19134 | 2 февр. 2022 | 18:02

САЩ не трябва да гледат назад, а да помнят думите на един от идолите на Студената война, президента Джон Кенеди, който каза, че "тези, които гледат само към миналото или настоящето, със сигурност ще пропуснат бъдещето"

Със затаен дъх светът наблюдава как Русия играе дипломатическа игра на „кой първи ще се изплаши“ със Запада при решаването на съдбата на Украйна. Русия заплаши с "военно-технически" действия, ако САЩ откажат да не допуснат Украйна да се присъедини към НАТО, и всички останали съмнения за евентуална инвазия се стопиха. Вярно е, че изборът на Русия в този конкретен момент не е съвсем ясен. Някои виждат това като реакция на нестабилната политика на САЩ, докато други търсят отговори в миналото, а именно ерата на Студената война. А някои гледат към още по-далечни времена: след завземането на Крим от Русия през 2014 г., тогавашният държавен секретар Джон Кери каза, че Русия „се държи като страна от ХIХ век“, пише американското списание The American Conservative в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

САЩ не трябва да гледат назад, а да помнят думите на един от идолите на Студената война, президента Джон Кенеди, който каза, че „тези, които гледат само към миналото или настоящето, със сигурност ще пропуснат бъдещето“. Руският президент Владимир Путин не поглежда назад. Фокусирайки се върху настоящето, той съхранява бъдещето на периферни устройства. Така той изглежда е направил откритие: светът преминава през 30-годишен преход от биполярния световен ред на ХХ век към новия многополюсен световен ред на XXI век. И в името на добрите позиции в този контекст той манипулира Русия.

Студената война отдавна приключи, както и краткотрайните ефекти от еднополярността, когато САЩ бяха ненадминати. Китай се превърна в техен основен съперник, Русия успешно се възстанови от „слабото“ последно десетилетие на миналия век. Дори Европейският съюз има заложбите на суперсила: ядрени оръжия, процъфтяваща оръжейна индустрия, приближава БВП на САЩ, и има население от близо 450 милиона души.

САЩ трябва да се подготвят за възхода на тези сили. Но вместо това през последните 30 години те се занимават със структури от ерата на Студената война като НАТО (създадени, за да отразяват биполярността от началото на 50-те) в неподходящ период за тях в опит да запазят еднополярността от 90-те, колкото е възможно по-дълго. Желанието е разбираемо, но опитвайки се да спрат течението на времето, Съединените щати всъщност се превърнаха в хранителна среда за политически авантюристи.

Междувременно, далеч от желанието да се върне в 90-те години на ХХ век, Русия отчаяно се опитва да продължи напред. След края на Студената война Москва почти потъна в анархия. Според Русия Западът се възползва от тази слабост и нахлу в нейната сфера на влияние, разширявайки НАТО и ЕС до такава степен, че американските танкове бяха само на няколкостотин километра от границите му. Америка обаче имаше различна гледна точка: колкото повече контакти Русия имаше със Запада, толкова по-бързо щеше да върви процесът на демократизация. Още през 2009 г., когато това очевидно не се случи, администрацията на Обама се надяваше да възстанови отношенията с натискане на един бутон. Ето защо през 2014 г. Западът беше толкова шокиран от руското поведение в стила на XIX век. Но в действителност тя тогава се държеше не като държава от XIX век, а като пълноценна сила.

Нито СССР, нито Руската империя биха позволили на Запада да се приближи толкова близо. Крим беше най-важното дълбоководно пристанище, а през 2014 г. Русия почти го загуби от Европейския съюз, а може би и от НАТО. След като откри, че светът преминава през период на преход, Русия осъзна, че един дезориентиран Запад ще бъде безсилен да ѝ попречи да завземе полуострова. Сега, осем години по-късно, Украйна е решена да се присъедини към НАТО и скоро ще достигне ниво на военно развитие, което би направило цената на всяка инвазия непосилна. Освен това международният преход все още продължава и може да не приключи дори след десет години. От гледна точка на Русия наближава решаващ момент.

САЩ не успяха да разберат това, защото в края на Студената война бяха пропити с идеята, че „краят на историята" е настъпил и либералната демокрация сега ще стане норма. Но 30 години по-късно съперничеството между великите сили в духа на ерата преди Първата световна война се завърна. Само че този път страните разполагат с ядрени оръжия. Как реагират САЩ на тази нова ера и как да подходят към Русия?

Подготвяйки се за нова ера, Америка трябва ясно да определи своя основен съперник, а това е Китай. Доскоро американският истеблишмънт се страхуваше от това, но сега корпорациите трябва да разберат, че поклонът на Китай е неприемлив до същата степен, в която е неприемлив поклон пред СССР. Филмовите студия, които пускат китайски филми, не трябва да получават държавна подкрепа, а прокитайските спортисти трябва да бъдат засрамвани, сякаш са просъветски настроени.

Америка също трябва да признае, че Европа е престанала да бъде център на света. Центриран около Северния Атлантик, НАТО е безсмислен инструмент за сдържане на Китай. Пактът трябва да се трансформира в организация, базирана не толкова на географията, колкото на формата на държава, тъй като географското разнообразие ще помогне на Алианса да се справи по-ефективно със заплахите, които ще възникнат в многополюсен свят и ще облекчи финансовото бреме на Америка. НАТО трябва да стане приобщаващ за всички демокрации, либерални или не, готови да поемат тежестта на отговорността. Ако една страна не отговаря на американската идея за демокрация, САЩ не трябва да се заяждат с нея. Никога няма да бъде постигнато единството, от което се нуждаят САЩ, за да се изправят срещу Китай, ако се разправят със своите съюзници.

Новият възглед за Европа трябва да засегне и американската политика спрямо Русия. ЕС няма извинение за настоящата си слабост. Досега той не желаеше да поема отговорност за собствените си действия, отказвайки да използва гореспоменатите инструменти и да търси начини да спре да консумира руски газ. Ако това нежелание продължи, САЩ не трябва да се колебаят да ги оставят да се грижат сами за себе си. Европейският съюз не е сополив тийнейджър, а хилядолетна цивилизация, застрашена от чужда сила. Време е да започне да прави правилното нещо.

Второ, Съединените щати трябва да спрат да третират всеки проблем като пирон, който може да бъде забит с чук за санкции, когато скалпелът можеше да бъде много по-ефективен. Руските опозиционни активисти предложиха списък с лица от обкръжението на Путин, срещу които Западът може да наложи санкции. Когато ги въведе срещу Русия, защо не ги въведе срещу хора от списъка? Една от причините може да е приятелството между богатите в Русия и Запада (все пак децата им ходят в едни и същи частни училища). Ако реформата изисква борба със собствените си елити, така да бъде. Не трябва да се допуска конфликт, в който американските елити са приятели с другата страна.

Трето, САЩ трябва да приемат един вид доктрина на Роналд Рейгън от ХХI век. И да обещаят, заимствайки цитат от оригинала, „да оспорват агресията, поддържана от автократи и да защитят правата, които принадлежат на човек от раждането“. Това няма да изложи на риск живота на американците, но ще гарантира предоставянето на достатъчно оръжия и друга помощ на застрашени демокрации като Украйна. Това ще позволи засега да бъде отложен руския проблем, като същевременно не се отмества погледа от Китай.

И накрая, ако Америка изостави мисленето от ХХ век, вероятно изобщо няма да трябва да се тревожи за Русия. Без да мисли за западния фланг, Кремъл ще се концентрира върху източния, върху Китай. И макар че това все още може да е далеч, време е Америка да започне да гледа към бъдещето.