95775 | 22 юли 2025 | 00:28

Луканов беше главният душманин на семейството, всички ни вкара в затвора. Познавам го много добре, с децата му бяхме много близки, не знам защо го направи. Следващият военен конфликт ще е между Китай и САЩ. Всичко отива по дяволите! А от България никой не

 Днес при странни обстоятелства напусна този свят Тодор Славков, внук на Тодор Живокв и син на Иван Савков и Людмила Живкова.

Според полицейски източници Тодор Славков се е самоубил с пистолетен изстрел в главата в къщата на президента на футболния клуб „Локомотив“ (Пловдив) Христо Крушарски в село Асен край Казанлък, докато всички останали били навън. От къщата проехтял пистолетен изстрел, а хора от компанията му го намерили бездиханен.

Славков е на 54 години. Той си отиде на същата дата - 21 юли, на която умират майка му Людмила Живкова през 1981 година и вуйчо му Владимир Живков през 2021 г.

Тодор Иванов Славков е роден в София на 18 май 1971 г. Кръстен е на дядо си Тодор Живков. Майка му Людмила Живкова умира, когато нейният син е едва на 10 години.

 Фамилията на Тодор Живков. От ляво надясно: Синът Владимир, съпругата Мара Малеева, Тодор Живков, Иван Славков с малкия Тошко, Людмила Живкова и в средата - Евгения Живкова.

През 1988 г. манекенката Мила Гешева подава оплакване, че на 9 срещу 10 юли е изнасилена от Тодор Славков, от учещия в България син на унгарски дипломат Жолт Хайду и от Орлин Ножаров в квартирата на Хайду на ул. „Цар Асен“ 106. За случая е информиран лично Тодор Живков, след което прокуратурата прекратява следствието заради липса на данни за престъпление.  

На 18 декември 1989 г., месец след свалянето на дядо му от власт, следствието по жалбата за изнасилване срещу Славков е подновено.

По искане на българските власти швейцарците задържат Тодор Славков през 1994 г. и го екстрадират в България на 15 февруари 1995 г. след 8 месеца арест. В София Тодор Славков изкарва още 13 месеца в килията и е освободен срещу гаранция през март 1996 г.

Процесът за груповото изнасилване на Гешева стартира на 18 март 1996 г. в районния съд. Тодор Славков получава присъда на първа съдебна инстанция - година затвор. Съдът приспада времето, през което Славков е бил в ареста и така се оказва, че той вече е излежал присъдата си.

Решителното доказателство за невинността на Тодор Славков е снимка, на която той лежи в легло с гипсиран крак. Медицинската експертиза, която придружава снимката, гласи, че по времето на изнасилването Тодор Славков е с гипсиран крак и следователно не би могъл да изнасили момичето, тъй като в подобно състояние той не може да стори това.

Втората съдебна инстанция – Софийски градски съд, оправдава през 2000 г. и тримата. Тодор Славков е оневинен напълно едва през 2002 г. 

В своите публични изяви Славков никога не се е притеснявал да коментира както своето минало и семейство, така и актуалната политическа обстановка в страната, често с хапливи и запомнящи се коментари. През 2015 г. прави и кратък опит да влезе в политиката като кандидат за общински съветник в София от партията „Напред България“.

Предлагаме ви интервю на Валерия Велева с Тодор Славков, направено на 10 септември 2011 година.

С Тодор Славков се срещаме ден след тържествата в Правец по случай 100-годишнината от рождението на дядо му Тодор Живков. Доволен е, че събитието предизвика медиен шум и че много хора са почели паметта на бившия Първи. Внукът на Живков, който преди две години се превърна в емблема на шоуто "ВИП Брадър", избягва журналистите. Репликата му "Върнете ми държавата" стана хит, а той продължава да твърди, че дядо му е градил, докато всички след него са разрушавали.

Одумван, оплюван или харесван, Тодор Славков има едно неоспоримо качество - говори това, което мисли. И не държи сметка за оценките на обществото. Директен е до крайност, сякаш е опериран от дълбоки чувства или просто се прави на непукист. Облечен е небрежно. Води със себе си дъщеря си - четиригодишната Катерина, кръстена на майката на Иван Славков. Оплаква се, че бизнесът му "никак не върви".

