13810 | 11 ноем. 2024 | 12:38

„Няма нищо по-субективно от обектива на камерата. Защо? Защото зад обектива стои едно човешко око, а този човек нагласява камерата да вижда само тези неща, което той би искал да види“

Проф. д-р Лилия Райчева

„Няма нищо по-субективно от обектива на камерата. Защо? Защото зад обектива стои едно човешко око, а този човек нагласява камерата да вижда само тези неща, което той би искал да види“. 

Тази фраза на Доктора е от творческата дипломна работа „Телевизионният екип“ на сириеца Надим Отри, защитена във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ преди четири десетилетия. Д-р Младен Младенов е създател на профила „Телевизия“. От завършването на първия му випуск през 1973 г. вече е отминал повече от половин век. 

Живеем в дигиталното време на оскъдицата в мозаечното нелинейно мислене. Въпреки привидната безкрайност и всеобхватност на информацията в интернет обаче дейността на много значими личности, дори от съвременността, остават непокрити. 

Във вездесъщата Уикипедия днес е записано само: „Младен Младенов – Доктора (1928 – 2000) – български журналист, преподавател по телевизия в катедра „Журналистика“ на Софийския университет“. 

Невръстният ChatGPT през май 2024 предлага по-подробна, но непълна информация: „Д-р Младен Младенов е известен български телевизионен режисьор, сценарист и продуцент, който има значителен принос към Българската телевизия. Той е работил по различни телевизионни предавания, филми и сериали, като е известен със своето креативно мислене и професионализъм. Младенов също така е преподавател по телевизионна журналистика, като обучава бъдещи професионалисти в тази сфера. Той е участвал в различни проекти и е допринесъл за развитието на Българската телевизия, като често е канен за участие в жури на фестивали и конкурси. Неговата работа е високо оценена както в България, така и в чужбина“.

Българската национална телевизия, в която Доктора твори вдъхновено повече от три десетилетия, e направила само един негов портрет – в годината на кончината му . Той е недостъпен за широката публика. В рубриката „История на БНТ“ на интернет страницата си обществената ни медия не предлага (както и за всичките си знакови творци) нито негова биография, нито пък списък със заглавия на значимите му продукции, голяма част от които сe съхраняват в Златния фонд. А за своята дейност той е награждаван многократно и е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“. Свидетелство за паметта към него си остава ежегодната стипендия, присъждана от БНТ на името на д-р Младен Младенов за творчески постижения на студент от профил „Телевизия“ във Факултета по журналистика и масова комуникация и връчвана традиционно от 2000 г. насам в Аулата на Алма матер на патронния празник на Университета. За журналистката Надя Обретенова и хоноруван преподавател във ФЖМК „Младен Младенов е човекът, създал телевизионните стандарти в българската журналистика, които и до днес дефинират критериите за професионализъм“. 

В несъществуващия пантеон на пионерите във висшето образование по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ няма и следа за работата от първопроходеца на профил „Телевизия“ през седемдесетте години на отминалия век, създател на първите учебни програми и автор на първия учебник, който проф. Минка Златева оценява като „оригинална творба, съчетаваща теоретичните постановки на учебника с конкретиката на речника, като ги обяснява чрез практиката.

Преиздаден и допълнен през 1996 г., този труд и днес е основа за подготовката по история, теория и практика на телевизионната журналистика на студентите във висшите училища в България“. 

В публичния архив на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“, който през 2024 г. отбелязва половинвековен юбилей (висше журналистическо образование в страната ни съществува от 1952 г., но е създаден като самостоятелен Факултет по журналистика през 1974 г.), отсъства индикация за завършилите студенти от профил „Телевизия“, както и за заглавията на дипломните работи, които той е ръководил.

Уви, тези две институции не са се постарали да дадат конкретна представа за полифоничната същност на един изключително талантлив творец, вдъхновяващ педагог, бохем с неизтощаемо чувство за хумор, проникновен визионер. Затова, поради недостиг на систематични ресурси, този текст представя колаж от отзивите на мнозина, които са имали късмета да се докоснат до неординерната личност на Доктора.

ПЪРВИ ГОДИНИ

Младен Младенов е роден на 11.12.1928 г. край Огоста – в село Люта (сега Владимирово), Врачанско, в семейството на железопътен инженер и учителка. През 1956 г. завършва специалността „Българска филология“ в Софийския университет, с втора специалност „Обща история на литературата“. Работил е във вестник „Народна младеж“ заедно с Йордан Радичков, като двамата пишат сборника пътеписи „Горда Стара планина“. Работи по разпределение в Радио „Стара Загора“ като завеждащ отдел „Култура“. През 1958 г. се мести в Радио „София“. Пише филмова и театрална критика в централни и регионални вестници и списания. Успешно се пробва в прозата с романа си „Нищожно престъпление“. 

