Тленните останки на цар Фердинанд I ще бъдат пренесени в България, съобщиха от Фонд „Цар Борис и царица Йоанна“.

 

След кончината му в гр. Кобург през 1948 г. тялото на цар Фердинанд I е положено временно в криптата на католическата църква „Св. Августин" в същия град.

 

„В годината на смъртта му погребението на царя във втората му родина България е напълно невъзможно с оглед на политическата ситуация у нас и следвоенния период в цяла Европа, въпреки голямото му желание и това на близките му“, се допълва в съобщението, изпратено до медиите.

 

Пренасянето ще стане до месец.

 

След демократичните промени бяха създадени няколко инициативни комитети, чиито усилия в тази посока не се увенчаха с успех, въпреки добрите намерения на организаторите им.

Днешните условия на демокрация и уважение към историята позволяват тленните останки на цар Фердинанд да бъдат положени за вечен покой в семейната крипта на любимия му дворец „Врана" в София“.

 

„Така ще се отдаде нужната почит към един дългогодишен държавен глава и главнокомандващ, който въпреки редица противоречиви оценки за някои моменти от управлението му е дал много за развитието и модернизацията на държавата ни“, посочват от Фонд „Цар Борис и царица Йоанна“.

 

"Той е изцяло набеден - едва ли не за единствен виновник за националните катастрофи във войните за обединение между 1912-1918 г. Всеки си е измивал ръцете с него. Последните три години от живота си живее в крайна бедност, надживял двамата си сина, двете си съпруги, видял крушението на своето дело и крушението на България, последните години от живота му са наистина тъжни, което той констатира малко преди смъртта си", каза доц. Златарски.

 

Сега останките на царя са положени в криптата на католическия храм "Св. Августин" в германския Кобург до гробовете на неговите родители. Доц. Златарски разкрива, че по време на комунистическото управление в България е било невъзможно да се говори за връщане на тленните останки на царя.

"След демократичните промени този въпрос беше на няколко пъти повдиган, имаше и един комитет, който се опита да направи инициативи, които да доведат до това нещо. Така или иначе - до този момент, над 30 години след промените, това не се е стигнало", добави доц. Златарски.

 

Връщането на останките на цар Фердинанд в България е безспорно значимо събитие, казва историкът и споделя, че монархът е човек с огромен принос за развитието и модернизацията на Третото българско царство.

 

От църквата "Св. Августин" съобщават, че на 27 май ковчегът ще бъде изложен за всеки, който иска да се сбогува с царя. Очаква се неговите мощи да бъдат положени за вечен покой в семейната крипта на царския дворец "Врана" в София.

 

Фѐрдинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, е княз на България – от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 до абдикирането му на 3 октомври 1918 година.

Той управлява България в продължение на 31 години и по този начин се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава.

 

Син е на австрийския генерал принц Август фон Сакс-Кобург-Гота (1818 – 1881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907 г.), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.

Август поставя началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина.


Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария, Англия, Италия, Дания и Швеция, и Франция, Османската империя с Цариград, Белгия и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на 1 ноември 1886 г., чин който запазва до избирането му за български княз.

 

Заедно с брат си принц Август през май – август 1879 г. пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.


На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54-ти пехотен полк, откогато носи наименованието 54-ти пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 г. на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд.

 

Тялото на цар Фердинанд стоя непогребано в чужда държава 76 години. 

 

В дните на траур и погребението на британската кралица Елизабет II родни историци призоваха да върнем тленните останки на монарха от Германия в нашата страна и да организираме достойно погребение на цар Фердинанд.
 На 22 септември 1908 г. именно Фердинанд подписва манифеста за независимост и е обявен за цар на българите.

 

 

Монархът умира на преклонната 87-годишна възраст в дома си в центъра на германския град Кобург. Царят издъхва на 10 септември 1948 г., като по това време вече е надживял смъртта на двамата си синове - цар Борис III и княз Кирил Преславски, и края на династията в България.

 

След капитулацията на България в Първата световна война цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (цар Борис III), и напуска страната.

 

Въпреки желанието му той никога повече не е допуснат да се завърне в България. А това е човекът, който управлява страната ни в продължение на 31 години и по този начин се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава.

 

На смъртния си одър Фердинанд отправя емблематични думи към адютанта си - генерал Петър Ганчев: "Кога заминаваме за България?".

 

Въпросът му не е случаен, приживе царят е искал да бъде погребан в любимата си България. Затова и ковчегът му е бил само временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, непосредствено до саркофазите на неговите родители - принц Август фон Сакс-Кобург-Гота и принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска.