Срещаме се в офиса на сестра му Жени Живкова, където тя е пренесла бамбуковите столове от кабинета на Живков, докато той живееше в нейния дом в "Бояна". След смъртта му дизайнерката е направила основен ремонт на къщата.

- Знаеш ли, Тодоре, че тези столове, на които сме седнали сега с теб, бяха в кабинета на дядо ти в "Бояна"?
- Не, сега го чувам за първи път. Помня ги много добре, още от дете тези столове. И баща ми имаше от тях. Бяха около тридесетина, подарени на дядо ми от Фидел Кастро при посещението му в Куба. Адски здрави са. Повече от 30 години ги ползваме.

- Какъв е последният ти спомен от дядо ти?
- Не искам да си го спомням! (Прави дълга пауза) Последната ми среща с него беше в болницата, на 5 август 1998-а, тъкмо бе починал и ни вкараха със сестра ми да го видим. Дядо изкара два месеца в болницата - последния месец беше в кома. А преди това беше в много добро здраве. Но му се отлепи мозъчната кора. От годините...

- Нямаше ли събиране на семейния съвет на клана Живкови около леглото му, не ви ли даде наставления?
- Не, не. Тази измишльотина за клана Живкови винаги ми е била много интересна. Не ми е давал последни напътствия, нито заръки. Никога не ми се е карал. Никога не ми е давал акъл, дори като съм бил дете. Никога не сме си говорили на сериозни теми и по-късно, когато пораснах. Но всичко в онези години дължа на него и на баща ми.

- А баща ти не ти ли заръча нещо, преди да си отиде от този свят?
- Заръча ми, да! Заръча ми да правя син. Десетина дни преди да си отиде (1 май 2011-а), татко ме извика в болницата. Не можеше да говори, защото беше интубиран, но на листче с печатни букви ми написа: "Прави син!" Пазя си листчето.

- А пък ти се раздели с майката на дъщеря си?
- Да, разделени сме. Никога не сме имали брак, пишат се глупости по вестниците, че сме се развели. Ние не сме се женили.

- Раздялата ви окончателна ли е?
- Май е окончателна.

- Има ли друга жена до теб?
- Не.

- Грижиш ли се за Катерина?
- Да, тя е на-хубавото нещо, което съм направил в този живот.

- Чувстваш ли се самотен? 
- Е, как да не се чувствам самотен! Макар че понякога ми се иска да остана сам. Аз съм прекарал доста години от живота си, не говоря за времето в затвора, извън семейството и съм свикнал да бъда сам. Всъщност рядко се чувствам самотен.

- Трябва да побързаш да изпълниш заръката на баща си?
- Да. Трябва да я изпълня. Мисля по въпроса.

- Приличаш на баща си, носиш нещо от неговото поведение на плейбой.
- От него съм го наследил, но никога няма да мога да го надмина. Пък и не се стремя.

- Показваш удивителна жизненост, откъде идва?
- Наследство може би. Баща ми беше такъв. Психиката ми е стабилна. А приликата ми с него не е само визуална. Едва когато се видях по телевизията как изглеждам, разбрах колко приличам на баща си. Бях изумен.

- Жизнен си, но не си задълбочен. Като че ли минаваш между капките?
- За съжаление права си. Целият ми живот така протече.

- За разлика от теб Жени се оказа много жилава.
- Да, баща ми много я уважаваше. Сестра ми е коренно различна от мен, тя е волева. В годините, когато аз бях в Швейцария, тя се грижеше тук за дядо ми, който бе под домашен арест, за баща ми - също в ареста. Човек може да разбере какво й е било на нея.

- Връзката ви с нея е много силна, кръвта ли ви сплотява?
- Не. Проблемите ни сплотиха.

- За какво ти се е карала?
- О, много ми се е карала. И сега го прави. За най-различни неща: "пий по-малко", "не се смей толкова силно" - все житейски заръки. Но никога за нищо не ме е спирала, защото знае, че ще има обратен ефект.

