29872 | 21 авг. 2019 | 14:19

Изящни, изкусно изработени от различни метали, украсени с причудливи фигури и плетеници, тези токи за колан са смятани за символ на женствеността. Първоначално обаче пафтите са били атрибут на мъжкия костюм

Един от най-красивите елементи на народния костюм на българката несъмнено са пафтите. Изящни, изкусно изработени от различни метали, украсени с причудливи фигури и плетеници, тези токи за колан са смятани за символ на женствеността. Първоначално обаче пафтите са били атрибут на мъжкия костюм.

В българското Средновековие пафтите са бележели социалния статус на мъжа. Носили са ги военачалници, а според вида и украсата на катарамите се определяло, какъв чин са имали – разказва Грозделина Георгиева от Регионалния етнографски музей в Пловдив пред БНР. – След падането на България под Османско владичество (14 в.) българите загубват държавата и, съответно, воинската си част. По тази причина през Възраждането пафтите постепенно стават част от женския костюм, превръщат се в пазители на най-важната част от тялото – предната, детеродните органи. Мъжете изгубват социалната си роля на защитници, и жената е тази, която трябва да донесе новия живот и да продължи рода, чрез нея да се съхранят държавата и народът.

Пафтите са знак за социален статус и определят преминаването на девойката в нова социална група – на омъжените жени. Подарявани са от семейството на момчето в момента на сгодяването, но за разлика от накитите за гърди и глава, гривните и пръстените, които също са част от даровете за бъдещата невяста, пафтите са задължителен елемент, който тя носи впоследствие, показвайки, че вече е омъжена. Затова неомъжените момичета нямат право да носят пафти. С едно изключение: Преди това пафта може да сложи само лазарката. Това е инициация за младото момиче – когато стане на възраст за женене, тя трябва да се облече за първи и единствен път като лазарка, майка ѝ да ѝ даде нейния набор от накити и момичето да се накичи с тях, за да покаже, че е готова да стане съпруга и майка. – обяснява г-жа Георгиева.

Както и всички накити пафтите имат магическо значение за българката. Неслучайно те са метални, а майсторите са предпочитали да работят със сребро, защото е бяло и като огледало отблъсква лошия поглед и го връща обратно.

Разнообразна е и формата им – кръглите и правоъгълните са познати още от Средновековието, а листовидните, със заоблени или извити нагоре краища са привнесени от Изтока. За разлика от националния костюм накитите нямат тясно обособяване по региони.

Ако можем да говорим за специфика, това са македонските пафти – изключително големи и тежки. Това се е наложило заради факта, че костюмът на македонката е обемен, с богата везба, и големите пафти могат да се отличат върху костюма. Пафтите, освен чисто апотропейна /защитна/, имат и декоративна функция, защото жената винаги пази зрънцето красота и суета у себе си. Тя трябва да бъде и видяна, и харесана, и отличена – отбелязва г-жа Георгиева.

Впечатляващо е разнообразието на мотиви и сюжети, изобразени върху пафтите.

Живеейки в Османската империя, българите са приели част от елементите на костюма и украсата – подчертава Грозделина Георгиева. – Затова в пафтите могат да се срещнат както позволените от Османската иконография растителни орнаменти – цветя, листа, гроздове, плодове, плетеници, така и типично българските животински мотиви – пауни, гълъби, змии, геометрични елементи. През втората половина на 18 век можем да видим дори елементи на стила барок, който прониква през източните пазари.

Много интересно е навлизането на седефените плочки върху пафтите с изображения на светци и християнски празници.

Донасяни са от поклонници от Светите места и често са дарявани на свещениците, които носят пафти под расата си. Затова големите български манастири, като Рилския и Бачковския, се отличават с изключително разнообразни колекции от пафти.

Един от любимите мотиви върху седефа е двуглавият орел, който е символ на Цариградската патриаршия. Това показва, че изработваните в монашески работилници към манастирите пафти са били под егидата на църквата – казва г-жа Георгиева и посочва още един интересен факт:

По пафтата можем да познаем, дали носещата ги жена е с български или мюсюлмански произход, защото в Корана се забраняват животинските изображения. Жените с българско вероизповедание са носили пафти с птици и животни. Но при изследване на българо-мохамеданските краища се вижда, че и там са поръчвали пафти със символи, забранени от Корана, което подсказва, че жените там не са усвоили изцяло мюсюлманската религия.

С навлизането на градската мода още преди Освобождението в големите градове - кръстопътни места със смесица на различни култури, пафтите биват изместени, защото градската рокля изисква други аксесоари. Коланът вече е изключително фин, от сребро и злато, токата отпред е с формата на панделка или спирала. На някои места се носят и пафти, но и те започват да се променят, стават по-умалени, придобиват формата на красиви токи, със седеф и инкрустации. Какви други тайни крият пафтите?

Може би най-голямата тайна е вярата, че накитът ще те запази. Вярвало се е, че човешкото тяло е разделено на горна и долна част, а най-уязвимата е средата, където се слага поясът, коланът. Жената е трябвало да пази собствените си накити, защото се е смятало, че ако попаднат в лоши ръце, с тях могат да се направят най-лошите магии. Може би трябва да запазим тази вяра, че накитът е нещо, неизменно свързано с човека, което има силата да го предпази от всяко зло.