 

Временното решение за тленните останки се превръща в 76- годишното изгнание. С идването на комунистическата власт в България пренасянето на тялото на монарха се превръща в мисия невъзможна.

 

"Истина е, че тялото на цар Фердинанд продължава да стои непогребано в църква в Германия. Едва ли някой вярва, че след 1944 г. е имало дори и минимална възможност тленните останките на монарха да бъдат върнати у нас.

 

През годините подобна идея винаги е била в риск да бъде политизирана и трябвало да се подхожда повече практично.

 

Монархът е имал воля да бъде погребан в България, която мисля, че трябва да бъде изпълнена. И това се споделя от мнозина историци.

 

Първата възможност е била след 1989 г., но това не се е случило. Трудно обяснимо е защо по времето, когато Симеон Сакскобургготски (бел. ред. - внук на Фердинанд) беше премиер, това също не се случи. Вероятно не е искал с подобно действие да измести фокуса от управлението си.

 

Историци са категорични, че личността на Фердинанд не бива да бъде демонизирана, като през комунизма е имало целенасочена пропаганда срещу него. "Да, Фердинанд е имал грехове, но и заслуга за държавата ни. Включването на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз (бел. ред. - военно-политически блок между Германската империя, Австро-Унгария и Кралство Италия) се дължи предимно на геополитиката. Страната ни буквално не е имала избор", е мнението на някои историци.

 

"Фердинанд не е зъл демон. Той отлично е познавал чувствата на народа ни и е имал активна позиция за освобождението на Македония. Един модерно мислещ човек. И съдбата на тленните му останки не бива да бъде пренебрегвана", казват историци днес.

 

 

Съпругата му Мария-Луиза е положена в Пловдив

Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса и първа съпруга на цар Фердинанд. От брака си двамата имат 4 деца: цар Борис III (1894-1943), княз Кирил Преславски (1895-1945), княгиня Евдокия (1898-1985) и княгиня Надежда (1899-1958).

 

Мария Луиза умира на 30 януари 1899 г. вследствие на разклатеното си здраве, както и на пневмония, ден след раждането на четвъртото си дете - княгиня Надежда. Нейният саркофаг е дело на италианския скулптор Томазо Джентиле и под него са изписани последните й думи към Фердинанд: "Умирам, но от небето ще бдя над Вас, над децата ни и над България". Саркофагът е положен в катедралния храм "Свети Лудвиг" в Пловдив.

 

Орнитолог, ботаник и любител на автомобили

Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили. Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското орнитоложко дружество.

 

Лобните места на хан Кубрат и цар Ивайло са в чужбина

Тленните останки на български владетели продължават до ден днешен да лежат в чужди земи.

 

Общо е мнението, че остават незнайни голяма част от гробовете на българските владетели. Един от малцината е княз Александър I Български, който умира в Австрия на 23 октомври 1893 г. след неуспешна операция на апандисит, но според желанието му останките му са пренесени в София. Погребан е с почит на 3 януари 1898 г. в мавзолей в центъра на столицата.

 

През 1972 г. в църквата "Свети Четиридесет мъченици" във Велико Търново е открит гроб на висш аристократ от Второто българско царство. Въпреки нестихналите и до днес научни спорове дали това погребение може да се отнесе към личността на цар Калоян, мощите биват пренесени с държавни почести до реставрираната църква. Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести на 19 април 2007 г.

 

Украинското село Мала Перешчепина в днешна Украйна се счита за последното земно място на хан Кубрат. През 1912 г. край населеното място случайно е открито голямо съкровище, съдържащо около 800 предмета, много от тях златни (25 кг) и сребърни (50 кг). Сред тях има два златни пръстена на името на Кубрат. Перешчепинското съкровище в момента е в Ермитажа в Санкт Петербург.

 

Лобното място на цар Ивайло е край днешния румънски град Исакча, който до XIX век носи старото българско име Облучица. Там той е посечен в двора на татарския хан Ногай.

 

В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г. войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира 3 дни по-късно в плен. Погребан е по желание на велможите си в църквата "Свети Георги" в Старо Нагоричане - село, което днес се намира в Северна Македония.

Легенда разказва, че останките на Цар Георги-Тертер I (1280-1292) са в България, но не са открити. В края на живота си се замонашил в една от килиите на Ивановските скални манастири и завършил там живота си.

 

Костите на Самуил гният в Гърция

Най-тежка за българите може би е съдбата на цар Самуил.

През 1969 година гръцкият археолог, професор Николаос Муцопулос, прави разкопки в базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро и в десния му край открива четири богати погребения, три от които ограбени още през Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, племенника му и последен владетел на Първото българско царство Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир.