Светият синод на Българската православна църква пристигна за обществената дискусия по Истанбулската конвенция. Митрополит Николай води духовното войнство.
Разискването е организирано от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.
Домакинство предложи СУ "Свети Климент Охридски". Аулата на Алма матер, която побира около 400 души, е изпълнена от дипломати, политици, депутати, представители на неправителствения сектор. В залата е н.п. Ема Хопкинс, посланик на Великобритания у нас.
На дискусията са министърът на правосъдието Цецка Цачева, омбудсманът Мая Манолова и народни представители от БСП и ГЕРБ.
Дискусията за прословутатата вече Истанбулска конвенция, опитваща да се въведе у нас страния термин "социален пол" бе открита от председателката на Народното събрание Цвета Караянчева. Тя обясни, че всички изказвания ще бъдат стенографирани.
Шефката на парламента съобщи, че ще важат правилата на изказване и стенографиране, както в парламента. За целта изказванията ще бъдат 4 минути, а квестори ще следят за спазване на реда.
След 12,30 часа мястото на Караянчева като модератор ще бъде заето от омбудсмана Мая Манолова. В 13 часа днес, на извънредно заседание в парламента започват дебатите по вота на недоверие към кабинета "Борисов 3".
Приветствие към участниците в дискусията отправи ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков.
Присъстват и множество неправителствени организации и вече има над 150 души, записани за изказвания. Докато в се провеждат дебатите, пред прозорците на Народното събрание ще се проведат два протеста – в защита и „против” Истанбулската конвенция.
Близо 200 организации изразяват категоричната си подкрепа за ратификация на Истанбулската конвенцията. В нейна подкрепа те организират и демонстрация в 11 часа в градинката между Народното събрание и СУ. По същото време обаче има организиран и протест против Истанбулската конвенция пред Народното събрание. Митингът ще призове президента Румен Радев за дебат по темата.
Министърът на правосъдието Цецка Цачева първа взе думата, за да обясни юридическата фактология около конвенцията. Тя разкри, че има възможност конвенцията да се приеме с резерви. "Това са направили много държави, които са ратифицирали до момента конвенцията. От 28 държави членки, които са подписали, 17 са я ратифицирали, повечето със забележки. Аз също съм предложила да направим това, тъй като има разминаване с българското законодателство.
Безспорно най-много коментари предизвика понятието джендър, което на бъргарски език няма пряк превод. Използването на този термин като "пол", трябва да бъдат ясни, за да не се стига до спекулации и превратно тълкуване, че се прави нещо скрито или че под претекста на не насилие, основано на женския пол, се цели нещо друго. В разбирането на конвенцията не може да се бори насилието, ако не се постигне равенство на мъжете и жените. Затова тя говори за социалните роли и обществени нагласи", обясни Цачева.
По думите й понятието пол не замества понятието жени и мъже, а цели преборване на стереотипите, свързано с пола и насилието над жени именно заради пола, затова конвенцията се бори с тези стереотипи и предразсъдъци, както и вредни традиции и обичаи, поставящи жените в малоценно положение спрямо мъжа.
След Цачева думата взе омбудсманът Мая Манолова. Тя припомни, че отдавна подкрепя Истанбулската конвенция и "няма навика да си променя позицията, заради дивидентите, които това би й дало".
Манолова припомни данните от статистиката, според които всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие.
Държавата е абдикирала от проблема с домашното насилие и го е аутсорсвала на неправителствения сектор, подчерта Манолова. Тя призова "най-накрая да загърбим лицемерието и да признаем, че в България има мъже, които пребиват жените си".
Мая Манолова предложи обсъждането на Истанбулската конвенция да върви заедно с тълкователна декларация. Целта - да се разбере, че не се отваря вратата за признаване на трети пол.
Гледайте на живо ТУК
Очаквайте подробности!