8712 | 13 апр. 2021 | 10:50

Съвременна Европа се страхува от нови военни конфликти повече от каквито и да било ограничения на свободата на другите и това е коз в ръцете на Кремъл в кризисната ситуация

Съвременна Европа се страхува от нови военни конфликти повече от каквито и да било ограничения на свободата на другите и това е коз в ръцете на Кремъл в кризисната ситуация около Украйна, подчертава Едуард Лукас в статия за британския национален ежедневник The Times, цитирана от Агенция "Фокус".

Според автора предстоящата среща на върха на НАТО в Брюксел това лято няма да осигури необходимата подкрепа на Киев, а само ясно ще демонстрира „объркването“, което царува в редиците на съюзниците.

„Шест години след инвазията в Украйна, Русия отново е предприела нещо, заплашвайки своя съсед и подкопавайки общата ни сигурност“, пише Лукас. По негови данни близо до границата с Украйна се „съсредоточават рекордните 85 000 войници и няколко хиляди танкове, камиони с ракетни установки, бронетранспортьори и далекобойни оръдия“, и този огромен руски военен арсенал предизвиква тревога.

„Русия обяснява на западните власти, че това са просто учения. PR-машината на Кремъл твърди, че това е отговор на украинската агресия. Но и двете твърдения са лъжа“, предупреждава авторът. Според него Москва очевидно е нарушила „правилата за уведомяване и прозрачност в областта на контрола на оръжията“ и е игнорирала всички искания за „естеството, обхвата и продължителността“ на такива извънредни мерки.

„Украйна не атакува никого и не планира. Тя иска да си върне териториите, загубени през 2014 г. - но със силата на примера, а не със сила на оръжието“, се подчертава в статията. Западните анализатори сега гадаят истинските намерения на Русия, а някои се опасяват, че „военното сплашване“ е опит за „дерайлиране“ на реформите в Украйна, които „набират скорост напоследък“, обяснява авторът: „По-специално, става въпрос за преследването на прокремълските олигарси“.

„Може би Русия очаква Украйна да направи отстъпки за Крим“, предполага авторът. „Днес Русия излива бетон там в огромни мащаби - и, както някои вярват, изгражда съоръжения за ядрено оръжие“, се казва в статията. „Русия би могла да укрепи хватката си, като завземе канала в Украйна, който преди е снабдявал с вода Крим“, предупреждава Лукас. Той също така припомня, че руският представител в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) наскоро нарече водната блокада на Крим „опит за геноцид“.

Според автора по-краткосрочната цел на Москва е „да постави руските войски на контактната линия между източните сепаратистки региони и останалата част от Украйна“. В последно време там се засилиха военните действия, въпреки предишните споразумения за прекратяване на огъня, в резултат на което 20 украински войници загинаха от началото на годината.

„Русия също редовно декларира, че „фашисткият“ режим на Украйна подготвя кланета на етнически руснаци (макар че би било много странно, като се има предвид, че президентът на Украйна Владимир Зеленски е евреин, а родният му език е руски)“.

„За да оправдае по-нататъшни военни стъпки, Русия може да измисли провокация от страна на Украйна или да заяви, че хуманитарна извънредна ситуация изисква военна намеса. Кремъл обикновено е готов да измисля такива истории, за да се оправдае“, пише Лукас.

По-специално, Русия наскоро обяви, че дете е починало в резултат на удар от украински дрон. В сегашната ситуация Кремъл може напълно да декларира, че въвежда контингент от „миротворци“ и това е малко вероятно да предизвика забележимо възмущение в чужбина, предупреждава авторът, въпреки че той лично предпочита да нарича руските военни „мародери“.

Лукас обаче вярва, че всеобхватните военни действия все още не са неизбежен вариант, тъй като „преди началото на стрелбата руската военна доктрина предвижда мащабни кибератаки, пропаганда, подривна дейност и други вредни действия“. Според него неотдавнашното демонстративно „прехвърляне“ на руските сили до границите е просто „шоу“, тъй като подготовката на истинска военна операция обикновено протича в тайна.

Освен това Москва трябва да разбере, че нова война ще бъде рискована, се подчертава в статията: „Украйна ще се съпротивлява. САЩ са снабдили Украйна със съвременни оръжия (например противотанкови ракети Javelin), при условие че бъдат разположени далеч от фронтовата линия. Тези правила обаче подлежат на промяна. Великобритания вече обучава украински войници. Можем да ги научим на нови трикове“, уверява авторът. Според него Кремъл сега едва ли ще поеме такъв риск: „Руската общественост иска слава, а не трупове“.

Трябва също така да се има предвид, че в случай на нова война Русия ще потвърди дългогодишните страхове на съседите си, че „по никакъв начин няма да се примири с независимостта на своите бивши колонии. При най-малката възможност тя ги дестабилизира, завзема тяхната територия и подкопава суверенитета им. Поредното доказателство за това ще лиши европейците от тяхната арогантност“.

„Обаче най-вече Кремъл се интересува от факта, че днешна Европа се страхува повече от конфликти, отколкото от притеснения за свободата“, сигурен е авторът. Съветът за национална сигурност все още не е обсъждал следващата криза в Украйна, а Франция и Германия „се отказаха от предизвикателството", очевидно предпочитайки този проблем да бъде решен от само себе си, се подчертава в статията.

„Еманюел Макрон и Ангела Меркел обсъдиха кризата с Владимир Путин миналата седмица - заобикаляйки украинците. Това е деморализиращ сигнал за останалата част на Европа и окуражаващ сигнал за Кремъл: че в критичен момент Берлин и Париж поставят собствените си интереси над обществените“, пише още Лукас.

В същото време американските политици, според него, наблюдават случващото се „с копнеж и гняв“, тъй като САЩ „не могат да направят повече за европейската сигурност, отколкото самата Европа“. Китай, от своя страна, също следи отблизо ситуацията и прави свои заключения - ако сега Западът се провали в Украйна, тогава какво да се каже за Тайван?

Американците изпратиха два от бойните си кораби в Черно море като „напомняне за решимостта на Байдън да се противопостави на руските интриги“, се казва в статията. Екипът на Байдън също така очаква да успее да „пренастрои“ НАТО, като предложи помощ на Европа срещу Русия в замяна на дипломатическа и икономическа подкрепа за усилията на САЩ да сдържат Китай, обяснява авторът. Предстоящата среща на върха на НАТО в Брюксел това лято, по негово мнение, само нагледно ще демонстрира „объркването“, царуващо в редиците на съюзниците.

„Украйна отново призова да ѝ се осигури ясен път за членство. Отказът от НАТО ще подчертае безгръбначността на Алианса, а съгласието ще подчертае разделението“ прогнозира Лукас.

Той припомня, че предходният американски президент Доналд Тръмп беше известен със своята „нетърпимост към европейските съюзници“ и европейците не го харесваха. „Но е възможно Джо Байдън скоро да започне да споделя своята гледна точка“, заключава авторът.