6723 | 10 окт. 2016 | 12:39

Той е не само сред видните основатели на полската филмова школа. Той е творец, интелектуалец и мислител от световен мащаб, с когото се съизмерват най-големите в киното и театъра.

Анджей Вайда си отиде. Един от най-известните режисьори и хора на културата ни напусна в неделя вечерта на 90 години, съобщи полският всекидневник „Gazeta Wyborcza”. Причината за смъртта засега не се обявява официално, но във филмовия свят отдавна се знае, че създателят на филми като „Човекът от желязо”, „Пепел и диамант” и „Обетована земя” е с разклатено здраве. Преди няколко дни Вайда е бил приет в болница с белодробни оплаквания. Надеждите, че ще се възстанови и ще се върне у дома, се оказват напразни.

Анджей Вайда е не само сред видните основатели на полската филмова школа. Той е творец, интелектуалец и мислител от световен мащаб, с когото се съизмерват най-големите в киното и театъра.

Роден е на 6 март 1926 г. в град Сувалки, Северна Полша, в семейството на учителка и офицер от конната артилерия. Успява да завърши едва седми клас, когато родината му е окупирана. За да избегне принудителни ангажименти за фашистка Германия по време на Втората световна война, Вайда работи като чертожник, товарач и помагач на художник при реставрирането на фрески в местни катедрали. Полага и клетва в Армия крайова – организацията на полската съпротива, но не е участвал в бойни действия.

Бащата на Анджей Вайда е сред разстреляните през 1939 г. полски офицери в Катин. Години по-късно – през септември 2007-а, режисьорът представи една от най-личните си киноизповеди, филма „Катин”. Това е първият киноразказ на дълго потулваната трагедия. Вайда го нарече „най-трудният филм в живота ми – за мен беше важно той да не бъде антируски, а антисъветски, антисталински, защото под писмото до Берия не стои подписът на руския народ, а на Сталин”.

Впрочем като момче Вайда има намерение да стане офицер като своя баща, но не успява да завърши кадетското училище преди войната. А когато настъпва мирът, се записва да учи живопис в Академията за изобразително изкуство в Краков. Три години по-късно обаче се премества в града на полското кино Лодз. Завършва висшето филмово училище там през 1954-а и дебютира като режисьор с „Поколение”. Името му нашумява с лентата „Канал” (1957), отличен с множество награди, включително със Специалния приз на журито от Международния кинофестивал в Кан.

Вайда създава впечатляващи игрални филми – „Пепел и диамант”, „Сибирската лейди Макбет”, „Пепелища”, „Всичко за продан”, „Човекът от мрамор”, „Без упойка”, „Човекът от желязо” (1981, първият полски филм, спечелил „Златна палма” в Кан), „Дантон”, „Корчак”, „Пан Тадеуш”, "Валенса" и др. Носител е на многобройни престижни статуетки от фестивалите в Кан, Венеция и Берлин. Преди около месец най-новият филм на Анджей Вайда – „Powidoki" („Послеобрази”), бе обявен като полското предложение за номинация за „Оскар” в категорията за най-добра неанглоезична творба.

В автобиографичната си книга „Киното и останалият свят” Вайда пише: „Господ е дал на режисьора две очи: едното, за да гледа през кинокамерата, а другото – за да следи внимателно какво се случва наоколо.” Във филмовата академия в Лодз обичат да се шегуват с начина, по който всеки режисьор, след като разположи декорите и осветлението, въздиша: „Прекрасно! Сега обаче ще дойдат актьорите и ще развалят всичко…" Ала сред малцината, за които този виц не важи, е именно Анджей Вайда. „С удоволствие наблюдавам всички прекрасни актьори, които имах щастието да срещна – казва приживе режисьорът. – Те често спасяваха моите недостатъчно обмислени идеи.”

Актьорите пък му се отплащат с изключителни превъплъщения и доверие. Наскоро в Полша честваха неговия 90-и рожден ден. Тогава известният полския актьор и режисьор Анджей Северин сякаш събира в думите си признанието на цяла Полша към Вайда: „Скъпи Анджей, искам да ти благодаря за твоя патриотизъм. Патриотизъм, който не отрича, който е толерантен, отворен, готов за диалог. Бих искал да ти благодаря за твоята любов към това парче земя, на което ти е отредено да живееш.” А актрисата Кристина Янда, допълва: „Искам да ти пожелая, скъпи ми Анджей, да доживееш време, с което ще бъдеш съгласен.” Уви, отредени му бяха само още няколко месеца живот…

За нас, българите, остава не само споменът от филмите на Вайда, които очаквахме с нетърпение в годините на социалистическия мрак. Останаха и незабравимите срещи с легендарния поляк – през 80-те той постави разтърващия спектакъл „Делото Дантон” в Театъра на армията, а в годините на прехода беше гост за премиери и панорами на свои филми. И остави по капчица от невероятния си интелект във всеки, който успя да се докосне на живо до вселената Анджей Вайда. Поклон!

Източник: AFISH.BG