- Защо така бързо си отиде баща ти?
- Аз обядвах с него ден преди да влезе в болницата. Беше в добро настроение. За всички нас беше изненада, като му поставиха диагнозата фиброза на белите дробове. Единият му бял дроб въобще не функционираше, другият работеше на 20%, а фиброзата се развиваше много бързо. Лекарите направиха всичко възможно. Сестрите търчаха около него. До края запази духа си. Макар че лекарите постоянно ту го вкарваха в медикаментозна кома, ту го изкарваха. Беше жестока битка със смъртта! Беше интубиран през цялото време. Но за секунда не се предаде.

- Кога изпита най-силната мъка?
- Още изпитвам мъка. Това е много странно, защото колкото повече време минава, толкова по-силна мъка изпитвам. Но със сигурност е по-лесно да загубиш родител на тези години, отколкото, когато загубих майка си, когато бях на 10. Тогава просто не можех да осмисля какво е станало, не можех да приема, че е възможно да загубиш родител. Чувал си за смъртта, но никога не си си представял, че ще се случи на теб или в твоето семейство. Колкото и майка ми да е отсъствала от дома, защото тя работеше като луда и за нас с Жени се грижеха жени, смъртта й отвори огромна празнина пред мен. Но, моля те, трудно ми е да говоря за нея, предпочитам да не ме питаш, защото тези спомени са мъчителни за мен... Ние бяхме на почивка със сестра ми в Боровец, баща ми ни извика спешно в София, изправи ни пред себе си и направо ни каза: "Деца, майка ви е починала." Директно, без никакви увъртания. Как се приема това от едно дете на 10? Сестра ми беше на 15. А майка ми беше велика жена. Това, което тя е направила за културата, никой след нея не е направил. Да, тя е използвала обстоятелството да е дъщеря на Първия, но е имала стремеж и воля да го направи. Същото е и с дядо. И двамата тепърва ще бъдат оценявани. Но трябва да мине време.

- В живота си все след катафалки на близки вървиш, виждала съм те след катафалката на дядо ти, после на баща ти. Как запазваш равновесие?
- Приемам смъртта за най-нормалното нещо, стига да е в естествената житейска последователност.

- Странно примирение! Какво ти отне затворът?
- Две от най-хубавите години на един млад човек. Влязох на 23 години. Да, отношението към мен беше много добро и съм благодарен на шефа на затворите по това време, а и самите затворници ме приеха много добре. Но това не промени чувството за несправедливост.

- Озлоби ли се?
- Озлобих се, разбира се!

- Минавала ли е през главата ти мисълта за отмъщение?
- Не! На кого да отмъщавам? Аз съм си виновен за ареста в Швейцария. Моите лудории нямат край. Карах мотор като луд и полицейска кола ме спря за превишена скорост. А от година и половина се криех в Швейцария. Бях обявен първо за национално, а после за международно издирване. Живеех в един планински апартамент на приятеля на баща ми Горан Такич (сръбския лобист от филма на ВВС, с който Славков бе обвинен в корупция - б.а.). Швейцарските власти ме арестуваха през 1994-а и добре, че ме арестуваха, защото веднъж завинаги тази история с изнасилването трябваше да приключи. Сега вече всичко е зад гърба ми и повече не се занимавам с нея. Иначе сигурно щях да се крия до ден днешен... Спомням си, когато ме екстрадираха от Швейцария в България - беше февруари 1995-а, на летището в София ме чакаха нашите барети. Още от затвора ме охраняваха швейцарските барети, все едно че прекарват Ескобар (прочут колумбийски наркобарон - б.а.) до летището. Не знам какво са очаквали. А аз през цялото време, от първия миг на пребиваването ми в Швейцария, мечтаех да се върна в България. Баща ми знаеше за тази моя носталгия и затова, когато ме обявиха за издирване, ми каза: "Коленете ти ще счупя, дори ако само си помислиш да се връщаш!"

- Участвал ли си в груповото изнасилване на Мила Гешева?
- Не! (Тодор Славков излезе от затвора през март 1996-а, а бе оневинен напълно едва през 2002 г. - б. а.)

- Виждал ли си след това Мила Гешева?
- Не. Никога! Доколкото знам, тя живее в Швейцария.

