9351 | 29 апр. 2026 | 14:41

Въпреки че около нея има хора, инфлуенсърът Ивана Александрова споделя, че се е чувствала напълно сама в преживяването си

Колко разрушително може да бъде мълчанието, когато се бориш да имаш най-ценното в живота - собствено дете? От чия подкрепа имаш нужда? Отговорите на тези въпроси се опитва да даде новият епизод на NOVA LAB Баланс. Този откровен разговор на Лора Инджова с инфлуенсъра Ивана Александрова е за една от най-трудните, но и най-важните теми – репродуктивните проблеми и пътя към майчинството.

Ивана споделя, че говори открито, за да даде сила на жени, които преминават през същото. Защото, когато тя е била в този период, „много се мълчеше“ – а мълчанието е това, което прави болката още по-тежка.

Самотата, за която никой не говори

Един от най-силните моменти в разговора е признанието за самотата. Въпреки че около нея има хора, Ивана Александрова споделя, че се е чувствала напълно сама в преживяването си.

Защото, колкото и парадоксално да звучи темата все остава табу. Жените често не споделят за репродуктивните си проблеми – от срам, страх или желание да предпазят близките си. Това обаче води до натрупване на емоции, които по-късно избухват с още по-голям заряд.

Кога разбираш, че има проблем?

След година и половина опити без резултат идва моментът на осъзнаване, че нещо може би не е наред. Ивана подчертава нещо изключително важно за всички жени, които може да се окажат в нейната ситуация: По-добре е да отидеш на специалист и да се окаже, че няма проблем, отколкото да загубиш време.

Най-тежкият момент: загубата

Емоционалният пик в разговора идва, когато тя разказва за спонтанния аборт. Това е моментът, който я „срива психически“. Описва усещането като пълна загуба на контрол – тялото ти прави нещо, което не можеш да спреш. Това е реалност, за която рядко се говори открито, но много жени преживяват.

Срамът и вината

Още по-дълбок пласт на преживяването е чувството за вина. Това показва колко силен е общественият натиск и колко болезнено може да бъде вътрешното обвинение, дори когато реално вина няма.

Силата на партньора

Един от позитивните моменти в историята е колко важно е ролята на партньора с двойка, в която жената има репродуктивни проблеми. Подкрепата, спокойствието и разбирането се оказват решаващи.

В път, който е едновременно физически и психически изтощителен, наличието на стабилна опора може да бъде разликата между отказване и продължаване с опитите да имаш бебе.

Пречупването: „Аз ще стана майка“

След няколко неуспешни опити идва моментът на вътрешно решение. Ивана стига до ясно заключение: „Аз ще стана майка – по какъвто и да е начин.“

Това е моментът, в който болката се превръща в сила. Когато контролът върху резултата липсва, контролът върху решението остава.

Щастливият край – но не без последствия

Историята завършва с успех – раждането на син. Но това не означава край на трудностите. След това идват тревожност, страхове и натрупани емоции, които избухват. Които показват още нещо, важно. Че психологическата подкрепа трябва да започне още в началото на този път, не след края му.