В едно от редките си пространни интервюта за професионалния си път Доктора споделя: „Преди да се занимавам с телевизия, работех известно време като журналист в младежкия печат, пишех очерци, които сега могат да се сравнят с формите на журналистическата изява, наричана фичър. Издавах и художествени разкази. Интересното от моята кратка журналистическа биография в пресата е, че работехме заедно с Йордан Радичков и с Дамян Обрешков в една стая. Така че, когато постъпих в Телевизията, имах зад гърба си един не голям, но не и малък вестникарски и радиостаж“ .

В „Танго с камера“ са намерили място и отзивите на журналисти, с които е работил по онова време:

Кольо Георгиев – писател: „Той беше много надарен човек. Всичко, което правеше, бе белязано от таланта му. Неговият единствен роман – също“. 

Дамян Обрешков – журналист: „Героите на Младен бяха млади хора, които, както се казва, завладяваха живота. Той пишеше за тях с огромна обич, така както по-късно с огромна обич се отдаде на преподавателската си дейност и подготви много млади колеги в телевизионната журналистика. Той създаваше около себе си такава обстановка на ведрост, в която не можеше да има друго, освен хубави чувства, освен истинско приятелство. Не знам каква любов го залюби – още нямаше телевизия, дявол да го вземе, и той отиде да учи режисура, телевизионна режисура във Виена. И когато се завърна, извади една диплома, много красива, и казва: „Аз съм доктор“. Оттогава започнахме да му викаме Доктора“. 

Проф. Веселин Димитров – радиожурналист, декан на ФЖМК: „За първи път той се подписа доктор Младен Младенов не на друго място, а на гърба на обложката на една грамофонна плоча, издадена от „Балкантон“. Той беше режисьор на една композиция, която беше записана на грамофонна плоча. Подписът д-р Младен Младенов предизвика всеобщ смях и веселие, а след това се оказа, че това трябва да предизвиква и всеобщ респект“. 

Така колеги и приятели от Университета и БНТ започват да го наричат с любов Доктора.

От цитирания по-горе личен медиен разказ за творческия път на Младен Младенов се разбира, че по щастлива случайност печели анонимен конкурс в Българската кинематография за сценарий за игрален филм, който така и остава незаснет. „Но тогава Радио „София“ откри в мен специалист по киното. Назначиха ме с телеграма в Деня на радиото – 7 май 1958 г., за отговорен редактор на кинорубриката. Така започнах много да чета и да се интересувам от кино. За телевизия все още се говореше малко в България, правеха се проби и след една година започнаха да се излъчват и първите телевизионни предавания от по един час дневно. Пак чрез конкурс спечелих място за обучение по сценаристика в чужбина. Получи се така, че други заминаха, а на мен, макар че издържах изпита, ми предложиха след една година да замина или за Прага, или за Виена. Избрах да специализирам режисура във Виена. Много интересно бе организиран учебният процес в Академията за музикално и сценично изкуство. Учехме сутрин от 8 до 18 часа вечер.

В тази Академия се изучаваха разнообразни дисциплини – музикална постановка, пиано, оперно пеене, цигулка, фагот, композиция, диригентство и т.н. В сценичното изкуство преподаваха театрално майсторство, филмова и телевизионна режисура. Насочих се към телевизията, знаейки нарасналите интереси на нашето общество към най-новия медиум. Хвърлих всичките си сили към овладяване на знанията за нея, макар вкъщи (в София) да нямахме телевизионен апарат, но в Института всеки ден гледахме черно-бяла телевизия“. 

В посоченото по-горе изследване на проф. Минка Златева за приноса на виенските възпитаници (Георги Боршуков, Дафин Тодоров и Младен Младенов) за журналистическото образование в България се казва, че „през 1963 г. Младен Младенов завършва филмова и телевизионна режисура в Академията за музика и театрално изкуство във Виена. Следва също театрознание във Виенския университет, като слуша лекции при професорите Киндерман и Дитрих, посещава курсовете по славистика при проф. Хам и философия при професорите Хайнтел и Рорахер. След успешна защита на дисертацията си на тема „Майсторски комедийни творби на Йон Лука Караджале, Бранислав Нушич и Ст. Л. Костов. Драматургична и сценична постановка“ през 1965 г. става доктор по философия на Виенския университет“.

