50448 | 28 авг. 2023 | 10:33

Като журналист преди 32 години имах невероятния шанс да присъствам на отварянето на гроба на цар Борис Трети в парка "Врана" и на откриването на в дъното на камерата на стъкленицата със сърцето на царя.

За първи път публикувам тази снимка. 

Държа в ръцете си стъкленицата със съхраненото вътре сърце на цар Борис Трети, току-що открито.

Като журналист преди 32 години имах невероятния шанс да присъствам на отварянето на гроба на цар Борис Трети в парка "Врана" и на откриването в дъното на камерата на стъкленицата с неговото сърце.  

КАК СЕ СЛУЧИ ТОВА

През есента на 1991 г. проф. Димитър Витанов от БАН, с когото се познавах добре, се зае да търси погребаното тяло на цар Борис Трети. Знаеше се, че той е бил погребан в Рилския манастир, след това е препогребан в параклис в парка на резиденция “Врана”.

Този параклис е бил разрушен по времето на Вълко Червенков и тленните останки на цар Борис Трети след това изчезват.

След 10 ноември 1989 г. се откри възможност да се търси наново гроба на царя.

На 6 октомври 1990 г. БАН получи декларация, подписана от Симеон Сакскобургготски, от майка му и сестра му. В нея се казваше: “Одобряваме извършеното от БАН и Софийския народен съвет обследване на двореца “Врана”, при което е открит вторият гроб на цар Борис. Тъй като цар Борис беше незаконно препогребан в парка на двореца “Врана” на 24.04.1946 г., считаме, че е дошло време да се възстанови законният статут на погребението. Тленните останки на покойника да бъдат върнати на Рилския манастир, което беше неговото и на семейството желание”.
 

През 1991 година търсенето на гроба официално бе възложено да стане под ръководството на проф. Димитър Витанов от БАН. Той нае група войници да копаят там, където е бил параклисът и всеки ден ми разказваше какво е станало. Първите дни нищо не намериха. Една есенна сутрин проф. Витанов ми се обади и ми каза: Продължаваме да търсим, искаш ли да дойдеш и да проследиш лично какво правим?

Как да не искам!

Към 10 часа бях във "Врана". Войниците продължаваха да забиват със замах кирките и лопатите си в твърдата земя, докато един от тях в невниманието си удари в нещо твърдо, чу се звук като на счупено стъкло и се видя, че с кирката войникът е ударил някаква стъкленица, поставена в самия ъгъл на отворения и празен гроб. 

Доц. Витанов лично слезе в камерата, старателно разчисти пръста от стъкленицата, на която горната част беше счупена, но на дъното ѝ се видя сърце, сложено в течност, явно формалин, повечето от която беше изтекла. 

Настана суматоха. От столовата на двореца веднага донесоха трилитров буркан от туршия. (Снимката доказва това). Сложиха вътре сърцето.

Но от ковчега нямаше и следа.

Проф. Витанов веднага се обади на акад. Сендов като на председател на Академията. Той дойде, донесе друга стъкленица, пак с формалин, постави вътре сърцето и я отнесе в БАН.

Допускахме..., но все още никой не знаеше на кого е това сърце. В счупената стъкленица имаше поставена запоена стъклена капсула и вътре в нея бележка. Тя щеше да ни даде безценната информация.

Акад. Сендов свика пресконференция и пред Тв камерите счупи капсулата и извади бележката - лист от бележник на Медицинска академия. На него беше написано: “Сърцето на Н.В. Цар Борис Трети, 28 август 1943 г.”
И подписите на лекарите, които през 1943 година са установили смъртта.

Започнаха изследвания. Установи се, че сърцето е засегнато от инфаркт на предната стена на лявата камера.

Както е известно мистерията със смъртта и тленните останки на Борис III е сред най-заплетените исторически загадки в новата ни история. Царят умира на 22 август 1943 г. в 16,22 ч. Тялото му е балсамирано и тогава са извадени сърцето и белите дробове.

В протоколите от балсамацията на цар Борис Трети се казва, че всички вътрешности са били изсушени и сложени в ковчега му.

Сърцето обаче е било поставено отделно в стъкленица.

"Оригиналната бележка, която беше написана на ръка, предадох по-късно на Симеон Втори. Беше загадка как стъкленицата е попаднала сама в пръстта. Нито царицата майка, нито онези, които са присъствали на погребването на тялото на цар Борис в Рилския манастир, имаха спомен за тази стъкленица със сърцето", разказа тогава акад. Сендов.

Той се обади по телефона на цар Симеон, за да го пита какво да се прави със сърцето. Симеон Втори заяви, че изцяло се доверява на решението на БАН и на това, което кажат свещениците.

