Вчера се разбра, че шоуменът Слави Трифонов и екипът му вече са приели учредителна декларация – първа стъпка към създаването на партия „Няма такава държава“.
От нея се вижда, че екипът на Трифонов проявява постоянство, отстоявайки революционни идеи. Постоянство, защото много от тезите в декларацията присъстваха и във въпросите за референдума на „Шоуто на Слави“. Революционни, защото, ако бъдат въведени наистина ще доведат до големи промени в обществото. Не е ясно обаче в каква посока.
България със 120 депутати, с пряко избирани с мажоритарен вот главен прокурор, омбудсман и директори на областни дирекции на МВР, без съмнение ще изглежда много по-различно от днешна България.
Как си го представяте обаче това - гражданите от Плевен ще избират шефа на МВР в Монтана, например? Или всички граждани ще избираме всички МВР- шефове из страната? Това си е чиста лудост!
Дали от това гражданите на страната ще бъдат по-щастливи и по-богати, е друг въпрос. Или пък ще възтържествува всеобщата справедливост? Не е ясно! Сигурно ще бъдат толкова щастливи, колкото са били хората при всяка революция.
Но междувременно ще се радват на шоуто.
И във въпросите за референдума се искаше намаляване на броя на депутатите от 240 на 120, пряк избор на главен прокурор, омбудсман и директори на областни дирекции на МВР, както и за дистанционното гласуване по електронен път.
През юли 2016 г. Конституционният съд отхвърли тези точки като противоконституционни, т.е. несъответстващи на действащата конституция. Тя не е свещена крава, може да се промени.
Но тези "революционни" идеи са в правомощията единствено и само на Велико народно събрание, което посмъртно не може да бъде свикано при настоящата политическа ситуация.
Броят на депутатите, записан в чл. 63. от основния закон - „Народното събрание се състои от 240 народни представители“, може да измени също само Велико народно събрание.
И все пак да видим как може да се свика Велико народно събрание. Може пък Слави да успее, щом се е нагърбил и с тази задача.
Пише го отново в Конституцията. Свикването на Велико народно събрание може да бъде инициирано по два начина - от най-малко 120 народни представители и от президента. За да има такава инициатива обаче, е нужен проект за промени в Конституцията, който да е внесен в Народното събрание поне два месеца преди разглеждането му.
Когато идеята за свикване на Велико народно събрание влезе за разглеждане в пленарната зала, тя трябва да бъде подкрепена от минимум 160 депутати. Тегава работа! Ама пък за шоумените няма невъзможни неща!
Друга точка от учредителната декларация на бъдещата партия „Няма такава държава“ предвижда смяна на избирателната система от пропорционална към мажоритарна с абсолютно мнозинство в два тура. На пръв поглед тази промяна може да се осъществи лесно – с обикновено изменение в Изборния кодекс или с изцяло нов Изборен кодекс.
Тук тегобите са от техническо естество. Страната трябва да се раздели на 240 или 120 избирателни района (ако приемем, че преди това е било свикано Велико народно събрание, което е променило Конституцията и депутатите са сатанали 120). Ако това става по логиката - един депутат се избира от приблизително еднакъв брой граждани, при сегашната концентрация на населението в 4-5 големи града, въпросните градове ще изберат и по-голямата част от бъдещите народни представители. Дали това е справедливо, е отделен въпрос.
С други думи, за да бъдат предприети промените, за които настоява екипът на Слави Трифонов, се изисква не само сериозна политическа воля, но и всеобща убеденост, че трябва да променим държавното устройство. Защото изброените законодателни промените са сравними с тези, предприети в началото на промените. Но дори и волята да е налице, измененията ще отнемат доста време.
Време, през което цялото общество ще бъде заето с това да приказва, да гледа шоу, а не да работи.
И след толкова приказки като нищо може да се окаже, че се е получила държава, за която поетът да възкликне: „Е, няма такава държава!“
Но пък междувременно ще ни бъде забавно.
Ако съдът не парира забавлението в зародиш, отказвайки да регистрира нещо, което се казва „Няма такава държава“, но пък има сериозни намерения да оправи тази държава.
Политиката може да прилича на шоу, но не е шоу. Изисква се сериозна експертност и познания, каквито екипът на Трифонов към този момент не демонстрира.
За да се изхвърлят популярно звучащи лозунги в публичното пространство не се иска експертиза, а умение да се общува с публиката, на която да й се казват неща, които предизвикват бурни апродисменти.
Слави това го умее. Шоуто е в кръвта му.
Но, когато иска да прави политика и с тази цел пуска идеи, които няма как да бъдат реализирани, става дума просто за популизъм. И за откровена лъжа!