17494 | 6 юни 2019 | 21:49

Вместо да събира съюзниците си, администрацията на Тръмп рискува да ги отчужди или в най-лошия случай да ги превърне във врагове. В същото време нейните врагове осъзнават, че врагът на техния враг може и да е техен приятел

Тази седмица западните съюзници се събраха във Великобритания и Франция, за да отбележат най-големия морски десант в историята. Но далеч от Ламанша се проведе друга важна среща, която цели да бетонира нов алианс за този век, пише американското издание The Washington Post в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Лидерите на страни като САЩ, Великобритания и Франция се срещнаха в сряда в Портсмут, Англия, на 75-тата годишнина от съюзническия десант в Нормандия по време на Втората световна война. В четвъртък тези лидери отидоха в Нормандия, за да отбележат операцията в окупираната от Нацистите Франция през юни 1944 година.

Там присъстваха представителите на страните от съюза, както и пратеници от Германия.

Но лидерите на Русия и Китай, две страни, които дадоха собствени свидни жертви по време на войната, не присъстваха.

Руският президент Владимир Путин прие китайския си колега Си Цзинпин в Москва в сряда за началото на тридневната му визита в Русия.

Мероприятие в сряда отбеляза 70-тата годишнина от установяването на дипломатическите отношения между Москва и Пекин, като и двете страни потвърдиха, че отношенията ми са по-добри от всякога. Путин „е най-добрият и най-сърдечният ми приятел“, каза Си пред руската агенция ТАСС преди визитата.

Двете международни събирания са в рязък контраст: старото и новото, Изтокът и Западът, демократичното и автократичното. Но тези различия не бяха толкова очевидни. Руският президент за първи път присъства на церемониите за десанта в Нормандия през 2004 година. Въпреки че Москва не участва директно в инвазията, съветските войски изиграха най-значимата роля в победата над Нацистка Германия, на Източния фронт и платиха смъртоносна цена за това.

По-късното участие на Путин на честването на десанта през 2014 година беше напрегнато и се случи на фона на опитите на световните лидери да изолират Москва след анексията на Крим. Руският лидер не бе поканен тази година: Французите заявиха, че това е, защото са били поканени ръководителите на правителства, а не държавните глави.

Междувременно, говорител на Министерството на външните работи на Русия тази седмица омаловажи важността на десанта в Нормандия, като заяви, че „той не е решаващ“.

Така Кремъл организира собствена двустранна среща на върха. А неудобният гост в Нормандия тази година не е Путин, а президентът Тръмп.

Ако церемонните по повод десанта в Нормандия отбелязват миналото величие на един исторически съюз, Путин и Си се надяваха да подчертаят формирането на един нов алианс. Китайският президент отбеляза, че Путин е най-близкият му чуждестранен колега. Според Кремъл, двамата са се срещали 29 пъти от 2013 година досега.

Това е нещо ново за двете държави, които бяха в лоши отношения през по-голямата част на XX век, след като различните интерпретации на комунизма на Китай и Съветския съюз доведоха до прекъсване на дипломатическите отношения.

Те са съседи, споделящи граници и регионални интереси в Азия, като и двете страни се отказаха от комунизма на XX век за сметка на съвременния авторитаризъм.

Но най-важното е, че те все повече се противопоставят на САЩ. Русия и Китай са едновременно затънали в икономически конфликти с Америка. Москва е изправена пред бараж от санкции от Вашингтон, докато Пекин е в разгара на икономически увреждащата търговска война.

„Ако Америка приеме, че Русия и Китай са заплаха и реши да се изправи срещу двете страни едновременно, тогава временният съюз между тях става неизбежен“, пише Бруно Макаеш, базиран в Пекин анализатор и автор.

Путин и Си се представят като шампиони на свободната търговия и противници на протекционизма, като и двамата смятат, че експортно ориентираните икономики са застрашени. В Русия китайският президент е почетен гост на международен икономически форум в Санкт Петербург - среща, която посланикът на САЩ бойкотира заради задържането на американски инвестиционен банкер.

Двете страни подписаха споразумение за отказ от американския долар и използване на рублата и юана в двустранната търговия, както и да се даде възможност на китайския телекомуникационен гигант „Хуавей“ да разработи 5G мрежа в Русия – въпреки предупрежденията на САЩ, че продуктите на компанията представляват заплаха за сигурността.

Financial Times съобщи в сряда, че Путин и Си ще направят редица заявления по време на визитата на китайския лидер, включително такова, което осъжда „хегемонистичното господство на международната система“.

Не е трудно да се досетим каква е тази хегемония. Взаимната враждебност към Вашингтон може би е най-силната връзка между Пекин и Москва. Путин направи съзнателен завой на Изток, след като бе изолиран на Запад след 2014 година. И въпреки че тази нова Студена война остава главно в икономическата сфера, Пентагонът предупреди, че Съединените щати трябва да се подготвят за възможността за конфликт с Китай и Русия. Едновременно.

Докато президентът Тръмп обмисля тези перспективи през седмицата, той трябва да си припомни миналото в Нормандия. Десантът се помни като основно американско предприятие, но реалността е, че това беше международно усилие – британци, канадци, поляци, новозеландци и други участваха във военните действия преди 75 години.

Проучване, проведено през 1945 г., установи, че само 20% от французите вярват, че Съединените щати са допринесли най-много за спечелването на войната, в сравнение с 57%, които смятат, че това е Русия.

Този вид многостранен подход не се вписва добре в риториката на Тръмп за „Америка на първо място“, нито в навика на американския президент да води вербална и икономическа война както срещу враговете, така и срещу съюзниците. Президентският историк Джон Мийчъм заяви пред WP тази седмица, че десантът в Нормандия може да се използва като припомняне, че подходът „Америка срещу света“ няма да проработи. Плажовете в Нормандия, каза Мийчъм, „трябва да бъдат многогодишни напомняния, че не можем да избягаме от историята“.

И все пак американският президент остава в противоречие с френския президент Емануел Макрон и по-голямата част от Европа по въпросите на политиката от Иран до изменението на климата.

Въпреки политиките на администрацията, Тръмп изглежда продължава да предпочита Путин и други автократи като него. По-късно този месец той ще се срещне с руския президент и премиера на Израел Бенямин Нетаняху в необичайна тристранна среща, като Даниел Шапиро, бившият посланик на САЩ в еврейската държава, заяви, че Русия може да използва срещата, за да настоява за отмяна на антируските санкции в обмен на подкрепа срещу Иран.

Вместо да събира съюзниците си, администрацията на Тръмп рискува да ги отчужди или в най-лошия случай да ги превърне във врагове.

В същото време нейните врагове осъзнават, че врагът на техния враг може и да е техен приятел.