20116 | 14 юни 2015 | 15:06

Правя това, което ми харесва, по най-добрия начин, по който мога да го направя

Луиза Григорова е родена на 7 юни в Перник. Дъщеря е на Ивета Григорова, собственик на модна агенция „Ивет фешън“. Работи като модел в Тайван, Китай, Тайланд, Япония и Англия. Още с първото си излизане по света печели международната рекламна кампания на преносимите компютри „Асус“ в Тайван. В България няколко пъти е била корица на модни и женски списания, позната е като лице на големи компании като „Мтел“, „Андрюс“ и др.

През 2013 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков и е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Придоби широка популярност с ролите си на Алекс в сериала „Стъклен дом“ по Би Ти Ви и Яна в „Дървото на живота“ по ТВ7. Участва в постановките „Вуйчо Ваньо“ (Варненски театър), „Тирамису“ („София“), „Идеалният мъж“ в Народния, „Лодка в гората“ и „Скъперникът“ в МГТ „Зад канала“, „Евридика в подземния свят“ на пловдивския театър.

- Луиза, юни ти се очертава като театрален месец, продължаваш с „Евридика в подземния свят“ в пловдивския театър. Как се чувстваш в тази роля?

- Да, юни е последният театрален месец за сезона. Ролята ми в „Евридика в подземния свят“ е много емоционална и чувствена, така че мисля, че съм в свои води. Макар представлението да трае само час и десет минути, е толкова шеметно и изпълнено с въображение, че успява да потопи в приказката не само публиката, но и самите нас. Като истинско изживяване ми е всичко в този образ.

- Не е ли доста мрачен образ за твоя светъл, жизнерадостен характер?

- Не мога да я нарека просто мрачна и да приключа. Определено съдбата на героинята ми не е никак лека, но тя преминава през толкова много изпитания и приключения, че е истинско предизвикателство за мен.

- Евридика е една от най-сложните в драматургично отношение героини. Кое ти беше най-трудно при подготовката?

- Беше ми доста сложно да прекарам цялата емоция през формата и жанра на представлението, който ние определяме като екстатична поезия. Да надграждаш непрекъснато, да изливаш вулкани от чувства нацяло, без да дребниш и да се занимаваш с детайли, и в същото време да не губиш поезията на текста. Това беше нещо доста трудно, но благодарение на Стайко Мурджев, режисьора на представлението, успяхме да го постигнем в голяма степен.

- За да слезеш в царството на Хадес, беше качена на трапец и на метри от сцената се въртеше във всички посоки. Как се подготви за тази сложна акробатика?

- Да, в нашата интерпретация на текста трапецът е пътят към Долното царство. Бенита Примо е хореограф на представлението и заедно с нея тренирахме около един месец. Интересното беше, че играта на трапец не трябваше да изглежда като съчетание на гимнастичка, а напротив, като път към отвъдното. Мисля, че и там постигнахме нелоши резултати.

- Спомена, че си пътувала тази седмица. Къде и какво прави?

- Малка глътка въздух, уединение и зареждане с нови сили.

- Определяш като една от най-обичаните си роли на Гина от „Лодка в гората“, защо?

- Първо, обожавам този текст на Хайтов. Гина е толкова интересно разгърнат образ, че няма никъде дупка, никъде съмнение. Обичам я, защото е много верен, искрен, силен и борбен човек. Такива хора вече много рядко се намират. Мога да кажа, че аз се стремя и в живота си да бъда такава - просто добър човек, а професията ми ме среща с психиката на много различни персонажи и това ми помага да избирам кое да взема, за да усъвършенствам себе си. От Гина бих взела много.

- На 20 март беше другата ти премиера, модернистична интерпретация на „Дванайсета нощ“ по Шекспир, където си Виола. Как се чувстваш в този различен прочит на класиката?

- „Дванайсета нощ“ е толкова прекрасна пиеса, а Виола - толкова хубав образ, че няма как да не се чувствам добре. Стилът на представлението е много различен от „Евридика в подземния свят“, например, и това много ме забавлява, защото ти дава възможност да изиграваш нещата по коренно различен начин. Прочитът на пиесата ми харесва, смятам, че след като темата е актуална сто процента и днес, няма защо да се играе по старомоден начин, все едно действието е няколко века назад. Това, разбира се, е право на избор за всеки режисьор, но Тея Сугарева е на 25 години и живее тук и сега, така че мисля, че решението й да направи нещо, от което разбира, е много добро.

- През юни ще играеш и на сцената на новия Независим театър. Какво е усещането, когато се ражда нов театър?

- Радвам се, разбира се. Ако киното и театърът се развиват, това може само да ме радва.

- В трупата си на Малък градски театър „Зад канала“. В кои постановки още може да те гледаме? 

- „Лодка в гората“, „Дванайсета нощ“, „Скъперникът“. Скоро излиза премиерата на „Лив Щайн“. А иначе може да ме видите и в Театър 199 в постановката „Разбиване“, в Театър София - „Тирамису“, и в Народния театър „Иван Вазов“ - в „Идеалният мъж“.

