Част от дефектите на Конституцията произлизат от липсата на визия, че някога България ще влиза в ЕС, че даже преди влизането в ЕС ще трябва да установяваме определени практики, че трябва да имаме механизми това да се случи. Някак си априори доминира усещането за суверенитет.
Това каза юристът Татяна Дончева на кръглата маса "Българския демократичен модел - проблеми и решения", организирана по повод 25-годишнината на българската конституция, предаде репортер на КРОСС.
Да гледаме на доразвиването, промените и обогатяването на Конституцията като на естествен процес, който времето налага, призова Дончева.
Проблемът в законодателния процес е, че всеки си мисли, че може да пише закон. Може би не всеки може да пише поезия, обаче всеки си мисли, че може да пише закон, защото е в проза. И всеки си смята, че понеже е написан на български, той го разбира, отбеляза Татяна Дончева, лидер на „Движение 21".
Може би ще трябва отвъд Конституцията, не знам дали ще бъде уместно да се слага допълнителна уредба във връзка със законодателния процес, но експертите трябва да помислят дали Конституцията се нуждае от някакви промени в тази част или ще трябва НС да помисли сериозно за начина, по който се разглеждат законопроекти, времето, в което се разглеждат, какви неща трябва да бъдат придружаващи гледането на законопроекта от народните представители, каква да бъде тази програма и какви познания те трябва да имат за процеса, който тече, коментира Татяна Дончева в контекста на казаното от Екатерина Михайлова, че не може всяка хрумка да бъде законопроект.
Но преди всичко законотворчеството изисква една експертиза, която трябва да се създаде, категорична бе Дончева. Според нея такава би била например една експертна комисия към парламента, в която се разпределят законопроекти на известни правни специалисти, които дават своите бележки, с които водещите комисии в парламента да се съобразят.
Аз не мисля, че правителствените законопроекти са на много по-добро ниво от импровизациите на отделните народни представители. Имаше години, когато се смяташе, че през изпълнителната власт трябва да върви голяма част от законодателните инициативи. След това, това се изостави и имаше едни години, в които просто нямаше министерски съвети, които да подават регулярни законопроекти.
Според мен голямата част от нормативните актове в законов порядък трябва да бъдат създавани в правителството. Там също трябва да има една сериозна експертиза, която не включва простото гласуване на ниво МС, където е една чиста формалност и където много рядко някой сяда да се задълбочи какво всъщност се случва, какво пише вътре, до какво то ще доведе. Ние имаме страхотна липса на юридическо зрение, коментира Татяна Дончева. Тя бе категорична, че е необходимо ново мислене и нова концепция по отношение на законодателството.
Борбата с невежеството е въпрос на просветените хора, не е въпрос на осъзнаване на невежите, че са невежи, заяви Дончева и призова за повече дискусии, в които различно мислещи, имащи претенциите за просветени, да поставят повече въпроси и да може да се стигне до отговор на въпроса как да изглеждат промените в конституцията.
Според юриста днешната дискусия поставя два основни въпроса: Първо - как да продължи мисълта за възможни промени и тяхното съдържание и - второ - практическият начин, по който те могат да бъдат наложени.
Промените в конституцията очевидно не могат да засягат само съдебната система, те очевидно трябва да засегнат всички регламентирани в конституцията институции, подчерта Татяна Дончева.
Може би ще трябва да преосмислим и „великите китайски стени", които конституцията залага между властите, каза още юристът.