73388 | 4 май 2016 | 15:36

На фона на рекордното поевтиняване на суровия петрол и природния газ цените на електрическата енергия у нас през миналата година се увеличиха, както за бизнеса, така и за населението. Това стана главно заради скока в размера на административните добавки

Финансовото състояние на българската електроенергетика се стабилизира, но почти всички производствени показатели в сектора бележат драстичен спад от началото на тази година.

Това показват обобщени данни на държавната компания „Електроенергиен системен оператор“ за периода от януари до май 2016 г.

Производството на електроенергия в страната е намаляло през този период с близо 15%.

Вътрешното потребление се е свило с почти 4%, а в чужбина България е загубила катастрофално 59% от миналогодишните си пазари на електроенергия (виж таблицата).

Натоварването на базовите мощности – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ-овета, е спаднало с близо 11%. Същото е намалението и при възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), присъединени към мрежата високо напрежение.

Чуждестранни клиенти, които по-рано са внасяли ток от български електроцентрали, сега купуват от европейските борси на по-изгодни цени.

Транзит от Румъния през България тези дни минава електроенергия почти колкото от един блок на АЕЦ "Козлодуй". В отделни часове на пазара в региона добре се пласират и излишъци от Сърбия. 

Основната причина за тоталния срив на експортната ни позиция е оскъпяването на всички видове производство на електроенергия в страната.

На фона на рекордното поевтиняване на суровия петрол и природния газ цените на електрическата енергия у нас през миналата година се увеличиха, както за бизнеса, така и за населението. Това стана главно заради скока в размера на административните добавки.

Чрез тях финансовите тежести за подкрепа на зелената енергия и на двете американски ТЕЦ бяха пренесени от НЕК върху производителите и потребителите на електроенергия.

С промени в Закона за енергетиката от юли миналата година всички електроцентрали са задължени да внасят по 5% от приходите си от продажби на електроенергия в новия фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Със средства от него се покриват някои от дефицитите в НЕК.

Задължението важи и за двете американски ТЕЦ в комплекса „Марица-изток“, но в действителност 5-те процента трябва да се плащат отново от НЕК. До този куриоз се стигна, тъй като дългосрочните договори защитават двете централи от всички разходи, които възникват в резултат наследващи промени в законодателството.

Себестойността на електроенергията от въглищните централи се увеличи и от допълнителните разходи за емисиите парникови газове. За държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ сумата за миналата година е 119 млн. лева.

За двете американски централи този разход още не е обявен, а по силата на дългосрочните договори той също се плаща от НЕК.

Оскъпяването на електроенергията за крайните потребители на вътрешния пазар стана по линия на двойното увеличение на добавката „Задължение към обществото“.

През първите четири месеца на миналата година тя е била 18.93 лева на мегаватчас, докато сега е 36.83 лева/мвтч.

Това не е краят на ескалацията на едминистративната добавка, която се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

В заявлението си за нови цени от 1 юли тази година НЕК поиска ново драстично  увеличение на "Задължение към обществото" до 47.41 лева/мвтч. 

При пазарни цени на електроенергията около 70 лева за мегаватчас административната добавка вече вдига тарифите с 50% и този дял, изглежда, че ще расте.

Износът на електроенергия пострада тежко и от сушата през есента и зимата. През първите четири месец на тази година ВЕЦ-овете са произвели 1 645 808 мвтч електроенергия или с 39% по-малко, отколкото през същия период на 2015 г., когато са генерирани 2 709 209 мвтч. В същото време това е и електроенергията с най-ниска себестойност.