грабеж“.

Разговорът за пари – държавни, корпоративни и лични, стана остър. Много остър.

В този месец - юни, докато министри и депутати още не се бяха  адаптирали съвсем към новото си житие-битие, в триъгълника на властта се проведе първият антиправителствен протест под лозунга „Тук не е Москва“, но той бе толкова рехав, че най-вероятно и инициаторите му („Боец“ и Манол Глишев) вече са го забравили.
През малобройния протест обаче стана много ясно, че социалната основа на подобен род протести е много малка. Заявката на Радев да защитава националния интерес в рамките на съюзите, в които България членува – ЕС и НАТО, се харесва от по-висок дял от българските граждани.

Но и една масовка със закодиран проправителствен характер зрелищно се провали – кадри от шествието в защита на семейството, оглавено спонтанно от колоритната Калина Сакскобурогготска, обиколиха социалните мрежи, а в реакциите преобладаваха развеселени емотикони. Оттук нататък София прайд и шествието в защита на семейството вече няма да се провеждат в един и същи ден, съобщиха делово организаторите на шествието, подкрепено и от „Прогресивна България“.

Но сериозният стрес за властта дойде през юли, когато опозицията се раздвижи, а социолозите (Маркет линкс) отчетоха 8% спад в доверието към кабинета.
Проектобюджетът, приет от мнозинството, не бе убедително защитен нито в пленарна зала, нито в публичните дискусии.

За лош късмет на управляващите към този възлов сюжет се прибавиха вълненията около Киевската декларация. Само ден след като премиерът Радев заяви в Париж, че България няма да участва в Коалицията на желаещите, външният ни министър подкрепи декларация, където се предвижда тази Коалиция да стане още по-силна и по-мощна, а Украйна да бъде подкрепяна в „необратимия й път към бъдещо членство в НАТО“ - позиция, по която в ЕС има разногласия.

Двойна игра ли играе премиерът или външният ни министър няма опит, подготовка, знания, съветници и професионални рефлекси? Този въпрос разтревожи българското общество, а кризисният пиар на правителството не успя да тушира усещането за сериозен гаф.

Резонансът от Киевския документ още не бе затихнал напълно, а започна развитието на нов проблемен сюжет - „Безмер“. По силата на споразумението между България и САЩ от 2006 година  разполагането на американските самолети-цистерни в авиобазата изглеждаше неизбежно, но решението е толкова непопулярно, че дори опозиционните партии с ярки евроатлантически позиции предпочетоха да не участват в гласуването в НС. Акт, за който се подготвиха с различни възражения, съображения и забележки.

Бюджет, Киевска декларация, Безмер... Около правителството се оформи земетръсна зона. Много земетръсна.

Властта бе толкова заета с потушаването на кризите, че през юли само вътрешният министър Иван Демерджиев поддържаше огъня около едно основно обещание на „Прогресивна България“ - да разгради модела и да донесе справедливост. Огън, който обаче принуди и странични наблюдатели на сюжета с полетите на Пеевски и използването на данните от PNR системата да поставят въпрос пред законността на действията му.

С днешна дата, през август обаче, ситуацията изглежда друга: миникризите, които разколебаха гражданите, но не застрашиха правителството, по-скоро мобилизираха властта.

Премиерът се похвали (5 август), че България е получила 1 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Че ще получим и следващото плащане, защото „докато някои ни атакуват от плажовете, ние ще продължим да работим със същите темпове“.

Бивши управляващи се възмутиха, че Радев си приписва и техни заслуги, но нима те бяха джентълмени спрямо предшествениците си? Нима не оплакваха наследството? Нима не се хвалеха пред включени камери всеки ден и по всеки повод?

Радев постепенно се налага като силния лидер и премиер, който се учи в крачка и запазва хладнокръвие в кризи.

Комуникацията му с гражданите стана по-отчетлива, реакциите – по-бързи. Коментарът след случая в Банско постави казуса на една балансирана основа – Радев нито избърза с изявленията, както много други направиха, нито закъсня с реакцията си. 
„Българският народ категорично е доказал през вековете своята толерантност към различни етноси и религии. Нещо повече - през Втората световна война България спаси от ужасите на нацистките концлагери цялата своя еврейска общност и даде морален урок на цяла Европа, който не бива да забравяме", каза той, като призова и чуждите граждани „да спазват благоприличие и да не провокират напрежение със своето поведение“.
Така докато опозицията плажува, Радев успя отново да излезе напред. Много напред.

Румен Радев приличал на Бойко (Борисов). Да, но без джипката.

Премиерът и лидер на „Прогресивна България“ трябва да бъде догонен и от партията, чиито очертания остават бледи. Много бледи. 

Поуките от близката история

„Прогресивна България“ е третата сила в политическата ни история на XXI век, която идва на власт след първото си явяване на парламентарни избори, сърфирайки върху голяма електорална вълна. Първата бе НДСВ, втората – ГЕРБ.
Какви са уроците за Радев от тази най-нова политическа история?

Симеон Сакскобургготски устремно влезе в активната политика с обещания за бърза промяна (800 дни) и „почтеност във всичко“. Харизмата му започна да губи влияние, когато обещаното се размина с реалността. Електоратът не прощава грубо нарушените обещания. Имаше и други фактори: прословутото му мълчание и уклончивото „когато му дойде времето“. Той беше премиер, а се държеше като цар. През 2009 година партията дори не влезе в парламента, а бе първа сила през 2001 година...

Нишата, която освободи НДСВ, зае много бързо партията на Бойко Борисов. Прогнозите за ерозия и срив на ГЕРБ не се сбъднаха. Комуникационният стил на Борисов бе атрактивен, а партията изгради солидни структури. 

И „Прогресивна България“ е лидерска партия. Дотук – без видим партиен живот, организация, структури, свои кадри, изграждани през годините. ПБ няма говорители и използва чужди кадри, ще видим защо.

Радев е премиер, но понякога все още се държи като президент. 

 
Със 131 депутати в парламента – повече от народните представители, които НДСВ и ГЕРБ спечелиха на вълната на своята популярност, ПБ има шанс за пълен мандат и устойчиво управление. Шанс обаче, който може да се реализира, ако партията получи плътност, генерира идеи, има смелостта да съветва/корегира лидера си и заработи на бързи обороти. 
Много, много по-бързи.