15936 | 28 юли 2026 | 12:51

Трябва ли да заключим, че пророчеството на Фукуяма, предвещаващо края на историята чрез окончателната победа на демокрацията и капитализма, се е провалило напълно? Не съвсем.

Докато международните отношения преминават през период на турбуленция и предефиниране, няколко големи сили изглежда се насочват към модели на управление, които съчетават национален изолационизъм, икономически интервенционизъм и концентрация на власт.

Това пише в материал за изданието The Conversation Пиер-Ив Енен (бел.ред. - с оригинално заглавие "Демокрацията отстъпва пред лицето на нарастващия авторитаризъм", сегашното е сложено от News.bg), почетен професор в Университета Париж 1 Пантеон-Сорбона.

Авторът на книгата "Тръмп, Путин и Си Дзинпин: Национален авторитарен капитализъм, модел за нов световен ред" предлага аналитична рамка за разбиране на тези развития и продължава изследването си на концепцията за "национален авторитарен капитализъм" (NACA) - тема, която е започнал в предишна своя книга.

Джо Байдън разкри, че във вечерта на избирането му за президент в Белия дом през 2020 г., китайският президент, докато го е поздравявал, му е казал, че "демокрациите не могат да оцелеят през 21-ви век; автокрациите ще управляват света. Защо? Всичко се променя толкова бързо. Демокрациите изискват консенсус, а това отнема време, а вие нямате време."

Всъщност, бъдещите историци ще разглеждат почти повсеместния упадък на демокрацията през 2010-те и 2020-те години като най-голямата политическа промяна от средата на 20-ти век, дори по-значима от краха на комунизма в началото на 90-те години - промяна, подсилена от преизбирането на Доналд Тръмп през ноември 2024 г. с радикализиран дневен ред. Твърдението на Си Дзинпин изглежда съвпада с възхода на авторитарните движения и държави, тенденция, ускорена от световната финансова криза от 2007-2008 г. След тази криза се наблюдава общ упадък на демокрацията в световен мащаб. Автократичното управление се превърна в новото глобално предизвикателство.

Годишните оценки на Института V-Dem и други специализирани организации документират нарастваща вълна от авторитаризъм. След вече тревожните констатации за 2023 и 2024 г., докладът на V-Dem за 2025 г., публикуван през март 2026 г., започва с тревожния въпрос: "Наближава ли краят на демократичната ера?", докато докладът на Freedom House започва с наблюдението за "нарастващата сянка на автокрацията". В света има повече автокрации (92), отколкото демокрации (87). 74% от населението на света живее в авторитарни режими, а икономическата тежест на демокрациите е на най-ниското си ниво от петдесет години. Промените, които се случват в Съединените щати, ще влошат допълнително тази ситуация.

Глобална вълна от автократизация

Възходът на авторитаризма се проявява чрез намаляване на основните свободи. До 2025 г. тези свободи намаляват за двадесета поредна година в световен мащаб. Насърчаването на недемокрацията вече не е дело на маргинални диктатори, а по-скоро на Си Дзинпин, лидерът на втората по големина икономика в света, преди Доналд Тръмп, лидерът на най-голямата, да последва примера му. Наблюдението, че авторитаризмът става глобален, вече е неоспоримо.

В много страни упражняването на политическа власт става все по-произволно и репресивно. Все по-стесняващото се пространство за обществено несъгласие по този начин намалява възможностите за смяна на правителството, дори ако формално се поддържат относително свободни избори. Подкопаването на демократичните завоевания чрез военни интервенции, манипулиране на изборния процес и подчиняване на съдебната система и медиите е съпроводено и от спад в привлекателността и ефективността на либералния капиталистически модел, отслабен от собствените си ексцесии. Този упадък, очевиден в международен план, е налице и в западната сфера, където повечето страни са свидетели на възхода на авторитарни или националистически популистки политически движения, някои от които са дошли на власт или са на прага да го направят.

Руската атака срещу Украйна и войната между Израел и Хамас в ивицата Газа ускориха това отслабване, в голяма част от света, на привлекателността на западния модел и универсалните ценности, които той насърчава. Освен това, вълната на демократизация през 90-те години на миналия век беше съпътствана от идеята, че основните институционални характеристики на развитите страни могат да бъдат възпроизведени в световен мащаб в близко бъдеще.

Томас Каротърс обаче диагностицира края на парадигмата на прехода и оспорва общностния подхода за насърчаване на демокрацията, тъй като този подход, прекалено разчитащ на западните пристрастия, се фокусира предимно върху политическия процес и институции, пренебрегвайки значението на социално-културните и икономическите въпроси в процеса на демократизация. Тази вяра в способността за насърчаване или дори налагане на демокрацията послужи като претекст, заедно с други политически и икономически фактори, за войната през 2003 г., разгърната от Съединените щати срещу Ирак на Саддам Хюсеин, война с особено опустошителни последици, която породи нова вълна на автократизация.

Фукуяма и краят на еднополюсния свят

Трябва ли да заключим, че пророчеството на Фукуяма, предвещаващо края на историята чрез окончателната победа на демокрацията и капитализма, се е провалило напълно? Не съвсем. Докато прокламацията за окончателната и универсална победа на демокрацията се оказа невярна, капитализмът, от друга страна, не се е сблъскал с никакво значително предизвикателство на международната сцена; точно обратното. За разлика от периода на Студената война, когато демократичният капиталистически блок се изправи срещу комунистическия блок с неговата планова икономика, новата конфронтация включва две форми на капитализъм, които са част от глобалния капитализъм.

По този начин, докато геополитическата и системна конфронтация от 1945-1991 г. раздели света на два полюса - капиталистически и комунистически - глобалният капитализъм на новата Студена война се стреми към многополюсна структура, слагаща край на "дългия еднополюсен период".

Упадъкът на демокрацията и западната система е бил обект на множество изследвания. Целта на тази книга не е да добави още една работа към съществуващия набор от изследвания, а по-скоро да характеризира алтернативния модел, който се възползва от този упадък.

Продължаващото противопоставяне е не само между демокрации и автокрации, но се проявява и като криза на "демократичния капитализъм", широко възприеман като такъв в западния свят.

Въз основа на това наблюдение, нашата цел е да предложим начини за разбиране на един свят в катаклизъм, да идентифицираме основните източници на напрежение и да определим алтернативни режими, които се появяват или укрепват в условията на упадък на така наречения демократичен и либерален модел на капитализъм.

Това задължително изисква мултидисциплинарен подход, съчетаващ политически науки и икономика и използващ исторически и геополитически перспективи. Аргументът, представен в тази книга, е, че западният демократичен модел, отвъд геополитическите, икономическите и културните различия и съперничества, които го пронизват, е изправен пред система, съчетаваща авторитаризъм и национализъм с форма на капитализъм, адаптирана към този социално-политически контекст.

Китай и Русия, всеки по свой начин, представляват парадигматични форми на този модел.