20958 | 13 май 2015 | 12:42

Интервю на Горан Благоев за все още трудното сближение между църквите на България и Македония

- Ваше Блаженство, за втора поредна година официално гостувате в София за съвместните чествания на 11 май между БАН и Македонската академия на науките и изкуствата. Заедно с българския патриарх Неофит бяхте на литургията в чест на св. св. Кирил и Методий в катедралния храм „Св. Ал. Невски“. Добър знак ли е това за сближаването на нашите две църкви?
- От християнски, православен аспект моето присъствие тук може би и не трябва да се коментира. Но като имаме предвид ситуацията, в която се намира Македонската православна църква (МПЦ), смятам, че вниманието на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит е знак на добра воля, любов и почит към нашата църква. Впрочем така и трябва да бъде - заедно да почитаме особено този празник, деня на светите братя, личности и свет­ци, които са неразделни от историята, писмеността, книжнината, църквата и на Македония, и на България. Личности, които и ние, и вие имаме за свои. Присъствието ми на празничната служба в „Св. Ал. Невски“ е нещо, което ние в Македонската православна църква търсим и очакваме. Дано това се случи и в другите православни престолнини и държави. Много благодаря на Негово Светейшество патриарх Неофит, че отново ме покани, както и на акад. Стефан Воденичаров, на президиума на Българската академия на науките, чиито официални гости сме и тази година за 11 май.
- Но тази година, както и миналата, вие само се черкувахте в храма, а нямахте общо служение с българския патриарх...
- Пречката е в това, че МПЦ все още не е призната от другите православни църкви. Няма други канонични и догматични препятствия да сме в литургично общение. Единствено трябва да израстваме в любовта и православният свят да признае нашето искане - да бъдем приети в канонично общение. Ние се надяваме, че ще дойде и този ден - да имаме общо служение и с българския патриарх, и с архиереите на Българската православна църква, и с целия православен свят.
- Защо след литургията българският патриарх не ви покани на разговор в Синодалната палата както миналата година?
- Негово Светейшество очевидно беше много уморен...
- Българската патриаршия и Македонската архиепископия не са ли заложник на геополитическите интереси на големите православни църкви?
- Зависи как гледаме „големината“ на православието. И МПЦ, и БПЦ имат достояния, които не са по-малки от тези на другите православни църкви. Големината на народите и на църквите не трябва да се определя само от тяхното количество, но и от делата им. И смятам, че наистина трябва да бъдем горди с това, което имаме като православно наследство...
- Имам предвид, че в годините БПЦ проявяваше някакви, макар и плахи намерения да признае Македонската архиепископия като своя дъщеря или сестра, но знаем, че не бе поощрявана от Вселенската и от Руската патриаршия...
- Смятам, че е най-добре всички поместни православни църкви да признаят независимостта на МПЦ като възобновена Охридска архиепископия. Нашата църква е неразделна част от православието. Това наистина може да се случи, ако се позоваваме на вярата ни в Господ, а не на земните политики и пристрастия.
- Как ще коментирате плана на Московската патриаршия да се признаят два диоцеза (църковни области) в Република Македония - вашият, на Охридската архиепископия, и на Охридския екзарх към Сръбската патриаршия - Йован Вранишковски?
- Това не е точно така. Искам да благодаря на всички, които ни подават ръка. Московската патриаршия извърши нещо, което е редно да се направи в ситуацията, в която се намира МПЦ. При неотдавнашното си посещение в Белград (през ноември 2014 г. - б.а.) руският патриарх Кирил подписа със сръбския патриарх Ириней меморандум как да се разреши църковният въпрос в Македония и вярвам, че това е пътят да се случи. Пречките бяха свързани с личността на архиерея Йован Вранишковски. Но те са премахнати (на 3 февруари т.г. под натиска на Московската патриаршия Йован Вранишковски бе освободен от македонския затвор и до 3 май пребивава в Санкт Петербург - б.а.). Руският патриарх Кирил обективно гледа на нашия проблем и неговото влияние и в Сръбската патриаршия, както и в другите православни църкви ще бъде за доброто и на МПЦ, и на останалия православен свят. Защото Охрид не е от вчера, църквата в Македония не е от завчера.
- Все пак как ще бъде решен вашият църковен проблем с руското посредничество?
- Преговорите за признаването ни със Сръбската патриаршия още не са започнали, но това, което ние ще поискаме, не е нищо ново - статутът ни да се реши според статута на някогашната Охридска архиепископия. И името на тази възобновена архиепископия да бъде Македонска православна църква, както е и при другите национални църкви. Ако църквата, която е наследник на Търновската патриаршия, днес се нарича Българска, Печката патриаршия днес се нарича Сръбска църква, защо и Охридската архиепископия да не бъде Македонска православна църква. Това е незначителен проблем и смятам, че православието ще намери сили да го реши.
- Но нали знаете, че през цялото й съществуване от ХI до ХVIII в. Охридската архиепископия е споменавана в документите изрично като Архиепископия на Охрид и на цяла България?
- Днес нямаме такива амбиции (усмихва се). Но е факт, че Охрид е съществувал като самостоятелна църква, а в определени периоди църковните граници са ги местели според както са се простирали политическите граници. Както е известно, миналото крие много неща, но и много неща казва.
- Как ще коментирате гражданските протести и конфликта в Куманово?
- Църквата ни е отделена от държавата, но ние не сме отделени от обществото. Партийните, личните интереси трябва да бъдат оставени настрана, защото има много по-сериозни проблеми за решаване, които не търпят отлагане. Бих препоръчал на всички политически лидери в Македония по-скоро да намерят изход от ситуацията, в която се намираме - да намерят пътя към взаимно почитание и разбирателство. Това, което се случи в Куманово, се молим да не се случва повече. Защото е хуманно да се говори със слово, а не с гласа на оръжието.
- Все пак няма ли да се окаже, че за бъдещето на Република Македония най-голямото изпитание продължават да бъдат албанците и ислямът?
- В северозападните краища на Македония наистина живее компактно албанско население, което изповядва ислям. Ако се търсят мирът и съжителството, верските и другите различия не трябва да бъдат пречка да живеем заедно. Но е очебийно, че въоръжени лица влизат отвън в Македония и те създават проблемите. И ако намират единомишленици, то е сред представители на мюсюлманското население у нас. Ако и от Македония има бойци в ислямския свят, които може да донесат у нас религиозна нетърпимост и насилие, трябва да се молим и да работим това да не се случва. Мирът трябва да бъде пазен от всички нас.