5837 | 25 ян. 2016 | 12:07

Нищо, което е свързано с българската национална идентичност, аз като министър няма да допусна да липсва в съдържанието, подчерта министърът

Изучаването на „История славянобългарска“ нито отпада, нито изчезва, а се премества от шести в девети клас - там, където може да бъде разбрана по-добре.

Това заяви днес министърът на образованието Тодор Танев на среща с журналисти по повод проектите на нови учебни програми за втори, шести и осми клас, които бяха публикувани на 22 януари за обществено обсъждане.

Независимо от противоречите коментари, министърът благодари за проявения интерес.

„Надявам се, че той е свързан единствено и само с добруването на децата, учителите, родителите и тази част от народните представители, която се интересува от същото. Поне ние в министерството нямаме абсолютно никакви други точки от дневния ред, освен да изпълняваме това, което от три години е започнало да се изпълнява, което ви е известно“, коментира Танев.

Той подчерта, че става дума за обсъждане, а не за краен вариант на учебните програми.

„Ето защо твърдения: „пада“, „няма го“, са слабо казано некоректни“, коментира министърът.

„Нищо, което е свързано с българската национална идентичност, аз като министър няма да допусна да липсва в съдържанието, в наредбите. Нито ми е в амплоато, нито съм дошъл тук да кастря още. Напротив! Смятаме с моя екип, че това, което правим, ще допринесе за по-плътното усвояване на тънко на тези текстове", обясни министърът.

Танев обясни, че велики произведения, като тези на Ботев и Вазов, трябва да бъдат поднесени по най-добрия възможен начин, "както във вертикала, така и в хоризонтала".

Във вертикала - това означава в подходящата за разбирането възрастова група, а в хоризонтала се има предвид да бъде в синхрон с други учебни премети за същия клас.

 „История Славянобългарска” сега се учи в шести клас, но по-добре да бъде по-късно, заради възрастовата психология и заради това, че тогава и материалът, който ще се изучава по история съвпада. В шести клас е малко рано – там то би било наистина само текст“, каза Танев. Той обясни, че в по-ранна възраст може да се получи индоктриниране на национално съзнание, докато в по-горните класове индоктринирането се замества от реалното мислене на местните хора.

"Къде си вярна ти, любов народна", "Вятър ечи, Балкан стене" и "Хубава си, моя горо" ще се изучават като песни по музика заедно с "Шуми Марица", предвиждат още проектите.

От 22 януари до 22 февруари тече едномесечният срок за обществено обсъждане на предложените промени.

"След един месец ще видим, когато всички се изкажат по този въпрос, дали е било най-правилно нашето предложение“, каза министърът.

Колкото до личните си мотиви в този процес той подчерта: "Аз съм патриот и това под никаква форма не може да бъде заличено." 

Добри Чинтулов със „Стани, стани, юнак балкански“ ще се изучва по литература в седми клас.

Според проекта обаче ще отпада „Бай Ганьо в банята”. „Смятам, че не е подходящо. Ние сме в ХХI век и България е мръднала специално в това отношение от тогава”, каза министърът.

Досега в учебните програми са били включени 171 български произведения. Промените предвиждат те да бъдат намалени на 140. Няма да отпадне нито едно произведение, което е свързано с матурата, подчерта министър Танев.

Една от причините за намалението е, че времете за изучаване на материала се съкращава с 2 години, като задължителната програма трябва да бъде разположена във времето до края на Х клас, вместо до ХII клас.

"Реформа не се прави с повторение на старото", каза още министър Танев, като призова всички - включително и политиците, да коментират проектите добросъвестно, като не превръщат децата в заложници на политически страсти.