18345 | 15 апр. 2016 | 10:19

Търси се кандидат, който да защитава националните интереси и да не се навежда пред "големите", "да не се влияе от чужди интереси и политики”.В очите на младежта неговият образ се разминава с представите за президент на България в лицето на

Идеалният президент според студентската младеж изглежда така: мъж, на възраст между 40 и 50 години, семеен с поне две деца, висок, кестеняв, късо подстриган и леко прошарен. На предстоящите избори за държавен глава те биха одобрили кандидат с висше образование, владеещ поне два чужди езика, патриот, честен, некорумпиран, харизматичен.

Това показва проучване на Института за стратегии и анализи (ИСА) сред студенти, които се обучават в български университети. То бе представено днес на кръгла маса в София на тема „Идеалният президент през погледа на младите българи.”

Според ИСА оценките са категорични: търси се нов кандидат, който е антипод на действащия президент. В очите на младежта неговият образ се разминава с представите за президент на България. Плевнелиев създава контраста, по който се ориентира политическият пазар в момента.

По отношение на пола и сред младите патриархалните нагласи са силно изразени: 75% предпочитат мъж, 20% - жена. 5% отговарят, че полът няма значение.

85% от интервюираните искат държавният глава да е между 40 и 50-годишна възраст. Припомняме, че при прекия си избор за държавен глава първият президент на България (1992-1997) д-р Желю Желев бе 56-годишен. Президентът (1997-2002) Петър Стоянов бе избран на 45 г. При кандидатирането си през 2001 г. Георги Първанов бе на 44 г., а Росен Плевнелиев влезе на „Дондуков” 2 на 47-годишна възраст.

Проучването на ИСА сочи сега, че най-много – 52 на сто, биха искали държавният глава да е от 40 до 45 годишна възраст, а 33% - между 46 и 50 г. Само 1% посочват възраст над 60 години.

Без всякакво съмнение президентът трябва да има диплома за висше образование. Новите геостратегически реалности са повлияли на най-предпочитаните специалности и професии, които младите искат да видят в образованието на бъдещия президент: национална сигурност и висше военно образование – 15.6 %, политология – 14.4 %, право и икономика и финанси събират равни предпочитания – по 13,8%.

Въпросът дали президентът трябва да знае чужди езици също не среща никакви колебания. Най-често срещаният отговор е „задължително” и „поне два”, като най-предпочитаните езици са английски, руски, немски. На четвърта позиция се нарежда френският език, а някои посочват и източни езици - китайски, японски, арабски.

За студентите най-важни са качествата на държавния глава, затова при този критерий липсват отговори „няма значение”. На преден план излиза изискването държавният глава да е патриот, родолюбец, националист. Срещат се изрази като „да брани нашата мила България”, „да отстоява суверенитета и интересите на нацията си, а не да се покорява на въздействието отвън”, „да не се влияе от чужди интереси и политики”.

22% от анкетираните са посочили, че трябва да е харизматичен, 14% - добър оратор, 12% - да е некорумпиран, честен, неподкупен.  
Други неща, които се открояват като предпочитания са: лидерски качества, да има чувство за хумор, авторитет, да излъчва решителност, твърдост и сила, да бъде уверен, справедлив, много често - да е дипломат.

Често срещано искане е да е „народен човек“. Начинът на транспортиране също се среща на няколко места – от велосипед до градски транспорт. Искането е от време на време да слиза от служебния автомобил.

Консултант по методологията и обработката на данните от проучването е социологът д-р Петрана Стойкова.

Участие в дискусията взеха: проф. Огнян Герджиков, председател на 39-то Народно събрание, проф. Пенчо Пенев, правосъден министър в три правителства и бивш конституционен съдия, проф. Трендафил Митев, политолог и историк, преподавател в УНСС. доц. Йордан Величков. Към конференцията се присъедини президентът (2002-2012) Георги Първанов. Изказвания направиха проф. Снежана Начева, доц Атанас Семов, проф. Екатерина Михайлова, проф. Димитър Иванов.  

В лекцията си проф. Огнян Герджиков подчерта: бъдещият президент трябва да не свързан с ДС, но и да не е пострадал от ДС, за да не е озлобен, да не мрази, да не завижда, да избягва конфликти, да има усещане за държавност, да не е бил активен член на БКП, но и не трябва да е действащ председател на някоя от големите партии у нас, да е 99% демократ.Трябва да е балансьор между власттите,  гарант срещу узурпирането на власт  и вълнолом срещу тежки политически бури.

Според проф. Пенчо Пенев бъдещият държавен глава трябва да олицетворява единството на нацията, да отпадне възможността да е член на политическа партия, както и конституционното изискване да е живял в последните 5 години в България. Тази теза беше споделена и от конституционалиста проф. Димитър Гочев.

За проф. Трендафил Митев е особено важно в новите геополитически реалности президентът да има мъжество, да не мълчи, когато има провокации срещу страната и държавата. Доц. Йордан Величков допълни: бъдещият държавен глава трябва да е обединител на нацията, да не е зависим от чужди служби, да отстоява суверенитета на държавата, а не да я превръща в нечий сателит, защитава достойнството на нацията.

Проф. Екатерина Михайлова подчерта, че днес е особено важно кого избираме, затова кандидатите за държавен глава трябва предварително да заявят пред обществото какво може да очакваме от тях.

Проф. Димитър Иванов постави още изисквания към бъдещия президент - да е личност с кауза, с мисия, да надгражда, да е национален лидер.