В 17 часа българско време в Съвета за сигурност на ООН започва съдбоносното гласуване за нов генерален секретар. Засега генералният директор на Юнеско Ирина Бокова е най-добре представящата се жена-кандидат за поста. Последният път обаче остана пета и не успя да преодолее прага от 9 гласа. В надпреварата води бившия португалски премиер Антониу Гутериш, който може да бъде спрян с вето от Русия. Съветът за сигурност трябва да излезе с един кандидат, който ще представи на общото събрание.
-----------
Хакнати имейли, лъжливи акаунти в “Туитър“, клеветнически твърдения и задкулисни сделки. Добре дошли в надпреварата за висшия дипломатически пост в международната общност – генерален секретар на ООН, пише пише британският вестник The Guardian, цитиран от Фокус. Евентуалният победител ще се издигне до светски светец, посланик на мира и глас на бедните и подтиснатите. Но пътят до тази висока позиция е павиран с мини и капани.
В понеделник Съветът за сигурност на ООН ще проведе петото от серията гласувания по избира на победител сред останалите девет претенденти.
В крайна сметка конкуренцията и договорките сред големите сили ще определи победителя.
Най-косвеното съперничество в надпреварата тази седмица, например, ще бъде изиграно на хиляди километри от централата на ООН, в столицата на България София.
След като официалната българска номинация, Ирина Бокова – ръководител на ЮНЕСКО, се представи под очакванията при вотовете в Съвета за сигурност, задкулисна кампания започна да я заменя в Кристалина Георгиева, комисарят по бюджета в ЕС, победена при първоначалната борба за спечелване на номинацията.
В битката днес участват 9 претенденти.
15-те страни членки ще проведат тайно гласуване.
Към този момент водещ е бившият португалски премиер Антониу Гутериш. На последните четири гласувания в ООН той зае първата позиция. На 9 септември Гутериш получи 12 „окуражителни” гласа и два „обезкуражаващи” ( страните членки могат да дадат „окуражителен”, „обезкуражителен” глас или да не изразят мнение за кандидата). Гутериш си спечели подкрепата със своя хумор, харизма и риторика. Но пътят му до победата може да бъде блокиран от ветото на една от петте постоянни членки в Съвета – най-вече се очаква от страна на Русия. Москва твърди, че е време да се избере кандидат от Източна Европа, след като Бан Ки-мун от Южна Корея беше предпочитаният от Вашингтон кандидат преди 10 години. Миналата седмица профил от името на португалеца в „Туитър” твърдеше, че е осигурена подкрепата на Москва, което води до спекулации, че битката фактически е приключила. Но впоследствие се оказа, че профилът е фалшив.
Втората позиция се заема от външния министър на Словакия Мирослав Лайчак, който се радва на изненадващо изкачване по стълбата, заемайки втората позиция, след като проруският премиер Роберт Фицо посети Москва четири дни преди третото гласуване. Тогава Фицо изрази критиката си към санкциите на ЕС срещу Русия заради Крим. По тази причина Лайчак може да бъде блокиран от ветото на една или повече западни държави в Съвета.
Третото място е заемано от бившия сръбски външен министър Вук Йеремич,който почти със сигурност ще бъде блокиран от САЩ, твърдят дипломати. Вашингтон не е забравил позицията на Йеремич по отношение на независимостта на Косово. В западните държави има опасения, че той може да използва поста на генерален секретар като платформа за националистка риторика.
Обаче заплахата от вето ще бъде решаваща на следващото гласуване, когато постоянните страни членки ще гласуват с цветни бюлетини. Всеки кандидат, който получи цветна бюлетина сред „обезкуражаващите” гласове, ще знае, че надпреварата за него приключва.
Най-голямата битка тази седмица, отбелязва британското издание, ще бъде на хиляди километри от централата на ООН – в българската столица София.
Официалната номинация на България Ирина Бокова, шеф на ЮНЕСКО, се представи под очакванията си на гласуването, което доведе и до задкулисна кампания за заменянето й с Кристалина Георгиева – еврокомисар по бюджета на ЕС.
Появата на няколко статии, атакуващи Бокова, в британската преса и други държави, принуди Бокова да се оплаче от „непристойно” клеветническа кампания. Консервативни и десни европейски политици също започнаха да говорят за Георгиева, като кулминацията настъпи с опита на германския канцлер Ангела Меркел да убеди Владимир Путин да я приеме на срещата на Г-20 в Китай по-рано този месец.
В медиите се появи информация, че Меркел се е опитала да склони руския президент да подкрепи Георгиева, което доведе до размяна на критики от страна на Берлин и Москва.
Георгиева също беше замесена в мръсни номера. На 9 септември мейл на един от екипа й беше подложен на хакерска атака. Мейли, препратени от един от топ съветниците на Георгиева до другите офиси, инструктира другите да атакуват Бокова. Лагерът на Георгиева определи опита като дискредитиращ.
В крайна сметка задкулисната игра ще бъде решена след днешното гласуване от премиера Бойко Борисов. Преди няколко седмици Борисов даде на Бокова 26 септември като краен срок за добро представяне на гласуването. Оттогава руски официални представители агитират за Бокова в опит да се държи Георгиева настрана.
„Ако Русия може да получи за нея 10 „окуражителни” вота, би било трудно за Борисов да я премахне. Ако тя получи седем или осем, тя не е в безопасност”, каза Ричард Говън, експерт в Европейския съвет за външни отношения към ООН.
Ако Георгиева влезе в битката в последния момент, тя може да бъде
блокирана от Русия. Тя е член на Европейската комисия, наложила санкции на Москва.
Изданието пише още, че Сирия, Украйна и други конфликти ще бъдат разменна монета в Съвета за сигурност при избора на новия генерален секретар.