101159 | 19 март 2015 | 13:56

От 65 години хиляди пишат писма за помощ до владиката Серафим (Соболев) в Руската църква

В София има едно свято място, където всеки ден идват стотици поклонници с вярата и надеждата, че с пребиваването си точно тук по чудотворен начин проблемът им ще бъде решен. Всеки от тях сяда на една от масичките, взема листче и написва желанието си. Независимо дали се отнася за тежка болест, несполуки и грижи в семейството, загубени вещи, труден изпит или предприемане на важна и съдбоносна крачка в живота. Молитвените писма за рожба, за здраве и изцеление, за започване на бизнес или намиране на работа и каквото и да е друго се пускат в специална кутия за писма. Тя се намира точно до гробницата на руския духовник архиепископ Серафим Соболев. Това чудно място е Руската църква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“, където върволицата от хора не спира вече 65 години след кончината на архиерея.

„Ако имам дръзновение пред Господа, няма да ви оставя. А вие ми пишете писма.“ Тези думи на владиката Серафим, изречени от него малко преди да умре през 1950-а, получават широка известност. Целият живот на архиерея е богат на чудеса и е изпълнен с дивни прояви на Божията закрила над него.

Бъдещият архиепископ е роден в руския град Рязан със светското име Николай. Той е единадесетото дете на Мария Николаевна, която го ражда след страшни мъки на 1 декември 1881 година.

Горещото желание на благочестивата му майка е той да стане свещеник и тя полага всички усилия да устрои съдбата му. Преди това обаче трябвало да му намери невеста.
Търсейки му годеница, за едно лято двамата обикалят няколко града и села. Но Божията воля е такава, че всеки път сватосването се разваля. Необяснимата причина всъщност е една - с цялото си сърце той се стреми да стане монах.

Като студент в четвърти курс през 1908 г. той приема монашество с името Серафим в чест на прославения преподобен Серафим Саровски. Младият монах се предава на строг пост и непрестанна молитва. От деня на своето подстрижение до самата си смърт той не вкусва месо, а в продължение на много години приема храна само веднъж на ден. Следват 10 години, в които отец Серафим преподава в различни духовни училища. После става ректор на Воронежката духовна семинария.

Идва 1917-а и настава смутно време на обществени вълнения - избухва Октомврийската революция, болшевиките започват гонения срещу църквата. Младият пастир проявява необикновена твърдост, мъжество и безкомпромисност по въпросите на вярата.

Бедата достига и Воронеж, където отец Серафим е по това време. През 1918-а при сражения в града болшевиките заравят живи няколко монаси от Митрофановия манастир и отец Серафим дълго време след това си спомня стоновете на мъчениците, излизащи изпод земята.

През 1919 г. руският патриарх Тихон благославя ръкополагането му за втори викарий във Воронежката епархия. Отец Серафим не знае какво да прави - да тръгне ли на юг, или да остане в града, затова се отправя за съвет към стареца Аарон. „Не се притеснявай, ти ще попаднеш в хубава малка страна“, предсказва му старецът за неговата по-нататъшна съдба.

Последният плацдарм на свободна Русия оставал Кримският полуостров. Управлението на армията поема ген. Врангел и отстъпва в столицата на Крим Симферопол. Архимандрит Серафим е назначен за ректор на тамошната духовна семинария през май 1920 г. През октомври същата година, на празнично богослужение той е ръкоположен за архиерей - обявен е за Лубенски епископ, викарий на Полтавска епархия.

До падането на Крим под ударите на Червената армия оставал само месец. Епископ Серафим е пред тежък избор - да емигрира или да остане в Русия. След молитва пред чудотворната Курско-Коренна икона на Божията Майка той иска благословение от архиепископ Димитрий (Абашидзе) да остане в родината си. За да разбере каква е Божията воля, той решава да хвърли жребий. На едно листче написва „да остане“, а на друго „да замине“. Изтегля второто и така съдбата на бъдещия архиепископ Серафим е решена.

На 14 ноември (1 ноември стар стил) 1920 г. от Севастополското пристанище бавно се отделя и се насочва към открито море корабът „Херсонес“ - последният, който отплава от града, преди в него да нахлуят болшевиките. 39-годишният архиерей Серафим с измъчено, бледо лица е един от пътниците:
- Владико, благословете Русия! - така се обърнал към него някой измежду стоящите. Скривайки вълнението си, владиката вдига ръце и няколко минути бавно и тържествено благославя отдалечаващата се земя и хората в нея.

След евакуацията от Крим и краткото му пребиваване в Цариград Лубенският архиепископ Серафим е назначен за настоятел на храма „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в София, а след три месеца му е поверено цялостното управление на руските църковни общини в България.

На 19 май (6 май стар стил) 1921 г. епископ Серафим и брат му отец Сергий пристигат в България. „Тази хубава малка страна“, за която му е предрекъл прозорливият старец Аарон, се оказва определеният от Бога негов жребий.

Още с пристигането си в България той се отправя към Рилската света обител, за да се поклони на основателя й св. Йоан Рилски. Владиката много обичал българския светец и го наричал „красота и слава на Българската православна църква“.

Своята любов светител Серафим излива към всички без предпочитания. При срещите си с българския цар Борис III, кръщелник на последния руски император Николай II, той не само го благославя, но го прегръща и целува. целува и просяците пред храма, като щедро дели с тях своите оскъдни средства.

