11081 | 15 дек. 2015 | 22:39
- Г-н Новаков, преди броени часове стана ясно, че Вие поемате оценката на европейската програма „Еразъм+” от името на Европейския парламент- това е най-успешната програма в Европа за младежка мобилност. Поздравления, това е висока оценка за Вашата работа и за България.
- Благодаря. Бях избран от Комисията по бюджети, в която работя, да поема оценката по „Еразъм+”. Това означава, че ще бъда вносител на становище в ЕП, което ще обхваща постигнатите резултати и ефективността на правените разходи по програмата. Документът ще бъде разгледан в началото на 2016.
През изтичащата година предложих разширяване на „Еразъм+“, така, че младите предприемачи да могат да пътуват свободно в цял свят със стипендия от ЕС. Като участник в две парламентарни комисии, свързани в евробюджета, участвах и в екипа по преговори за бюджет 2016, в който бяха заделени 30% повече пари за „Еразъм+”. През 2016 г. тя ще разполага с 1,8 млрд евро, а до 2020 г. - с над 14,7 млрд. Евро и ще обхване 4 милиона европейци.
Програмата е важна за България, като по нея могат да кандидатстват всички публични или частни организации, които развиват дейност в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. Институциите могат да кандидатстват за финансиране на проекти за мобилност с учебна цел, както и за стратегически партньорства.
- Преди седмица открихте икономически форум в Истанбул, на който присъстваха десетки европейски държави. Това стана в изключително напрегната за региона ситуация. Какви са впечатленията Ви?
- Международният финансов форум, който имах честта да открия, беше посветен на иновациите в плащанията и глобалните предизвикателствата пред бизнеса. Присъстваха инвеститори, представители на банковия, транспортния и телекомуникационния сектор от 6 континента. Основната цел, която имах пред себе си, бе да представя България по възможно най-добрия начин като привлекателна дестинация за бизнес. Добрите условия, които предлагаме на инвеститорите в България, ниските данъци, предвидимата администрация, достъпът до еврофондове, изключителното географско разположение и висококвалифицираните кадри са само част предимствата, които изтъкнах по време на форума. Факт е, че обстановката е напрегната и това не е в ничия полза. Еднакво страдат и бизнесът и хората. Надявам се на бързо и трайно решение на създалата се ситуация, за да върнем спокойствието и стабилността в региона, а оттам и растежа в икономиката и разкриването на нови работни места.
- Обсъждана ли бе темата за енергийните доставки, в светлината на последните събития- кризата в отношенията между Анкара и Москва, блокирането на проекта „Турски поток”, напрежението между Русия и Украйна, което за пореден път поставя на карта газовите доставки за Европа?
- Темите, които бяха обсъждани на конференцията бяха стриктно финансови, свързани с иновации в плащанията, телекомуникации и подкрепа на младите предприемачи. Целта на събитието бе създаване на нови партньорства във финансовия сектор, обмяна на идеи за по-гъвкава и ефективна регулация, преминаване към изцяло дигитални плащания, както и методите за подкрепа на стартиращи компании. Ето защо по-малко внимание бе отделено на темата с енергийните доставки, макар тя да е от изключителна важност, но предмет на съвсем друг дебат.
- Как стои България в икономически, а и в политически контекст на фона на тези събития, има ли инвеститорски интерес към страната, според впечатленията ви от форума в Истанбул?
- България е привлекателна за инвеститорите, особено през последната година. Това, което се цени е стабилността, която имаме именно на фона на всичко, което се случва в региона. Усилията на правителството дават своя резултат и България е желан партньор. Много от представителите на компании знаеха за предимствата на страната и проявиха интерес. Стратегическо предимство е членството ни в ЕС, което се цени високо от инвеститорите. Един от центровете за стартиращи компании имаше подчертан интерес към страната, особено в светлината на открития неотдавна „София тех парк". Основен двигател за ускоряване на икономическия растеж в България е и насърчаване на именно такъв тип инвестиции, създаващи креативна икономика с висока добавена стойност.
Най-големият източник на публични инвестиции са европейските фондове, които осигуряват 8 от всеки 10 лева, инвестирани в икономиката. Тук трябва да кажа, че темповете на усвояване, които показваме през първите си 7 години в ЕС, са впечатляващо постижение, на фона на постигнатото от други държави, в началото на тяхното членство.
- Напрегната световна обстановка напоследък остави на заден план въпросите, свързани с европейския бюджет за следващата година. А те никак не са маловажни, от гледна точка на живота на европейските граждани. Като член на Комисията по бюджета на ЕП, каква е Вашата прогноза за 2016 г. по отношение на усвояемостта на европейските средства в България?
- Ние сме вторият най-голям нетен бенефициент от бюджета на ЕС. За 2014 г. сме внесли малко над 400 милиона евро, а сме получили над 2,25 милиарда. С други думи получили сме над пет пъти повече, отколкото сме внесли. Това прави темата от изключителна важност за нас, макар да вярвам, че икономиката ни не изпаднала в зависимост от еврофондовете. Въпреки това, не можем да си позволим да не ползваме в максимална степен този ресурс, особено като се има предвид, че в този си вид той ще е наличен само до 2020 година. Преговорите за бюджета не бяха нито лесни, нито кратки, но аз съм изключително щастлив, че успяхме да прием бюджет, които да адресира освен всички останали предизвикателства, така и проблемите на младите хора. Повече пари за заетост, за наука и иновации, както и за млади предприемачи, не би могло да се счита за друго, освен за успех.
