18287 | 7 февр. 2015 | 13:12

България тепърва се кани да проучва твърденията за „непропорционална мобилизация“ на етнически българи в Украйна.

България тепърва се кани да проучва твърденията за „непропорционална мобилизация“ на етнически българи в Украйна. „Първо трябва да проверим дали такъв проблем съществува“, обяви външният ни министър Даниел Митов по повод информациите за масово привикване на сънародниците ни в украинската армия и изпращането им в районите на военните действия.

Изявлението на Митов е от 4 февруари, т.е. дойде повече от седмица, след като около 500 бесарабски българи от селата Кюлевча и Дмитровка в Одеска област се вдигнаха

на граждански бунт

срещу насилствената им мобилизация от киевските власти. На 27 януари те качиха в интернет и клип от острата разправа с офицера, който призовава годните за служба. „Нека Порошенко заедно с Турчинов и Яценюк да вземат пушките и да отиват на война! Моля, организирайте митинги в България в наша подкрепа!“ В клипа се чуваше как жени скандират: „Мирните жители нямат нужда от война. Който я е запалил - той да воюва!“

Дни наред, да повторя, държавата остана безучастна, както не прояви интерес и към молбата за помощ от близо 7000 бесарабски българи в Донецк и размирните райони. Само за сравнение: Полша успя само в рамките на 48 часа да издаде документ за временно пребиваване на етническите поляци в Украйна. „Съгласихме се, че положението е тежко и трябва да приемем своите сънародници“, реши и Комитетът за национална сигурност към унгарския парламент.

Народното събрание, правителството и президентът отдавна трябваше да са излезли с решение по проблема. Например като обявят, че държавата е готова да предостави убежище и е категорично против включването на етнически българи в конфликта. Не го направи, а и вече е късно. Според Максим Димитров, българин от одеското село Голица, е много трудно да напуснеш Украйна без документ от органите, които отговарят за мобилизацията. В ефира на „Дарик“ той обясни: „С указа на президента Порошенко се очаква да бъдат мобилизирани около 200 хиляди души, за да участват във военни действия. В селата дойдоха

призовки за всички мъже

и хората се бунтуват кой ще остане, кой ще работи земята. Другият въпрос, който си задават, е къде тръгваме да воюваме, срещу кого, защо няма военно положение и какви гаранции ще имаш след това?“

Разбира се, всяка държава има суверенното право да провежда мобилизация на своите граждани. Но и гражданите имат право да знаят за какво точно са призовани. В същото време властите в Киев хем отричат да са във война, хем де факто водят такава под знамето на т.нар. антитерористична операция. Такава обаче обикновено се провежда от специално обучени професионални отряди, а не от армейски части, въоръжени с танкове и тежка артилерия.

На този фон България продължава да пази мълчание като верен на „евроатлантическите ценности“ сфинкс. Предпочете да си затраe и когато още в първите месеци на конфликта в Донбас загинаха четирима българи, а други двама станаха жертва на погрома в Профсъюзния дом на Одеса. Тя не реагира дори на призивите за облекчаване на процедурата за установяване на български произход, която Максим Димитров описа като ходене по мъките: „Днес, за да получите удостоверение, първо трябва да се запишеш на сайта на Агенцията за българите в чужбина, да изчакаш 8, 9 или 10 месеца, да дойдеш в България и тогава да си подадеш документите. След един месец ще ви поканят на интервю и тогава ще ви дадат този документ. Всъщност една година, общо взето, трябва да чакаш за един лист А4, където пише, че даденото лице има български произход.“

По нищо не личи държавата да се е трогнала

от тези жални стонове, камо ли да се е поразмърдала за облекчаване на процедурата. Още по-удивителното е, че се намери цял бивш председател на Народното събрание, който даже посъветва подлежащите на мобилизация сънародници да не... циврят за българско гражданство, за да избягат от дълга си. „Хленченето на бесарабските българи е част от руския сценарий за дестабилизиране на Украйна, опит да настроят украинските малцинства срещу собствената им държава“, обясни най-най-сериозно Александър Йорданов. Каза им, с други думи, да не отказват да се превърнат в пушечно месо, защитавайки ужким Украйна и демокрацията.

Демокрация?

Самите украинци ударно дезертират от армията, защото въобще не вярват, че се бият за справедлива кауза. 57% от подлежащите на мобилизация в Ивано-Франковска област не се явиха във военните окръжия. Цялото активно мъжко население на градчето Перегинское избра доброволната емиграция в Сибир, други потърсиха убежище в Полша. Хотелите в граничните области на Румъния се напълниха с укриващи се от призовки. При това го призна самият Юрий Бирюков, съветник на президента Петро Порошенко, не е да кажеш, че става дума за кремълска пропаганда...

Тъй като българското малцинство там е значително (по неофициални данни наброява към един милион души), държавата ни би следвало да се тревожи и бди над неговите интереси. Изявления като това на Александър Йорданов обаче произвеждат тъкмо обратния резултат – създават му нови проблеми, нарочвайки го за съучастник в пъклен руски сценарий за дестабилизирането на Украйна.

Хайде, Йорданов е бивш политик, сега не е никакъв фактор. Той е свободен да пише каквото си ще във Фейсбук, но разлика от него

военният министър Николай Ненчев

не е. Преди да каже например, че „слуховете за мобилизация в България идват от Русия, източниците им са едни и същи и хората, които създават истерия, са едни и същи“, Ненчев трябваше да преброи поне до сто. Още повече когато сам призна, че няма информация за въпросната пета колона, а само се догаждал.

И да става дума само за проверка на запасняците и резервистите, получените призовки нямаше как да не паникьосат стотици мъже в сегашната външнополитическа обстановка. Приказките на „Атака“, че се готви мобилизация за война, може и да са глупости, но и МО можеше своевременно да обясни, че тече рутинна проверка, вместо да се оправдава с пропагандни центрове.

Говоренето против Русия обаче е „куул“, то е най-лесният начин да се представиш за демократ. Седиш си вкъщи и тракаш статуси във Фейсбук, или пък приказваш нахъсано, без да отчиташ отговорността на поста, който заемаш. И ето ти легитимация като евроатлантик, докато в това време някакви българи в Украйна ги мобилизират. Голям праз, да се оправят!

Това не е просто нехайно, не е и само недалновидно. То е проява на безчувственост до степен на несломимо дебелокожие. Някои медии дори намериха сили да иронизират страховете на хората със закачки от типа: „И така, уважаеми дами, ако съпругът ви е обявил, че го вземат запас, имате повод за притеснение. Но не защото любимият ви може да бъде изпратен да воюва в Украйна например, а поради факта, че вероятно ви изневерява.“ Понеже от 2012 г. запас като при соца нямало, вече спокойно можем да си се бъзикаме...

Ама не е никак смешно, уважаеми, когато сънародниците ни се чудят как да спасяват животите си. Буквално.

Изпращат ги на фронта необучени

за да умрат не за свободата, а за Порошенко и Яценюк. И ние се кикотим и дрънкаме за евроатлантически ценности, при положение че няма нищо по-ценно от правото на живот?

Е, не мога да отрека, че външното ни министерство поне се нареди до ООН, ЕС и САЩ, заклеймявайки убийството на йорданския пилот Муаз ал Касабе, извършено от „Ислямска държава“. МВнР осъди „този пореден нечовешки акт на насилие“ и „безсмислена жестокост“ (а има ли смислена?!), като строго призова за „обединение на международната общност в борбата срещу тероризма“.

Ако не друго, дано някой ден т.нар. български държавници намерят свободна минута и за лицемерна декларация в памет на жертвите в украинската скотобойна.