Реши се сърцето да се погребе в Рилския манастир.

Акад. Сендов възложи ръководството на повторното изследване на сърцето на известния патолог, д-р Дойчин Дойчинов. Потвърди се диагнозата, която бяха дали първоначално лекарите.

Никой обаче нямаше аргументирано становище как тази стъкленица е попаднала в празния гроб. Ако ковчегът с тялото на цар Борис Трети е било извадено от този гроб и стъкленицата е била там, как е останала цяла-целеничка? Този въпрос продължава да стои открит.

Създаде се Обществен комитет за пренасяне на сърцето в Рилския манастир. Този комитет се председателстваше от Стефан Савов и в него участваха Васил Гоцев, Галя Дичева, Димитър Иванов, д-р Дойчин Дойчинов, д-р Петър Константинов, Христо Дерменджиев, Иван Крадлеков и акад. Благовест Сендов.

Наследниците на цар Борис пожелаха пренасянето на сърцето да стане без участието на държавни органи и охранителни коли.

Стигна се до този момент.

Преди да отпътува към Рилския манастир сърцето на цар Борис Трети се съхраняваще в трезор на БНБ.

В протокол от 23 август 1993 г. е записано: “Сърцето на о Бозе почившия цар Борис Трети бе поставено в оловна капсула с монтирана върху капака бронзова възпоменателна плоча с надпис. Над него е монтиран вензелът на царя. Оловната капсула със сърцето беше поставена в специално сандъче от орехово дърво.”

Това е първият и единствен случай на съхраняване на човешки орган в БАН. 

На другия ден, 24 август 1993 година, сърцето беше положено в първоначалната гробница на цар Борис Трети в Рилския манастир.

ИЗЧЕЗНАЛИЯТ КОВЧЕГ НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ

28 август 1943 година. Новината за смъртта на Борис III потапя България в траур. Народът не иска да повярва, че обичаният управник си е отишъл така внезапно. Седем дни България се прощава със своя цар.

Накрая настъпва 5 септември – денят определен за погребението. В храм-паметника „Св. Александър Невски“ се извършва тържествена заупокойна литургия. На нея присъстват пратеници на редица чужди държави. В 9 часа и 30 минути пристига царското семейство.

След литургията тленните останки на царя се поемат от членовете на правителството, Народното събрание и войската и се изнасят от храма.

В началато на шествието се носи обикновен дървен кръст с надпис:„Борис III цар на българите“ и една голяма свещ. След тях се нареждат свещениците и владиците. Тленните останки на Негово величество са положени върху гаубично оръдие, от двете страни, на което вървят офицери и войници.

Улиците на столицата са изпълнени с хиляди хора. Шествието за кратко спира пред двореца и след това поема към ж.п. гарата, пълна с огромно множество от хора и войска.

В 12 часа и 45 минути генералите се прближават до ордието, свалят ковчега и го поставят в специален вагон, а композицията потегля бавно към Рилския манастир. Навсякъде откъдето минава Траурният влак се трупат тълпи, за да се сбогуват с любимия си цар.

През целия път от двете страни на жп релсите има стотици хора, които чакат влакът да премине и да зърнат за последно "своя" цар, което на някои хора днес може да им се струва абсурдно и хиперболизирано, но има запазени кадри и снимки, които няма как да лъжат...

Траурното шествие пристига в Рилския манастир в 19 часа и 40 минути и е посрещнато от игумена на светата обител и всички монаси. Ковчегът е внесен от архиереите в църквата, където е отслужена заупокойна молитва. Всички падат на колене и се прощават за последен път с височайшия покойник, след което тленните останки са покрити с метален капак, който е запоен. До него поставят е стъкленицата с царското сърце. 

В 20 часа и 25 минути ковчегът е спуснат в специално приготвена гробница пред олтара на св. Иван Рилски. Царицата, княз Кирил, княгиня Евдокия и другите официални лица вземат пръст, нарочно донесена от всички краища на обединена България и хвърляйки я върху покойника произнасят:„Да бъде лека пръстта ти! Да бъде вечна славата ти и вечна паметта ти !“.

Но както се казва, цар Борис III както приживе, така и след това не намира покой...

Гробът му бързо се превръща в място за поклонение. Тълпи от хора идват, за да отдадат почит на царя.

През пролетта на 1946 новите управници организират Всеславянски събор в София и решават да разходят гостите до Рилския манастир. Когато отиват там, заварват ужасяваща за тях гледка - насъбрало се множество пали свещи на гроба на цар Борис и чете молитви за без време отишлия си "свой" цар.