БЛЯСЪКЪТ НА НОВОГОДИШНИТЕ ПРОГРАМИ

След като се завръща в България през 1966 г., д-р Младен Младенов започва работа в Българската телевизия в литературния отдел с главен редактор Серафим Северняк. Първоначално го разпределят към екранизацията на разкази и новели на български и световни автори. Впоследствие става главен редактор на „Музика и забава“, както и главен режисьор на Телевизията. В областта на развлечението той изгражда впечатляваща творческа биография, която обхваща многобройни телевизионни мюзикъли, театрални постановки, новогодишни телевизионни програми. Перфекционист с безпогрешен драматургичен усет, желязна ръка и безпощадно чувство за хумор, Доктора оставя значимо наследство в Златния фонд на Българската телевизия. С новогодишните си програми той утвърждава нов стил в празничното развлечение.

Ето още от неговия личен разказ пред бившия му студент – журналиста Димитър Лъжов: „Забавните програми, които реализирах в Българската телевизия, на пръв поглед нямат нищо общо с журналистиката, но напоследък все повече и повече се пише в световната професионална литература, че във възприятието на информацията и забавата почти няма разлика и че всяка информация е във висша форма забава, а всяка забава е до голяма степен информация. Сега световният телевизионен ефир се запълва с телевизионни игри, забавни програми, разнообразни филми. В работата си над развлекателните телевизионни форми намирах не само лично удовлетворение на моите творчески амбиции, но и допълване към професионалните ми възможности. Започнах да снимам и информационни, и публицистични предавания. Ала реализацията на новогодишните програми бе като че ли водеща за мен и повечето от тях се наложиха със собствено име. „Експрес танго“ или „Среднощен експрес“ бяха своеобразна схема на летящ нощен експрес, със специфична жанрова окраска и структура, позволяваща динамика на отделните изпълнения с бързината на летящия нощен влак. За моя радост имах възможността да снимам Тина Търнър, Алла Пугачова, Джани Моранди, Салваторе Адамо, Оскар Бентън, Карел Гот и много други световни изпълнители. Снимал съм без изключение всички български звезди от естрадата, като се започне с Лили Иванова и Емил Димитров, както и много състави. Изключително много уважавам и харесвам бургаския „Тоника“ на Стефан Диомов заради неговата неповторима мелодичност и артистично майсторство. Снимал съм и всички наши комици – Георги Парцалев, Лео Конфорти, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Георги Калоянчев, Татяна Лолова и кого ли още не...“.

Операторът Любомир Милошев в книгата на Борислав Златанов „Телевизионен смях“ си спомня с топлота за талантливото съперничество между Младен Младенов и Хачо Бояджиев в областта на развлечението – и двамата – корифеи в своето амплоа, оцветяващи с колоритното си чувство за хумор телевизионния фолклор: „Между Хачо Бояджиев и Доктора имаше негласна конкуренция за новогодишните и шоу програми... и се раждаха нелоши неща... Веднъж Хачо влиза в кафенето, вижда Доктора на една маса и се провиква така, че да го чуе цялото кафе: „Здравей, хан Крум!“. Доктора на секундата отвръща: „Здравей, Нефертити!“.

Знакова е позицията на Хачо Бояджиев в цитирания вече филм „Танго с камера“: „Трябва да се знае, че Младен беше много сериозен телевизионен творец. Той предимно се развиваше в областта на документалистиката и забавата. Някой ще каже, че имало някаква вражда между нас. Напротив, никога вражда между мен и него не е имало, защото Младен беше изключително добър човек. Едър, респектиращ с фигурата си, но тая фигура в себе си криеше нещо много красиво, нещо като Боримечката. Бях в постоянна конкуренция с него и тази конкуренция беше благородна. Общо взето, по времето на Доктора разцъфтя забавната програма на Телевизията. Той създаваше около себе си такава обстановка на ведрост. Аз само мога да се поклоня пред паметта на Младен Младенов“.

Режисьорът на „Танго с камера“ Добри Тодоров е включил и една важна оценка за работата на Доктора: „През четирите години, които прекарах като генерален директор на Българска телевизия, един от малкото мои сътрудници по онова време, който имаше вече опит, а и диплома по режисура – и то от Виенския университет, беше режисьорът Младен Младенов, който се ползваше с голямо уважение. Както сега, тогава още повече новогодишните програми се следяха от цялата телевизионна аудитория. Те запълваха цялата новогодишна вечер и създаваха добро настроение. Тези програми бяха посрещани доста критично, но тогава, когато започна да ги прави Младен Младенов, достигнаха своя връх за онези години. Една хубава, добре композирана мозайка с много добри актьори, с добри естрадни изпълнители, балети. Всичко това беше сплетено в един хубав венец“ (Леда Милева – генерален директор на БТ).

