7267 | 10 септ. 2024 | 16:20

Човекът, който е бил ментор на Си в първата му работа, в сърцето на китайската армия, е бил яростно антируски настроен

Автор Майкъл Шеридън, The Independent

Мечката и змеят никога не могат да бъдат приятели. Това е урок, който Си Дзинпин е чул в ранна детска възраст. И това обяснява защо „безграничното“ партньорство на китайския лидер с Владимир Путин може да се превърне в безгранична отговорност – за Кремъл.

Докато проучвах нова биография на Си, попаднах на стряскащ разсекретен американски документ. Той разкрива, че човекът, който е бил ментор на Си в първата му работа, в сърцето на китайската армия, е бил яростно антируски настроен. Никога не вярвайте на Москва, казвал той на служителите си.

Днес всичко изглежда добре. Двамата автократи се хвалят със съюза си вече повече от две години. Ясно е, че Путин е намекнал на своя „приятел“, че се кани да нахлуе в Украйна през февруари 2022 г. Оттогава Си стои до него, говорейки за мир, но изпращайки на Русия оръжейни технологии в замяна на петрол и газ.

Със сигурност и двамата искат демокрациите да изпаднат в хаос. Те виждат международния ред, ръководен от Запада, като самонадеян, слаб и узрял за сваляне.

Но зад взаимните професии на уважение се крият дълбоки пукнатини на история, раса и власт. Знаем за годините на формиране на Путин в съветския КГБ. Но малко хора знаят, че Си Дзинпин е израснал, научавайки се да мрази и да се страхува от Съветския съюз.

Документът е телеграма от Белия дом, в която се описва как менторът на Си, началникът на китайската отбрана Ген Бяо, е дал на американците „най-пълната информация, която сме получавали до момента … за китайско-съветското разделение“.

Си беше негов младши частен секретар – или мишу – по това време. Това беше първата му работа след дипломирането. Той я получи благодарение на семейната мрежа (баща му беше стар другар). Това беше привилегирована роля - да борави със секретни документи, да носи чанти и да играе ролята на очите и ушите на своя господар.

Си взима малка заплата, но спечели доверен достъп до властта. Той видя и чу всичко по време на радикална промяна в китайската стратегия към Запада. Той отвори вратата за невероятния икономически растеж на Китай, който го превърна във велика световна сила. Но точно това не искаха руснаците.

Американската телеграма разказва как шефът на Си отишъл в Белия дом на 28 май 1980 г., срещнал се с президента Джими Картър и след това седнал да обядва с държавния секретар Едмънд Мъски.

Ген му обяснил, че единственият приятел на Китай в Кремъл е бил Сталин. Но след смъртта му СССР поискал влияние върху по-голямата част от Северен Китай. Те искали да разположат войски на китайска земя, да командват общ флот и да инсталират комуникации на далечни разстояния.

Най-лошото от всичко, казал Ген - руснаците искаха да запазят Китай като бедна и изостанала житница за социалистическия блок. Те казали, че няма нужда от индустрии, защото Съветският съюз ще им даде всички машини, от които се нуждаят. Страната му „винаги щеше да е селскостопанско общество и завинаги щеше да остане съветски сателит“.

Знаем, че телеграмата е точна, защото Мъски сам я е написал.

Без преувеличение може да се каже, че световната история щеше да е различна, ако китайците бяха приели този братски съвет. Но те не го направиха – и днес Си е наследник на нейната гигантска икономическа и военна мощ.

Докато младият Си е присъствал на тези срещи, той е чул началниците си да говорят за стари проблеми. Картите по стените показвали земите, откъснати от Китай чрез договор от 19-ти век, който предаваше регионите отвъд река Черен дракон на царя. Днес те са тихоокеанските провинции на Русия с жизненоважното пристанище Владивосток.

Британците върнаха Хонконг на Китай, но няма и най-малък шанс Путин или друг руски лидер да отмени това, което китайците все още наричат ​​„неравностоен договор“.

А нахлуването на Путин в Украйна е толкова крещящо престъпление срещу международното право, че нанася удар върху основния принцип на суверенитета на Китай. В края на краищата Пекин официално признава Украйна като нация и правителството на Зеленски като неин законен владетел. Путин не го прави.

Явното противоречие не може да продължи дълго. Изглежда, че Китай е помогнал за възпирането на Путин от използването на тактически ядрени оръжия в началото на войната. Неговата „безлимитна“ помощ е строго ограничена от санкции. По ирония на съдбата Русия се превръща в икономически сателит на Китай.

Тук идва и наследството от подозрение. Подбраният външен министър на Си Цин Ган беше освободен заради секс скандал и шпиониране след сигнал от Москва, че е бил компрометиран от ЦРУ. Всеки шпионира всеки друг.

Дали Си Дзинпин, който е навършил пълнолетие, чувайки, че Русия е варварски побойник, е на път да захвърли десетилетия на мирен просперитет, като заложи всичко на войната на Путин? Не мисля така.

Майкъл Шеридън е дългогодишен чуждестранен кореспондент и дипломатически редактор на The Independent, е автор на The Red Emperor.

Източник "Труд"