- Снима се и в много интересна българо-френска продукция - „Ромен Гари. Книжарят“, с ретро визия. Разкажи за този проект.

- Филмът е за живота на Ромен Гари по времето, когато е в България. Аз играя неговата любовница, като интересното е, че съм момиче, на което не само Гари, но и жена му симпатизира. Двамата се опитват да ми помогнат да избягам от България, но за съжаление не успяват. Интересно е, когато играеш истински съществувал човек. Не ми се беше случвало.

- Има ли покани за нови филми, сериали?

- Работим по един интересен кинопроект, но все още не мога да издавам подробности.

- Продължаваш ли с ангажиментите си като модел?

- Честно казано, не ми остава много време за такива ангажименти, а и хората вече ме приемат като актриса, не като модел, и снимките са в друга форма.

- Отказва ли се моден ангажимент на такава специална майка като Ивет Григорова?

- Мама е човекът, който винаги ме е разбирал, така че там нямам проблеми.

- Майка ти вече се хвали във Фейсбук с премиерите ти, че си станала талантлива и успешна актриса. А преди беше против да ставаш актриса. Сега тържествуваш ли?

- Отдавна изчистихме неразбирателството по тази тема. Тя просто се притесняваше, че актьорската професия в България няма бъдеще, и не искаше да изгубя години от живота си в учене без перспектива. Да ви кажа, до голяма степен се оказа права, защото май бъдеще няма или поне не в размерите, в които аз се стремя да го достигна. Но смятам, че и двете сме наясно, че НАТФИЗ не беше загубено време, че ми даде много, че успях да постигна нелоши неща за малкото ми опит досега. Смятам, че мама е щастлива от решенията ми.

- Какви са плюсовете една актриса да се снима като модел?

- Смятам, че за една актриса е хубаво да е красива. Аз обичам да гледам красиви хора на екрана и сцената, но красотата е относително понятие. Трябва да е обаятелна и харизматична, а дали става за модел или не, мисля, че за актьорството е без значение.

- Колко време ти трябваше, за да покажеш, че не си само, цитирам те, „красива муцунка и телце“, а талантлива актриса?

- Никога не съм се стремяла да се доказвам пред когото и да било. Просто правя това, което ми харесва, по най-добрия начин, по който мога да го направя. Какво смятат хората, си е тяхна работа. Радвам се, когато ме оценяват за нещата, които правя, и не се притеснявам от тези, които не ме харесват.

- Трябваше да докажеш и друго: че не бързата слава от „Стъклен дом“, а талантът ти осигурява сериозни роли. Имала ли си подобни амбиции тогава, когато се въртеше сериалът, и после - да докажеш на някого нещо?

- Амбиции винаги имам. Непрекъснато гледам нагоре и напред, непрекъснато искам да се развивам. Стоенето на едно място и липсата на просперитет са най-големите ми врагове.

- Съветваш младите момичета, които искат да тръгнат по твоя път, да са воини, а не кифли… Ти никога ли не си била кифла, дори и в непълнолетните си години, когато започна кариера като модел, с майка шеф на една от най-добрите модни агенции?

- Всеки преминава през периоди на развитие, важното е да растеш, да осъзнаеш навреме за какво се бориш, да видиш какви са начините, за да го постигнеш, и да действаш, а не да се осланяш на мама, тати, гадже и т.н. Аз мисля, че отрано разбрах, че сам трябва да постигаш нещата, защото така те са най-устойчиви, а и най-лесно се учиш. Когато загубиш и видиш, че няма кого да обвиниш освен себе си, сам намираш начин да поправиш нещата и съответно си пораснал и си се усъвършенствал.

- Преди две години ти каза пред „Преса“: „Снима ми се кино, в което да горя.“ Все още ли гори в теб тази мечта?

- Да, не съм спряла да мечтая за кино и точно затова работя усилено в момента, за да го постигна.

- Наскоро прекара един цял ден в инвалидна количка в кампанията „Ден на колела - предизвикателството“. Кое те накара да го направиш?

- Направих го, защото винаги искам да помогна, ако мога, а по-конкретно заради Биляна Савова и една друга моя приятелка с диагноза „множествена склероза“.

- Какво ти дава връзката с младия талантлив режисьор Мартин Макариев? По-уверена ли се чувстваш в работата, когато имаш режисьор до себе си?

- Предпочитам да не споделям за личните си отношения с когото и да било. (Смее се.)

- Когато те питах преди как си представяш един любим свободен ден, ти каза „пълен с работа“. Все още ли си обзета от работохолизъм, нямаш ли желание да помързелуваш, да се поглезиш с „нищоправене“?

- Е, обичам да почивам понякога, но както всичко останало, това ми омръзва много бързо. А и „нищоправенето“ води до нищо, и това никак не ми харесва.

- Как и къде планираш да прекараш лятото?

- Надявам се да снимам един чужд филм, а ако не стане, ще ходя на море и ще работя по разни неща извън театъра.

- За какво ще мечтаеш този сезон?

- За лято, изпълнено с неочаквани, интересни преживявания и емоции.