В ЗЛАТНИТЕ ГОДИНИ НА ТЕЛЕВИЗИЯТА

Според Мария Пеева – от първия випуск на профил „Телевизия“ в Софийския университет, дългогодишен драматург в Главна редакция „Телевизионен театър“ и продуцент в СТФ „Екран“ на БНТ: „За Доктора чиновничеството в професията бе противопоказно, най-важен бе качественият продукт. Той остави сериозна следа чрез интересните си творчески решения не само на новогодишните програми, на предаванията „Телевизионно вариете“ и „Събота вечер, неделя обед“, но и на цяла поредица от хумористични миниатюри с най-добрите ни комедийни актьори и редица телевизионни постановки, сред които „Вражалец“ от Ст. Л. Костов с незабравимия Стефан Данаилов в главната роля“. 

В „Танго с камера“ Стефан Данаилов казва: „Заснехме заедно с него „Д-р“ на Бранислав Нушич, а и други симпатични неща. Леко работехме и това много ми харесваше – на мен, а и на зрителите“. 

В същия филм-портрет проф. Веселин Димитров си спомня: „Младен е много силно противоречива личност – един метежен дух в най-добрия смисъл на думата. Литератор по образование, с пробив в други сфери на знанието – с работата си в Радио „Стара Загора“ например, където е оставил неизличими следи до днешния ден. Той ме покани, мисля, че бях студент тогава или бях репортер в Радио „София“, да взема участие в неговата първа игрална постановка в телевизията. Това бе новелата на Проспер Мериме „Матео Фалконе“ – неговият телевизионен игрален дебют“. 

В цитираното интервю на Димитър Лъжов Доктора посочва: „Екранизирал съм доста – сред постановките ми са „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, „Нощен гост“ и „Милионерът“ на Йордан Йовков, „Ние, духовата музика“ – с колосален успех тогава, просто изненадващо и за мен, и за сценариста Йордан Радичков, който казваше, че това предаване ще остане в Златния фонд на БТ с безсмъртни актьори като Григор Вачков и Георги Парцалев“. 

Младен Младенов е обичан и уважаван от колегите си заради таланта, брилянтното чувство за хумор и прямия си характер. Директорът на продукция Камен Йорданов заявява: „Когато някой се обърнеше към Доктора с въпрос относно снимки, студио или каквото и да е, той отговаряше с: „Кажи, златен, да не забравиш!“. Предразполагаше го, беше готов да изслуша всякакво предложение за композиция, осветление, но, разбира се, не позволяваше да му се качват на главата. Когато нещата са се забатачили, снимките не вървят, проваля се графикът поради закъснения или гафове с техниката, Доктора внасяше успокоение и увереност, че ще се справим, с неговия коронен лаф: „Нема страшно – че палиме, че гасиме и пак че го нагласиме! Айде, стегайте се!...“. На пръв поглед се държеше като гамен, но всеки, който го познава, знаеше, че Доктора беше изключителен благородник, с невероятно чувство за топлота за колегите и тази негова страхотна енергия сякаш преминаваше в нас и сами не усещахме как правим действително прилични неща с никакви средства и мизерна база...“ . 

На стр. 38 в същото издание на Борислав Златанов операторът Константин Хаджиев пише: „Младен Младенов – Доктора е човек с невероятно чувство за хумор и зад привидната му арогантност прозираше доброта и обич към нас, операторите, сваляше напрежението и трудните обекти ставаха като на шега...“. 

И още отзиви в „Танго с камера“: 

Атанас Косев (композитор): „Младен е човек, за когото може да се говори в захлас в неограничено време. Той имаше голям афинитет към духова музика. Може би с това искаше да върне романтиката на нейното звучене по мегданите на селата и по градските градини, за да се помнят тези времена“. 

Васил Найденов (естраден изпълнител): „Младен е човек, който винаги ни е внушавал своеобразен респект и винаги е създавал илюзията за строгост, обаче под тази строгост винаги се криеше един много широко скроен човек“. 

Ганчо Йотов (оператор-режисьор): „Той излъчваше ураган от енергия, от хумор, от жизненост, така че около себе си създаваше атмосфера, в която е толкова подходящо да се работи с любов към творчеството. Младен Младенов за всички нас беше Доктора и трябва да кажа, че той действително беше доктор не само буквално, но и в преносния смисъл на думата. И сега да извадите което и да е от нещата, които той е направил като режисьор и сценарист, те не са изгубили своята свежест, своята блестяща празничност, което се дължи на това, че той винаги работи с големи таланти и с голяма любов. А истинските неща, които се правят по този начин, запазват свежестта на момента, когато са създавани. И затова неговата фраза, когато нещо ние правехме заедно, беше: „Значи могло“. Прехвърляше щедро заслугата на екипа. Просто това беше маниерът на големия човек, на големия творец. Така че сега аз искам само да му кажа: „Младене, действително е могло“.

В „Танго с камера“ съпругата на Доктора, д-р Богдана Младенова, споделя: „С него да се живее, не е леко, но много, много интересно, защото той е нестандартен и вероятно звучи много шаблонно, но, както се казва, много широко скроен човек. За него просто не може да се говори в минало време“.

НАСТОЯЩЕТО НА МИНАЛОТО

В ПУБЛИЦИСТИЧНИТЕ СЕРИАЛИ

Може и да изглежда неочаквано, но Младен Младенов, без да изоставя интереса си към телевизионната забава, насочва творческия си заряд към нещо ново – към романтично-носталгичната документална публицистика, която не е правена дотогава в Националната ни телевизия и все още си остава уникална като подход към организацията на материала. Заедно със своите студенти по журналистика, повечето от профил „Телевизия“, Доктора създава постоянен екип, с който дири измеренията на съвременността в архивните кадри на хрониката. Така сериозен принос в развитието на телевизионната документалистика у нас представляват създадените от този екип и режисираните от Доктора мащабни серийни публицистични поредици със средна продължителност от 50 минути на всеки епизод: „По хълмовете на времето“ (1979, 43 серии), „Неизвестните възможности“ за олимпийските игри (1980, 24 серии), „Непознатите познати“ – за Световното ловно изложение ЕКСПО ’81 в Пловдив (1981, 10 серии) и „Футбол, футбол“ за Световното първенство по футбол (1982, 9 серии).

Огромното количество филмов материал – данните за точния метраж биха били приблизителни, тъй като, освен всички кинопрегледи от 1940 г. насам, предоставени от Българската национална филмотека, са изследвани и документални филми от фондовете на различни ведомства, на нашата и на много чуждестранни телевизии и филмови къщи.

Функционалната принадлежност на телевизионната документалистика към системата на журналистиката, определяща всекидневното внимание към фактите, към личността в кадър – очевидец или участник в показваните събития, предполага и воденето на „разговор с продължение“ за човешките съдби и житейските ситуации. Оригиналното хрумване да се осъществи среща на хората от кинокадрите със самите себе си в студиото и зрителите да станат свидетели на епилога на започнатия преди много години разказ на случайно попадналия пред обектива на камерата човек, става знаков подход във всички епизоди на тези поредици. Резките сблъсъци на филмовото пространство със студийното време и на съвременната обстановка с отминалите години, носещи заряда на неочаквана и поразяваща достоверност, извисява пределно драматургичната наситеност на публицистичното внушение . 

Статистиката на участниците във всяка една от сериите би била неточна, тъй като би отбелязала само хората, изказващи се в кадър. Не е възможно практически да се преброят всички, чиито образи са запечатани върху кино- и фотолентата, както и тези, които не влизат във филмотеката на историята, но са съдействали пламенно и безкористно за възстановяването на нейния ход, споделяйки опит, спомени и преживявания. Едва ли тези поредици биха се осъществили, ако с активната помощ на телевизионните зрители не е била идентифицирана анонимността на многобройните свидетели и участници в показваните събития. Развълнуваният разказ на всички участници, „слезли“ от киноекрана в телевизионното студио, одухотворява неподправената оригиналност на документите, моделира ги в измеренията на човешката съдба. Всеки друг анализ, привнесен отвън, колкото и изразителен да е той, би повторил известното, отнемайки индивидуалността на материала, неговото телевизионно звучене. 

Автентичността е сред най-важните достойнства, отбелязани от критиката по онова време. Монтажното съпоставяне на архивните черно-бели кадри с новите цветни снимки, представящи съвременния коментар на миналото на тогавашните участници в заснетия материал негови съвременници, води до изключителна логика и монолитност в постройката, смели образни алюзии и солиден историзъм в повествованието. Това доказва, че тези български телевизионни поредици може по продължителност и публицистично внушение да се сравняват с най-високите световни образци от този жанр, обединяващ най-характерните белези на понятието „телевизионност“ в съвременната публицистика: персонифицираната информация и верността на документа със серийността в общата структура.

Генералният директор на БНТ – инж. Иван Славков, който дава зелена светлина на тези документално-публицистични сериали, пише: „Владимир Топенчаров написа много адмириращ отзив в „Народна култура“ за поредицата „По хълмовете на времето“! Там Младен Младенов, режисьорът, наистина работи като трактор!“.