- Натискът върху общия бюджет нараства заради повишените разходи в различни сектори заради войната в Сирия. Как ще бъдат поети те?
- Моето мнение е, че Европейският съюз трябва все повече да върви към бюджет, финансиран от собствени ресурси, което ще позволи повече буфери в случай на кризи и незасягане на националните бюджети или Кохезионната политика. За това се говори от дълго време, а през следващата година очакваме доклад от групата експерти на високо ниво с предложения по темата. Както вече стана ясно, ЕС отпусна допълнително 3 млрд. евро на Турция за овладяване на бежанската криза. За мен е важно да има резултати от тези инвестиции, конкретни постижения и гаранции за прозрачното им ползване. Никой от приоритетите в бюджета на ЕС няма да пострада заради заделените пари за справяне с бежанскаката криза. Това се получава заради ефективното ползване на средствата. От една страна да правиш повече с по-малко пари и от друга - да се финансират нужди, а не желания.
- Вие сте най-младият член на Европарламента в този му мандат. Младежката политика е един от акцентите в работата на парламента. Какви са акцентите, които засягат младите българи, които все по-малко търсят бъдещето си в родината?
- България е една от държавите в ЕС, които успешно и бързо се справят с младежката безработица. През 2012 г. бяхме регистрирали над 28% безработица сред младите, докато в средата на 2015 г. по същия показател се движим около 20%. За 3 години успяваме значително да увеличим заетостта. За това спомагат европейските средства и реализираните програми от министерствата. Прогнозите, представени от Европейската комисия, предвиждат над 3 млн. безработни младежи да се възползват от Младежката инициатива за заетост в ЕС. Около 1,6 млн. младежи се очаква да получат конкретна оферта за работа или за стаж, а 1,3 млн. млади европейци трябва да получат обучение и квалификация чрез проекти в държавите от ЕС. Междувременно, привличането на повече чужди инвестиции в страната ни, реформи в образователната система, гъвкаво законодателство за трудовата заетост, както и подкрепата на предприемачеството сред младите, ще доведат и до по-високи доходи за тях, а от там и за желанието им да останат в България.
- В този смисъл, какви са актуалните мерки за борба срещу младежката безработица, които ЕП защитава?
- В моята работа в ЕП, аз полагам непрекъснато усилия положителният тренд в България, за който споменах преди малко да продължи. Работата ми по Младежката гаранция, където бяха отпускани 1 млрд. евро предварителни плащания, по Европейският финансов инструмент „Прогрес", който предоставя нисколихвени заеми за трайно безработни хора от малцинствени групи или с физически увреждания, позволяващ им да се обучават и да започнат собствен бизнес, както и предстоящият ми доклад по оценката на Еразъм +, за който вече стана дума, целят младите хора в България да имат равен достъп до знания и умения за започване на собствен бизнес или кариерно развитие. Това непременно ще генерира повече и по-устойчива заетост.
Много е важно в решаването на младежките проблеми да имаме младежки подход. Службите по заетостта трябва да са на терен и да действат така, както консултантите в бизнеса - индивидуален подход към всеки и непосредственост в комуникацията. Но не мога и да не спомена, че за да има устойчив успех, младите също трябва да са активни и да полагат усилия. Времето, когато насила се търсеше работа безвъзвратно си отиде и колкото по-бързо се адаптираме към това, толкова по-скоро безработицата ще намалее.
- Много от стратегическите проекти у нас са част от регионалните политики на Съюза. Обвързаността между средствата, отпускани по политики и тези, които са предвидени за укрепване на регионите, е предимство, от което България може да се възползва. Вашият коментар?
- През новия програмен период ЕС подкрепя комбиниране на различни инструменти за финансиране - безвъзмездна помощ чрез европейските структурни фондове , финансови инструменти от Европейската инвестиционна банка, заедно с частично финансиране по Механизма за свързаност на Европа. Те отварят много възможности за реализиране на важни стратегически проекти в България. Моят съвет към представителите на местните власти е да се възползват максимално. През изминалата седмица заедно с моя колега Владимир Уручев организирахме обучение за български експерти по еврофинансиране в Брюксел, което имаше за цел да им даде конкурентно предимство и информация, която да им помогне в писането на още по-добри проекти. Сигурен съм, че резултатите няма да закъснеят и това ще е първото от поредица подобни начинания.
Не на последно място бих искал да спомена и плана „Юнкер" и прилежащият към него Европейски фонд за стратегически инвестиции-ЕФСИ. Инициативата има цел да генерира инвестиции в европейската икономика на стойност от 315 млрд. евро. Фокусът му е върху големи инфраструктурни проекти, подкрепа на МСП, както и създаване на висока добавена стойност. ЕФСИ ще допълва вече съществуващите възможности за европейско финансиране, като ще бъде гарант за предоставянето на заеми за високорискови проекти, които досега не са могли да получат финансова подкрепа от ЕС. От началото на следващата година се очаква планът да заработи в пълния си капацитет, когато и инвестиционната комисия към него ще започне да функционира. Пари има достатъчно, трябва само да ги използваме.
- И накрая, които са трите акцента за 2016 г., които са най-важни за Вашата работа като представител на България в ЕП?
- Еврофондове, бюджет на ЕС, младежка заетост и предприемачество.
Мобилна верси
RSS