В 1934 г. с решение на Руската задгранична църква владиката Серафим е издигнат в архиерейски сан с титул Богучарски.

До края на живота си той обитава малка квартира на ул. „Велико Търново“ № 30, в която липсват и най-елементарни удобства. Няма никакво пристрастие към вещите и когато някой бедняк го помоли за дреха, той му подарявал с радост първата, попаднала му подръка.

Година преди своята кончина светителят започва да говори за смъртта, а няколко дни преди да си отиде от тоя свят, известява деня на своето преселване във вечността. И то на какъв ден - в Неделята на светото Православие, на 26 февруари (13 февруари стар стил) 1950 г. По решение на българския синод в криптата под олтара на Руската църква е гробницата на светител Серафим Соболев. Три дни продължава поклонението пред блажено починалия владика.

Руската патриаршия за няколко години е събрала множество документи със свидетелства за чудеса, извършени посмъртно по молитвите на архиепископа. Те са неизменна част от свидетелствата, необходими за неговата канонизация. Още не е ясно кога специалната комисия в Москва ще се произнесе, но се очаква той да бъде обявен за светец от местно значение. Още преди 12 години, на 26 февруари 2002 г., Триадицкият епископ Фотий, предстоятел на Българската православна старостилна църква, обяви архиепископ Серафим Соболев за светител.

Документирани чудеса на Софийския Чудотворец

Спасение от уволнение
През 1995 г. се очакваше съкращение на клиничното училище в Пловдив. Като разбраха за това, всички учители, които бях­ме православни, написахме писмо до владика Серафим с молба да запази училището. Само една колежка - евангелистка, отказа да го подпише. Не след дълго научихме, че на съвещанието в Министерството на просветата са взели решение да запазят целия щат. Уволниха само онази служителка, която не подписа писмото.
Разказ на Е. П. от Пловдив

Изцеление от саркома
На дъщеря ми през 1996 г. поставиха диагноза саркома (злокачествен тумор). През същата година й направиха операция и химиотерапия, а през ноември получи масиран сепсис и се бори със смъртта почти месец. В безизходното си положение написах писмо на владика Серафим и Бог чу молбата ми. Неочаквано дъщеря ми се поправи. Не пренебрегвам грижите на лекарите за нея. Но стабилизирането на състоянието й започна внезапно от онзи момент, когато написах писмо на Владиката. Благодаря ти, Господи.
Л. Ц. от Русе

Даруване на дете
Дълги години нямах дете. Една нощ сънувах, че в колата ми лежи бебе и плаче. Когато с недоумение попитах откъде е дош­ло то, получих отговор: „От бул. „Руски“ №3. На сутринта отидох да видя какво има на този адрес. Оказа се адрес на... църква. Влязох вътре и разказах за странния си сън на църковните служители, а те ме посъветваха да се помоля на гроба на архиепископ Серафим. Скоро след това се сдобих с детенце. Прославих Бога и Неговия угодник владика Серафим.
Разказ на шофьорка на такси

Настаняване на работа
Като свърши университета, синът ми дълго време не можеше да си намери работа. Обърнах се към владиката и помощта дойде на другия ден. Сега той е учител в училище „Николай Островски“ и преподава там до ден днешен. Лично на мен владика Серафим много ми е помагал и ме е спасявал от мрежите на лукавия.
Г. П. от София

Помощ при житейски проблем
Един път нямахме пари да си купим обувки и помолихме татко да ни даде, а той, като издевателстваше над нас, ни отвърна: - Нека Бог да ви даде обувки! После ние отидохме в храма да се помолим на архиепископ Серафим. И изведнъж една жена ни пресреща и ни дава два чифта лачени обувки. Това беше несъмнено помощта на о. Серафим.
8.12.2006 г., разказ на Г. П.

Създава Княжевския девически манастир

Архиепископ Серафим успява да осъществи и едно свое отколешно желание - да създаде девически манастир, в който да остави заветите си. То се забавя с почти десет години заради избухналата война. Началото на обителта е положено през 1948 г., когато подстригва в монашество Олга Ливен (дъщеря на руския княз Андрей Ливен) и Надежда Ястребова, като дава и на двете името Серафима в чест на преподобния Серафим Саровски. Така те стават основа на новосъздадената Покровска обител - готвят се за официалното й откриване в отпуснатия по молба на духовния им отец апартамент на ул. „Шести септември“ (на семейството на фабриканта Стоян Величков).

Владиката Серафим е смъртно болен и лежи прикован на постелята. Тогава те стават свидетели на поредното малко чудо на светителя - той дава указания къде да устроят параклиса, като за целта описва местонахождението на всяка една от стаите. Когато удивените сестри го питат откъде знае всичко това, след като никога не е ходил там, той с усмивка им отговаря: „Така ли?“

Монахините от Покровския манастир в Княжево пазят спомена за Софийския Чудотворец. Покойната вече игумения Серафима Ливен (1913-2004) заедно с монахиня Серафима Ястребова и други сестри от обителта са записали десетки страници с молитвени чудеса, извършени от владиката Серафим. Вътре в основания от светителя манастир е построен храм, който носи неговото име.