ВДЪХНОВЕНИЕТО АЛМА МАТЕР

През 1968 г. д-р Младенов е поканен за преподавател по телевизия в катедра „Журналистика“ на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, като създава учебния план и учебните програми на профил „Телевизия“. За 32 години е бил преподавател на почти всички водещи телевизионни журналисти в България, завършили висшето си образование във Факултета по журналистика и масова комуникация. Издава първия български учебник по телевизионна журналистика „Телевизионна журналистика (в термини)“, който е основно помагало на студентите и до днес.

„За студентите от профил „Телевизия“ на Факултета по журналистика, а това са днес стотици телевизионни журналисти както в Българската национална телевизия, така и в частните телевизии, д-р Младен Младенов е Учителят, който ги учи в студентската аудитория не само как се анализират телевизионно предаване, спектакъл, мюзикъл, но и как да ги осъществяват пред камерите на снимачната площадка. Неуморим, енергичен, духовит, взискателен и едновременно умеещ да поощрява всяко оригинално хрумване, той оставя незаличима диря както в историята на Българската национална телевизия, така и в историята на телевизията у нас, пише проф. Минка Златева. 

А ето и част от разказа на Доктора за преподавателската му работа:

„В един ноемврийски ден на 1968 г. точно пред Ректората на Университета доц. Михаил Минков (по-късно вече професор) ме покани много настоятелно на заседание на Катедрата по журналистика, водена тогава от проф. Стефан Станчев, на което трябваше да се представят идеи за бъдещото обучение по телевизия. Възложено ми бе с тази работа да се захвана аз. Програмата ми включваше материал, който впоследствие се разслои в различни дисциплини: обща теория на телевизионната журналистика; жанрове и форми; структура и организация на телевизията; творчески процес; техника и технология; телевизионна режисура; поведение пред камера и др. Спомням си, че в първия курс по телевизионна журналистика имаше седем запалени момичета и момчета.

Твърде интелигентни, защото бяха издържали много строг конкурсен изпит, повечето от които имаха явни таланти. Много от тях – випускници на езикови гимназии, владееха английски, френски, немски, руски. Сега с малко носталгия и с не малко гордост си спомням, че между първите мои ученици, направили кариера в телевизията, бяха Явор Цаков, който първо работеше в Националната телевизия, а по-късно бе един от основателите и директор на Нова телевизия; Мария Пеева, дългогодишен драматург и редактор в телевизионния театър и СТФ „Екран“; Лилия Райчева защити дисертация, сега преподава във Факултета, тя създаде и телевизионното състезание „Минута е много“; Георги Сотиров работи дълги години в редакциите „Информация“ и „Публицистика“ на БНТ. Нери Терзиева, Евгени Петров, Станимир Илчев, Зелма Алмалех, Бойко Василев, Сашо Диков, Теодора Петрова, Светлана Божилова, Димитър Лъжов са все випускници на профил „телевизия“. И още много, които сега работят в множеството кабелни и ефирни телевизии“.

В „Танго с камера“ са съхранени отзивите на някои от тези първи студенти на Доктора: 

Мария Пеева (драматург в Главна редакция „Телевизионен театър“ и продуцент в СТФ „Екран“ при БНТ): „Д-р Младен Младенов беше един от любимите ми преподаватели. Широките си и задълбочен познания по телевизионна журналистика той успяваше да предаде на студентите си с лекота и чувство за хумор. Но в същото време беше много сериозен и ни научи на занаят, тъй като беше тясно свързан с практиката като телевизионен режисьор“.

Явор Цаков (журналист): „Друга музика“, както сам обичаше да казва, беше Младен Младенов, доктор на Виенския университет, признат режисьор главно на забавно-музикални програми (наравно с Хачо Бояджиев), който твърдо беше решил да се занимава с преподавателска дейност по телевизионна журналистика. Нашият Доктор, който също като други свои академични колеги преподаваше, пишейки поредната глава от своя учебник, беше изключително талантлив като режисьор и нестандартен като педагог, на пръв поглед малко разхвърлян, но в действителност – артистичен и организиран. Когато преглеждаше дипломните ни работи през 1973-а, вече като научен ръководител, се радваше искрено, ако е успял да намери нещо в тях, за което сам не се е досетил (тогава БНТ беше само на 14 години!)“.

Бойко Василев (журналист): „На какво ни научи той във Факултета по журналистика? На първо място, да бъдем почтени, и сега, когато се сетя за оня курс, на който Младен Младенов преподаваше, от него излязоха различни журналисти и различни професионалисти, но нито един подлец. Второто нещо, на което ни научи той, е, че телевизията не е от вчера, че нещата, които се правят в телевизията, не ги измисляме днес и че много често това, което е правено вчера, е десет пъти по-добро от това, което се прави днес“.

