17713 | 12 ян. 2025 | 13:12

"Ключът към стабилността в постсъветското пространство е положението на 25-те млн руснаци извън РФ. Крим и източна Украйна са най-опасните потенциални конфликтни зони на бившата империя", пише Уейн Мери в пророческа депеша до Държавния департаме

Преди 30 години дипломатът Уейн Мери предрече катастрофа в руско-американските отношения с епицентър в Украйна, пише Джеймс Карден в The American Conservative. Като основна причина Мери посочи липсата на уважение и арогантните опити на САЩ да преустроят Русия през 90-те години.

Депеша, изпратена до Държавния департамент преди 30 години, хвърля светлина върху провалите на администрацията на Клинтън в Русия.

Преди 30 години, през март 1994 г., дипломатът Уейн Мери изпраша тревожна телеграма до Държавния департамент, която е пазена в тайна до миналия месец, когато уважаваният Архив за национална сигурност към университета "Джордж Вашингтон" реши да я публикува на уебсайта си. Мнозина днес сравняват депешата на Мери с легендарната Дълга телеграма на Джордж Кенан (документът, изпратен от Москва през 1946 г. служи за основа за политиката на сдържане на СССР по време на Студената война). Самият Мери ми сподели, че подобни сравнения го смущават. Според мен обаче те са неизбежни и напълно заслужени.

Разбира се, голямата разлика между тях е, че хората на важни позиции слушаха Кенан (поне в началото), но игнорираха Мери. И това съвсем предвидимо доведе до катастрофални последици за руско-американските отношения.

Икономическата политика на "шоковата терапия", изобретена в Харвард (тя предвижда незабавна трансформация на плановата социалистическа икономика, която се оформяше в продължение на 70 години, в пазарна система по англо-американски модел), доведе до най-големия демографски и икономически срив на модерна индустриализирана страна в мирно време.

Руски икономисти и учени сравниха икономическите и социалните последици от програмата за икономии, наложена на Русия от Америка, с "ядрена атака от среден клас".

Мери, който работи като главен политически анализатор в американското посолство в Москва от 1990 до 1994 г., видя това, което мнозина във вашингтонския политически естаблишмънт предпочетоха да не забелязват. Той осъзна, че налагането на чужди икономически доктрини на Русия унищожава живота на обикновените хора и води до влошаване на руско-американските отношения.

Тази история на достойни за съжаление действия на Вашингтон спрямо Русия не е нищо ново. Нобеловият лауреат Александър Солженицин отбелязва безразсъдството на Вашингтон да се намеси в постсъветското пространство в есето си "Руският въпрос" (1994). Съветският дисидент Андрей Синявски остро критикува руските "западняци" в есето си "Руската интелигенция" (1997).

А известният експерт по Русия Стивън Коен тук в Америка се противопостави на некомпетентността на администрацията на Клинтън и късогледството на научната общност и медиите в книгата си "Провалът на кръстоносния поход: Съединените щати и трагедията на посткомунистическа Русия" (2000 г.) .

Но публикуването на телеграмата на Мери е забележително с това, че много убедително показва, че главните архитекти на провалилия се проект на администрацията на Клинтън за налагане на чужд икономически модел на Русия още в края на 1003 г са получили многобройни предупреждения от най-добрите и умни анализатори в американското посолство в Москва.

Арогантността (и дори нихилизмът) през 90-те години беше отличителна черта на американския проект, насочен към преобразуване на Русия по образа на Съединените щати. Но Мери смело оспори предположенията и хипотезите, залегнали в основата на така наречения Вашингтонски консенсус, и плати за откровеността си. Той отбеляза: "Вашингтон никога не прощава на приносителя на лоши новини, ако се окаже, че е прав. Никога."

И докато Държавният департамент рядко приветства онези, които оспорват преобладаващото мнение, Мери отдава дължимото на тогавашния си шеф, посланик Томас Пикъринг, който изпраща непопулярното му послание до Вашингтон. Мери обърна специално внимание в своята критика на мисионерите на свободния пазар от Министерството на финансите и от икономическия отдел на Държавния департамент в посолството в Москва.

"Демократичните сили в Русия са в голяма беда. Ние не им помагаме с нашия погрешен натиск за пазарната икономика", пише Мери. - "Няма причина да вярваме, че руската икономика е в състояние бързо да приложи пазарни реформи".

"Но има причина да се опасяваме", продължава той, - "че натрапчивите опити на Запада да преустрои икономиката против желанията на руския народ ще изтощят вече намаляващия запас от добра воля към Америка, ще помогнат на антидемократичните сили и ще допринесат за възраждане на враждебните отношения между Русия и Запада".

Ако говорим за траекторията на бъдещата външна политика на Русия, тогава прогнозите на Мери се оказаха по-точни от много други.

"Ключът към стабилността в постсъветското пространство", пише Мери, - "е положението и благосъстоянието на 25-те милиона руснаци, които остават извън Руската федерация. Ключовата страна тук е Украйна, където живеят половината от тях".

По-нататък Мери отбелязва: "Крим и източната част на Украйна са най-опасните потенциални конфликтни зони на бившата империя, по своята важност те значително превъзхождат локалните конфликти в Кавказ и Централна Азия".

В светлината на последните събития телеграмата на Мери е просто пророческа. Той е едновременно зашеметяващ и завладяващ в своята прецизност на анализа и, в някои случаи, предвиждането на безбройните проблеми, свързани с принудителния преход от планова към пазарна икономика. В съобщението си Мери интуитивно отгатва и проблемите, възникнали по-късно.

Към края на телеграмата си от 70 абзаца Мери заключава, че в най-добре обмислените планове на администрацията на Клинтън за трансформиране на Русия липсва една важна съставка: уважението.

"Ключът към конструктивната роля на Америка в подкрепа на развиващата се демокрация в Русия е взаимното уважение", пише Мери.

И продължава:
"Някои може да попитат: Защо трябва да показваме уважение към страна, която си е причинила толкова много провали през годините? Първо, трябва да го покажем, защото уважението е подходящата среда за установяване на обмен с нововъзникващите демокрации. И второ, трябва да проявим уважение, защото Русия е тяхната страна и те правят това, което намерят за добре в нея. Още повече, че не сме готови да подкрепим нашите съвети и препоръки с пари".

В тези думи чуваме ехото на предупрежденията на философа Симон Вейл защо хората и нациите изискват уважение.

По време на Втората световна война тя пише:

"Фактът, че човек има вечна съдба, налага само едно задължение: уважение. Това задължение се изпълнява само ако уважението е реално, а не фиктивно. А това може да стане само чрез земните човешки нужди."

Този липсващ компонент обяснява защо руско-американските отношения се развиха по начина, по който се развиха през последните 30 години.

За автора

Джеймс Карден е гост-редактор в The American Conservative и бивш съветник в Държавния департамент на САЩ.

Превод и редакция: Епицентър.БГ