11486 | 19 май 2015 | 16:12

Азарян успя да събуди обществено мнение, да възпита поколение артисти

- Работите по програмата на новата театрална сцена „Крикор Азарян“. Разкажете за репертоара - кои представления са сигурни в афиша, кои режисьори сте поканили да поставят, г-жо Борисова?
- Да се създаде нов театър, който да генерира смисъл и да отгледа собствена публика, освен всичко останало, е интелектуален процес и воля, които изискват повече време. Няма начин това да стане за един сезон или с една премиера. Идеята ни е да се опитаме не да обслужваме физическото пространство, а да осигурим комфорт на талантливи според нас творци да работят свободно и така те да го формулират чрез работата си. Когато група артисти развият чувство за принадлежност към обща кауза, тогава има огромен шанс мястото да започне да вълнува.

- Кога е откриването?
- В началото на октомври с постановката „Чайка“ от Чехов на режисьора Явор Гърдев. Цялата програма за следващия сезон ще бъде обявена в най-скоро време.
НДК след дълга летаргия започва да изпълнява функциите си на културно средище. Има добрата воля, има и адекватното поведение това да се случи, както и мотивирани хора, с които да работиш.

- Възможно ли е някои от вече неиграещите се постановки на Азарян да бъдат възстановени?
- Всичко по принцип е възможно, въпросът е доколко ще можем да се справим без създателя на тези творби. Нашето желание е да се опитаме и обсъждаме варианти.

- Ако бъдат спазени неговите естетически критерии, какво не би трябвало да съдържа репертоарът?
- Театърът е кръстен на Крикор Азарян заради почитта, уважението и преклонението към личността му. Азарян успя да събуди обществено мнение, да възпита поколение артисти, които канализират витална, креативна енергия, и едно широко и живо разбиране за театър. Именно тази енергия и нейната логика са водещи в концепцията ни за това пространство. За съжаление, както повечето сценични изкуства театърът е много неблагодарен към творците си. Те създават произведения, които след определено време,

когато спрат да се играят, изчезват

Остава само въздухът за дишане и чувстване след тях. Крикор Азарян е един от малкото режисьори в България, който остави след себе си видима материя. Това са неговите ученици, неговите актьори и приятели. Няма една дума, с която да мога да го определя, но незаменим ми се струва най-близка!

- Заявихте, че в момента, в който качеството на сцената не отговаря на това, ще напуснете. Как обаче може да се устои на натиска на масовия вкус на една част от публиката?
- „Масовият вкус“ е притеснително понятие, с което се боря и ще продължавам да се боря винаги. Вкус се възпитава, отглежда и обслужва. Идеята за „човешка маса“, която харесва или се вълнува от едно и също нещо, бих могла да възприема само в религиозен контекст. Смисълът на изкуството е да провокира, вълнува, разнежва и прекомпозира реалности. То комуникира лично и интимно с всеки поотделно. Когато ме поканиха да се включа към екипа на театър „Азарян“, инвестирахме много време да изчистим концепцията си защо всъщност правим театър. Бяха дълги разговори и градене на обща ценностна система. Казах, че ще се оттегля само когато усетя, че не успявам да опазя естетическата и творческа хигиена на театъра. Това понякога става и от преумора, не е нищо страшно.

- Разбраха ли колегите ви, че театърът не е само игра, а и място за казване на истини?
- Театърът е място, където на живо, сред други хора можеш да откриеш смисъл, да изпиташ вълнение или да се сгушиш. Това е пространство, където съпреживяваш, учиш се да слушаш, да чуваш, да се смееш, да плачеш и да не те е срам от това. Театърът е изкуство, което развива емоционална интелигентност. Дали е благодарение на изречена истина или не, много отдавна няма значение. Смисълът му е друг. И слава Богу!

- А младите вникват ли толкова дълбоко?
- Младите творци владеят кодове на общуване, творене и мислене, които са зашеметяващи в смелостта и в дръзването си. Няма нещо по-важно от младите творци, аз вярвам, че те ще променят нещата. Нашата задача е да им помогнем.

- Търсенето винаги е определяло предлагането. Реформата, която мнозина заклеймиха, ли е виновна, че из театрите цари халтурата, или проблемът е във вкуса на публиката?
- Има много причини за това, за което говорите, както исторически, образователни и икономически, така и чисто политически, в контекста на смисъла на инвестирането в култура. Докато субсидирането на театрите зависи само от продадените билети, те са обречени да произвеждат продукция, която им осигурява финансова възможност изобщо да съществуват. Да оцеляват. А в оцеляването няма плам или градивност, има отчаяние, което помита всяка творческа амбиция. В театрите ни освен изброеното има много качествени артисти, качествени постановки и емоционален потенциал. Има и публика, която се нуждае именно от това.

- Къде или в какво човек днес може да намери морални опори, нови идеали?
- Въпрос на образование и лични избори е. Няма обща формула или правила. Вдъхновяващи каузи има, смислени хора, които да следваш - също. Ако не можете да формулирате личната си причина, заради която да живеете, просто се огледайте и

изберете нещо или някого, който ви вдъхновява

Там ще намерите опорна точка. Аз лично вярвам в групата, защото (както съм казвала винаги) щастието е състояние, за което се бориш всекидневно и е хубаво да не го правиш сам.

- Религията способна ли е да даде такива опорни точки?
- Очевидно - да!

- Напоследък най-накрая се обръща внимание на проблема с разпространението на българската литература и драма зад граница. Какъв е проблемът ни в тази област - рекламата или качеството?
- Светът е залят от добра литература и драматургия. За всички е трудно, не е само български проблем. Изискват се много упорити и последователни стъпки и усилия, за да се привлече вниманието върху дадено произведение. Не съм сигурна, че има някаква конспирация, която ни е обрекла на световното невнимание. Мисля, че липсата на културна база и синкопираните културно-исторически процеси са причината да не се е появила творба, която да привлече вниманието на света. Но и това ще стане някой ден! Сигурна съм!

- Светът само локални теми ли иска, за да включи едно произведение или автор от малка култура като нашата в световната класика?
- Ако някой автор от малка култура като нашата създаде произведение, достойно за световната класика, аз ви уверявам, че едното няма да попречи на другото.

- Защо съвременната ни драматургия се състои предимно от камерни пиеси? Всичко опира до средства или има и друго?
- Нямам никаква представа, а и не се бях замисляла. Най-вероятно сме в по-тих период. На „прошепване“.