Проф. Лилия Райчева (създател на тв състезание „Минута е много“ и преподавател във ФЖМК): „Имах честта да завърша първия випуск телевизионна журналистика. От собствения си многостранен опит, а и от наблюденията ми върху кариерата на випускниците, завършили Факултета, установявам, че специализираното академично образование не е достатъчно, за да бъдат усвоени тънкостите на професията. Но то, без никакво съмнение, е изключително важно, за да даде теоретичната подготовка и началния тласък към непрекъснато усъвършенстване. Всеки, който е бил до Доктора, е могъл да усети голямата му ерудиция и невероятната му енергия и хъс за работа. Той умееше да намери общ език с всеки студент, да отпусне хората, които работят до него, и да им помогне най-силно да се изявят“. 

Синът на Доктора – тв журналист Георги Младенов, доверява: „Благодарение на татко от много рано видях какво е телевизията, и може да се каже, че веднага ми хареса. Водеше ме на снимките на новогодишните програми, на „Златния Орфей“. Независимо от това, че много искаше да стана лекар, още по времето на следването ми даваше съвети и доста критикуваше начина ми на говорене, защото много бързах. Радваше се на това, което работя. Така и не разбрах дали съжаляваше, че не съм станал лекар. Когато се разболя тежко и започнах да го замествам в преподавателската му работа във ФЖМК, ми даваше много съвети. Думите, които винаги ще помня, са: „Тези деца (за студентите) не знаят нищо за занаята и всичко, което им кажеш, ще е ново за тях. Така че трябва да ги запалиш“. Все още има хора в БНТ, които са работили с него и го помнят с добро. Минаха много години, откакто го няма, но съм горд от авторитета, който е имал“.

УРОЦИТЕ НА ДОКТОРА:

„ЗА ТЕЛЕВИЗИЯТА Е ВАЖНО

МИСЛЕНЕТО В ЕКРАННИ КАТЕГОРИИ“

Пред Димитър Лъжов Младен Младенов обяснява своето академичното верую: „Срещата ми с Мишо Минков пред Ректората преди повече от четвърт век изигра съдбоносна роля в моето развитие в продължение на толкова години. Впрочем ние се познавахме с него още от времето, когато работехме и двамата във вестниците и в Радио „София“: той – в икономическия, а аз – в литературния отдел. По онова време в Радиото с нас работеше и трагично загиналият Георги Марков.

Вероятно Михаил Минков е имал затруднения при търсенето на преподавател по телевизия, защото по онова време нямаше нито един човек в България, завършил специално телевизионна режисура и телевизия. Верен на моите дълбоки професионални убеждения, съсредоточих усилията си върху спецификата на визията, на това, как се снима и показва на екрана един характер, как се осветява едно лице, какво поведение трябва да има тялото, каква ще бъде паравербалната информация. Преподавах преди всичко екранната същност на телевизионното предаване. Това, което ние наричаме не телевизионен, а екранен език. Защото това, което се чува по радиото, се вижда по телевизията или даже музиката, която се лее от телевизионния екран, не се слуша, а се гледа.

Следователно примата трябва да бъде върху визуалното, т.е. визията трябва да съпровожда адекватно вербалната информация. Най-ярък пример за това са немите филми, или сега т.нар. в игралното кино екшъни. В тях почти няма слово, а където то преобладава, паравербалната информация – поглед, мимика, жестове, шепот, са от особено значение. Един много силен отговор по телевизията може да бъде мълчанието. Когато зададете, да кажем, на един министър въпрос – какво мисли за някакво събитие, а той замълчи. Понякога това е може би най-добрият отговор. Ако това мълчание се предава по радиото, слушателите ще смятат, че е спрял тока, а пред камерата зрителите виждат, че министърът или не иска да отговори, или отговорът е такъв, какъвто той не би искал да даде. При интервюто реципиентът и комуникаторът са равностойни в единния телевизионен процес, който е свързан с общия комуникационен поток, т.е. дава се двустранна информация чрез въпроси и отговори. Най-точното и единственото правилно преведено понятие на комуникацията е, когато има диалог – дали той ще бъде само вербален, или ще бъде словесен, на който се отговаря с мимика, жест или поглед, със сълза или с усмивка. Това е най-важното, към което трябва да се стреми всеки, който се занимава с телевизия или с екранна изява. Много се радвам, че много мои бивши студенти прегърнаха тази моя идея и както се видя по-късно, имаха големи успехи“.