- Кой скалъпи тази история?
- Питай службите. Аз лично нямам отговор. Но не се оплаквам. Не съжалявам за нищо. Не проклинам съдбата си! Видял съм много от живота, грабил съм с пълни шепи от него и за нищо не се притеснявам.

- Кога разбра, че службите ви следят?
- Винаги сме го знаели. Аз знам от дете, че ни подслушват постоянно, че телефоните ни са на слушалки, че навсякъде в къщата има бръмбари. Свикнал съм с чувството да те наблюдават. Може би затова ми беше толкова лесно във "ВИП Брадър".

- Познаваш ли Димитър Иванов, който е отговарял по линия на ДС за вас?
- Не го познавам, но знам какво е правил. Баща ми имаше към него отрицателно отношение, без публично да го е показвал. А Димитър Иванов не се е изказвал никога лошо за нашето семейство. Знаел е в детайли всичко за нашия живот, кой какво прави, с кого ходи, къде ходи, какво ядем - всичко! 

- Рухвал ли си някога?
- Не. Имал съм депресии, но за самоубийство не съм мислил никога.

- Чашката? Играе ли в ръцете ти?
- Е, обичам да пия. Ще бъде тъпо да отричам това.

- Какви бяха слабостите на дядо ти?
- Обичаше лова. Разказваше ми ловни истории. Като дете ме водеше по ловните хижи. За друга слабост не мога да се сетя. Но и нямам намерение да казвам колко скромен човек е бил, защото знам, че ще звучи банално и повечето хора няма да ми повярват. Той нямаше хобита, заради които да се пръскат държавни пари. Каквото и да говоря, никой няма да ми повярва. Тодор Живков ядеше качамак, боб, пълнени чушки, виждам изражението на лицето ти - трудно е днес някой да го повярва. Вярно, имаше готвач, сервитьор, обслужващ персонал от десетки хора около него, но той си беше такъв човек - без претенции.

- Имат ли основание онези, които търсят прилики между Живков и Борисов?
- Не. Дядо ми е уважавал Бойко. Имаше връзка между тях. Но няма никаква прилика между двамата.

- Как си обясняваш носталгията по Живков?
- Нармално е. Онзи ден гледах по ТВ7 дебат между Костадин Чакъров и Атанас Атанасов от ДСБ по вечната тема за комунизма. Атанасов каза най-голямата глупост на света, че едно време според комунистите всичко било окей, а в действителност хората нямали какво да ядат. Да, нямаше банани, както сега, но и никой не ровеше в кофите за боклук, каквато е обичайната гледка днес. 

- Носиш ли мъст, реваншизъм?
- Глупости! Не! Към кого? Нямам отношение към политиците. Те сами се показват каква стока са. Андрей Луканов създаде десницата, всеки си изигра ролята... не ме интересуват! Дядо ми създаде една държава, те я окрадоха. И нищо не дадоха на народа. Нямат право да се разхождат из парламента...

- Одобряваш ли отказа на Жени Живкова да участва в надпреварата за президент?
- Тя беше взела решението си доста преди да й го предложат директно. Много хора й се обаждаха да я питат какво мисли, дали би приела номинацията. Аз, ако бях на нейно място, нямаше да се откажа от участие в президентските избори. Дори с нагласата, че ще загубиш. Това е преживяване. Трупане на опит. А в сестра ми наистина виждам президент, който би се справил добре с правомощията и задачите си.

- Усещаш ли негативното отношение на обществото заради това, че си част от Живкови?
- Кажи - от клана Живкови. Естествено е мнозина да имат негативна нагласа. Но по-голямата част от хората имат адски позитивно отношение към мен. Особено в провинцията. Където и да отида, хората днес ми се радват много повече, отколкото в онези години биха ми се радвали. 

- Демонстрираш непукизъм. Защо?
- Защото съм такъв. Като бях по-млад, бях още по-голям непукист. Сега все пак имам дъщеря, Катерина, в момента се отглеждаме заедно, защото майка й е в чужбина. 

