Според мен покрай цялата тая работа с американските танкове пада голяма веселба. Не че и около други събития не сме чували глупости, но сега те се ръсят като за последно...
Когато на 13 юни „Ню Йорк таймс“ съобщи, че Вашингтон възнамерява да разположи допълнителни сухопътни сили, включително и бронирана техника, в страните от Източна Европа, реакцията на военния (ни) министър Ненчев беше в стил: „Няма такова животно!“ После се оказа, че животно има, че то е точно такова, каквото го описва вестникът, и че е измислено още лани в Уелс.
И че всичко това е по някакви планове от 2006 година.
Планове още от 2006, пък военният министър не е чувал за тях?
После го научил от американската посланичка. Майтап!
Колегата му Митов пък откри, че „натовските войски са наши войски - било то от Германия, САЩ, Великобритания или Франция“. Което също си го бива, защото по този начин излиза, че България все пак има армия! Нали така?
Не бъркам - той си се аргументира човекът! „А на нас - вика - като правителство са ни важни сигурността на българската държава и капацитетът на Българската армия!“ И още пӝ се аргументира, като казва, че цялата работа е „за това да се пазим взаимно“.
(Не ми стана много ясно кого точно ще пазим ние, а и как точно ще го пазим - например Америка как ще я пазим и от кого! - но пак си е смешничко...)
Нататък... Колко време ще стоят тук танковете? Много просто!
А. „Според Ненчев танковете на САЩ ще останат у нас до края на годината.“
Б. „Президентът увери: Американските танкове остават у нас няколко дни.“
В. „Вицеадмирал Румен Николов уточни, че американските танкове ще напуснат страната ни до края на месеца.“
Зачеркваме грешния отговор и готово.
И все пак най-голям смях пада, когато опрем до бройката на тия пусти танкове. Тая бройка се е разтегнала в широките граници между „николко“ и „много“.
Според министър Николай Ненчев - 40.
Според достойния му предтеча Ангел Найденов - 15.
Според командващия американската морска пехота в Европа и Африка ген. Норман Кулинг - 4.
Според електронното издание на вестник „Старс енд страйпс“ - 2.
Тук вече със зачеркване не става.
Не става и със средноаритметическото...
Тук става нещо като акордеон.
Акордеонът е онзи инструмент, който като го разпъваш, дава един звук, а като го свиваш - друг.
А когато разпъваш и свиваш цифри... - тогава дори и звук не се получава.
Само шум.
Лошото е, че не всички шумове са смешни. Някои са доста конфузни. И миришат лошо.