В „Танго с камера“ проф. Веселин Димитров споделя: „Минаха толкова много години, за да се появи Младен на сцената на Факултета по журналистика и масова комуникация. И да научи студентите си не на онова, което учат учебниците. Неслучайно той изключително скромно издаде единствената си книга „Телевизионна журналистика“ и добави: „в термини“. Този човек, който можеше да напише каквото си иска на български или на немски, а се задоволи с едно такова лексикографско издание! Той научи студентите на трудолюбие, без да им обяснява, че краткостта е сестра на таланта, и други крилати фрази, че в изкуството се спекулира с рецепти за общи неща. Той ги включваше в реализацията на своите запомнящи се новогодишни постановки, в своите големи забавни програми, за да научат на снимачната площадка какво прави операторът, да уважават труда дори на кабелджията, което теглеше тогава дебелите жици на тромавите големи трикраки телевизионни камери, огромни като куфари. И тези хора, абсолютно всички, отидоха да се занимават професионално с телевизионна журналистика“. 

Ето как проф. Александър Юровский оценява книгата: „Авторът на „Телевизионна журналистика“ и заслужил деятел на културата д-р Младен Младенов, в продължение на много години съчетаващ практическата работа в телевизията с научно-педагогическата дейност във Факултета по журналистика на Софийския университет „Климент Охридски“, е създал книга, която с пълно право може да се препоръча не само на студентите и специалистите от телевизията, но и на всички, интересуващи се от теоретичните и практическите въпроси на телевизията, т.е. на твърде широка читателска аудитория“.

А ето и размислите на Доктора за обучението в профил „Телевизия“:

„През 1974 г. се обособи самостоятелната Катедра по телевизия и радио под ръководството на проф. Михаил Минков, който имаше зад гърба си дългогодишна преподавателска дейност. За успехите на Катедрата най-добре говорят множеството издадени книги, учебни помагала, научни статии в български и чужди списания. Така чрез нашата катедра и нашият факултет завоюва и закрепи своето солидно място в европейските журналистически висши учебни заведения. В холандското висше училище по телевизионна журналистика за моя голяма радост студентите ни са се проявили отлично. Когато им дали техните камери, за да снимат едно телевизионно предаване, нашите момчета и момичета работили така професионално, че всички ги запитали откъде толкова добре знаят всичко това. Те отговорили, че са се научили в нашия факултет. Изпитах радостно чувство, че са споменали и моето име, което за мен е чест и признание не само от холандските колеги, но и от нашите преподаватели и студенти“.

Тъкмо за своите студенти д-р Младен Младенов създава през 1979 г. забележителната си „Телевизионна журналистика (в термини)“. Като възпитаник на Виенската школа Доктора допринася достойно за развитието на българското академично образование по журналистика, прилагайки успешно нейните основни характеристики: научна прецизност и добросъвестност, широка обща култура и ерудиция; мащабност в обобщенията, която съизмерва историческите и съвременните изяви на изследваните процеси и явления.

В цитираната в началото дипломна работа на Надим Отри чуваме напътствията на Доктора: „Ние в телевизията не разказваме, а показваме, по радиото разказват. Всеки зрител е и режисьор. Той вижда предаването и казва, аз бих го направил по-другояче. Следователно режисьорът се състезава всеки ден със седем милиона, осем милиона или три милиона режисьори, които биха искали предаването да бъде или малко по-наляво или малко по-надясно, или малко по-високо, или малко по-ниско, и най-много се харесва предаването на онези зрители, които казват: „Да, точно така, аз бих искал да реализирам тази тема. Режисьорът е много добър. Той мисли като мен“. 

За него журналистическият стремеж към автентичност, към непосредствено присъствие, разрушаването на четирите стени на студиото и отиването на улицата, на полето, в заводите, устремът към транслация и пряк репортаж, към използването на леки и подвижни технически средства, които дават възможност да се проявява индивидуален журналистически почерк и персонификация в предаването, отказването от някои постоянни –  „гипсирани“ – кройки на традиционните жанрове и насочването към смели импровизации са кълновете на новото в днешния телевизионен процес и главната черта на утрешната телевизионна журналистика. 

* * *

В епилога за разказа за полифоничната същност на Младен Младенов като че ли най-подходяща е епитафията на журналиста и негов възпитаник Евгени Петров за него: „Доктора беше не само главният режисьор на Българска телевизия, неуморният творец, постановчикът, учителят, бохемът, когото всички обичаха искрено. На него съдбата бе отделила собствен извор на идеи и вдъхновение и собствено море за непресъхващото му творческото пълноводие. Доктора бе и човекът, който позна блясъка на звездите, защото никога не забрави скромния пламък на свещта. Сигурен съм, че отвъд го чака някоя стара клапа, бутилка бяло вино и виенски валс“.