- Ходиш ли при Валя, вдовицата на баща ти?
- Да, сега се виждаме доста по-често, отколкото преди. Странно е. Но явно скръбта, несгодите, нещастието сплотяват хората. Отивам при нея и дълго време си говорим за баща ми. При нея празнотата от неговата липса е много по-голяма, отколкото при мен. Те живееха по 24 часа заедно. 

- Иван Славков беше изявен американофоб. Това попречи ли му?
- Той първо беше американофил. Преди да отида в САЩ, той ми е разказвал невероятни истории за Америка. Но баща ми не одобряваше американската политика. Вероятно заради това му спретнаха и компромата с филма за олимпийските игри. Тежко го преживя. Много. Откакто го познавам, това бе най-тежкият момент в живота му - ударът беше по професионалните му качества. Но бързо си стъпи на краката. 

- След 1989-а как се стабилизирахте финансово?
- Нали не си мислиш, че е имало раздаване на куфарчета с пари? С тези измишльотини някои си пренаписаха биографиите. Аз съм сигурен, че дядо не е имал дори физически контакт с пари в последните години. А ни търсеха швейцарски сметки. Нищо няма на името на дядо, а беше набеден, че цялата държава работи за клана Живкови. Много съм си говорил по този въпрос със сестра ми. Какви милиарди? Живея като всички останали обикновени хора.

- А петте милиона, които е оставил баща ти?
- О, вече ги разпределихме! Поравно. И ги харчим в момента. (Смее се) Ето, това ми остана от баща ми - този часовник, който той носеше до последния си миг, сега аз го нося. Но пък аз не съм вещоман. Отначало се ядосвах на тези глупости, но вече не обръщам внимание. Истината е, че като всички хора и ние се борим да оцелеем в кризата. 

- Но измишльотините за червените милиарди са на червените ви другари!
- 100% е така. На нас като фамилия БСП ни взе здравето. Партията подгони нашето семейство, не Костов. Нашите проблеми се разрешиха по времето на Костов. Лошото е, че Костов съсипа държавата. Чудя се защо сега десните плюят по Бойко, след като те разрушиха всичко!

- Имаш ли обяснение за тази партийна мъст?
- Имам, разбира се! Първата причина е реваншизъм. Втората, след като народът е бил насъскван срещу нас, представям си колко добре е звучало Тодор Живков да бъде вкаран в затвора и осъден. От това някои натрупаха политически капитал. Всички ние бяхме подгонени по директиви. Не знам Луканов бил ли е двоен агент, както се говори, но за да прояви такава мъст към нас, той се е допитвал до някого. Дали са били руснаците, дали американците - не знам, нямам идея защо беше тази негова омраза съм дядо. Но Луканов беше главният душманин на семейството, всички ни вкара в затвора. Познавам го много добре, с децата му бяхме много близки, не знам защо го направи. Но действията му бяха съвсем целенасочени. За мен най-големият предател на миналия век е Горбачов. Той предаде системата и някой ден ще станат ясни договорките. 

- Как намираш света днес?
- Светът се срина. Излизане от тази криза няма. Никога! Бунтовете в Англия са предпремиера на това, което предстои да се случи в Америка догодина. Целият свят ще падне по този начин. Виждате какво става при арабите. Аз съм с леви идеи, не говоря за комунизъм, но това общество, в което живеем, тази пазарна икономика, тази алчност на свръхбогатите доникъде няма да доведе човечеството. Средната класа изчезва, остават супербогатите и супербедните, които все по-често ще ги виждаме с колци по улиците. Балансът в света се наруши. Лудото печатане на долари и на евро без никакво покритие повлича всички надолу. И спиране няма. Задълженията на САЩ са в космически размери, и то към Федералния резерв. Следващият военен конфликт ще е между Китай и САЩ. Всичко отива по дяволите! А от България никой не се интересува. Ще бъдем повлечени в общия водовъртеж. Но за това никой не говори.

- От какво чувство си опериран?
- От завист!

- Големите ти лудости?
- Катастрофи заради превишена скорост. Но вече шофирам разумно.

- Какви книги четеш?
- Повърхностна литература. За тероризма. Тази тема много ме вълнува.

- Какво искаш да промениш в себе си?
- Нищо!