8816 | 14 септ. 2016 | 17:17

Тя има опустошително сценично присъствие, влага във всяка изпята дума чувства, които те обезоръжават и направо се чудиш как е възможно да се просълзяваш толкова лесно

Вече трети ден съм под въздействието на концерта в пловдивския амфитеатър. Близо 4000 зрители от всички възможни поколения и социални прослойки, силни емоции, избликнали от красиви, съкровени и величествени песни, неспиращи аплодисменти, които десет пъти я върнаха на бис… Лили Иванова премина покрай тепетата като тайфун, от който е трудно да се съвземеш. Не беше лесно да заспиш след такава вечер. От неделя насам в доста сайтове се появиха отзиви за концерта, но нито един от тях не може да предаде магическото усещане от това, което се случи в Античния театър.

Не че съм изненадан – така е всеки път, когато я гледаш и слушаш на живо. Тя има опустошително сценично присъствие, влага във всяка изпята дума чувства, които те обезоръжават и направо се чудиш как е възможно да се просълзяваш толкова лесно. Помислих си – Боже мой, добре че не съм жена и не ходя с грим около очите. Но в атмосферата на Античния театър имаше нещо наистина специално. Близостта на публиката и символиката на това древно място превръщат изпълненията на Лили не просто в класически театър, а в истинско свещенодействие, в което всички останали участват наравно с нея.

Но най-трогателни бяха нейните собствени реакции. Тази жена и до ден днешен сякаш не може да повярва какъв възторг предизвиква. Създала си е репутацията на маниакален до безчувственост перфекционист, обсебен от собственото си его, но всъщност, когато я гледаш и слушаш отблизо пред толкова много възторжени хора, си даваш сметка колко крехка душа се крие зад целия този труд и зад цялата тази театралност.

В паузите между песните се виждаше как Лили буквално оставаше без дъх от щастие. Не знаеше как да реагира. Жестовете й бяха като на дете, получило неочакван подарък – в тези секунди Лили беше коренно различен човек от митичния си публичен образ.

Неуморимата й, вечно търсеща и болезнено амбициозна натура сякаш не може да преглътне толкова искрена и безрезервна любов. Замислих се, че това донякъде е тъжно – да имаме не просто певица, а личност от такъв мащаб, и през годините дотолкова да сме я ранявали и наплашили с какво ли не, че тя да не може пълноценно да се зарадва на минималното нещо, с което публиката може да й се отблагодари в замяна на музиката й – обич и преклонение.

Но най-хубавото у Лили, при всичките й качества на певица и артист, е това, че тя не иска да разчита само на себе си. Дава си сметка, че сама е напълно загубена. Това е човек, който се е научил високо да цени всичко, което другите правят за него и заедно с него. Умее да благодари – на всеки поет и композитор, на всеки музикант и технически работник около себе си. Намери начин да благодари дори на мен – журналист, когото никога не е познавала, и който е написал за нея някакви думи, които са я докоснали.

Дала си е сметка колко е важно да е заобиколена от млади хора и от тяхната енергия. Дали песните й щяха да са толкова хубави, ако не бяха Огнян Енев, Ангел Дюлгеров и останалите музиканти, с които изнася концерти вече трета година? Колкото и да е ексцентрична и да изглежда фиксирана в себе си, всъщност Лили е агрегатор на чуждия талант, който умее като с увеличителна лупа да го уголемява и експонира по още по-красив начин.

Е, по време на концерта на няколко пъти се видя, че се ядосва – скара се на някакъв младеж от екипа си, не беше доволна от звука в слушалките, не чуваше добре ритъма на перкусиите по време на една от най-трудните песни – „Поетът“. Възмути се и от сценичния пушек. Но всичко това беше не просто типичната за нея театралност, а начин за вдигане на адреналина – за да изразходи енергия между песните, за да излезе от сценичната треска и вцепенението, които дори и след толкова години продължават да я сковават в първите минути от всеки концерт.

В начина, по който Лили си е изградила образ на сурово взискателен генерал, има нещо наистина трогателно и предизвикващо умиление – тя всъщност е един войник, който се бие докрай и дава всичко, каквото има в себе си. Надянала е сериозна и респектираща маска, но на сцената не може да я задържи, докато изтръгва от себе си едно силно туптящо сърце, бликащо от емоции.

След концерта се разхождах по улиците из центъра на Пловдив. От няколко прозореца долиташе музиката на Лили Иванова – явно някой още преживяваше емоциите от концерта. Топлата нощ на 11 срещу 12 септември беше наистина магическа.