Последва нареждане от Георги Димитров гробът да бъде премахнат и въпреки протестите на игумена и монасите в Рилската обител, следва незабавна акция...

В навечерието на Великден 1946 царският ковчег е изваден от Рилския манастир по правилата на комунистическата конспирация - през нощта. Поставят ковчега в линейка. Доставят го в двореца "Врана". Уведомяват предварително вдовицата царица Йоанна, която по това време все още не е изгонена от България, че покойният й съпруг ще бъде погребан в парка на двореца "Врана". За няколко дни с помощта на местни хора тя вдига малък параклис и когато донасят ковчега, попът на близкото село Казичене извършва опело.

Царица Йоана вижда за последно съпруга си. Присъстват и децата им. Лицето на царя е изместено леко встрани, навярно от транспортирането. Наместват го, оправят и ордените му. Металният ковчег със стъклено прозорче поставят в дървения - той е изработен от дворцовия дърводелец. Между двата сандъка поставят и стъкленицата със сърцето. Отгоре намятат златоткано платно. И го полагат в гроба.

На 16 септември 1946 година царското семейство е изгонено от България. Георги Димитров се настанява в двореца "Врана" и често се разхожда около параклиса.

След смъртта му през 1949 година властта е поета от Вълко Червенков. 

И за цар Борис Трети отново няма покой.

През 1950 г. Вълко Червенков дава нареждане параклисът с тленните останки на цар Борис III в парка Врана да бъде разрушен, отново по тъмна доба, погребалната камера е отворена за пореден път, а ковчегът отнесен в неизвестна посока.

Вероятно при изнасянето на ковчега, което е станало през нощта, тези, които са го направили, не са видели стъкленицата със сърцето. Тя е била до саркофага, в ъгъла на гроба. Така е останала за поколенията.

Къде е ковчегът на цар Борис Трети, никой не знае?

Някои твърдят, че изхвърлен в Искъра.

Други, че е изгорен.

Ковчегът е от цинк и е възможно да се намери с металотърсач и добра техника.

Така финалът с историята за тленните останки на цар Борис III остава отворен.

ОТРОВЕН ЛИ Е ЦАР БОРИС ТРЕТИ

В смъртния акт на цар Борис III като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“, но съмненията за неестествената смърт на царя се появяват веднага след края му и продължават до днес. Съществуват предположения, че той е бил отровен от Хитлер, някои подозират Англия, а други Сталин.

"Установихме, че сърцето е засегнато категорично от един инфаркт на предната стена на лявата камара”, каза тогава проф. Дойчинов. След като потвърждава тази диагноза, той получав от семейството на проф. Иван Москов документи от личния архив на лекаря. Проф. Москов е един от съдебните медици, които пишат доклада за балсамиране на тялото на Царя и правят изследвания на органите.

В протокола, който проф. Дойчинов получава, се отхвърля диагнозата отравяне. Когато през авryст 1943 година цар Борис Трети внезапно заболява, в София са извикани трима лекари от Германия и от Австрия. Заедно с български екип те поемат лечението на Царя.

Тезата на чуждестранните лекари тогава е друга. 

Доц. Владимир Златарски изследва германските архиви от онези години, за да търси исторически доказателства за събитията от 1943 година. 

„Това, което разказват лекарите в известна степен се различава. Българските лекари казват, че германските лекари са потвърдили тяхната диагноза и начина на лечение. Диагнозата е инфаркт на миокарда.

От друга страна, германските лекари, гледайки другите симптоми, които започват да се проявяват при заболелия цар, изглежда започват да стигат и до други заключения. Това, което те разказват, е, че тяхното мнение е, че цар Борис е бил отровен. Това се забелязва по няколко белега.

От една страна, се говори за кафяви петна, които започват да избуяват по кожата по същия начин, по който са избивали при гръцкия министър-председател ген. Метаксас, когото Ханс Епингер, който стои до болничното легло на Борис Трети, е преглеждал преди той да умре в началото на 1941 година, за когото се знае, че е отровен”, разказа доц. Владимир Златарски. 

„Когато тримата германски лекари се връщат в Берлин очевидно са извикани на доклад при Хитлер, но от този разговор и от това, какво е довело това разследване, ние нямаме преки доказателства. Имаме обаче в дневника на Гьобелс - министърът на пропагандата и просвещението в Третия Райх, който ежедневно е с Хитлер, в неговия дневник съм прочел от септември 1943 година бележката му, която категорично гласи - Фюрерът е сигурен, че Цар Борис е бил отровен. Това са казали лекарите. Използвана е някакъв вид змийска отрова. Не е ясно още кой е поръчителят", разказа още доц. Златарски. 

В поверителен документ от 1943 г. (виж факсимилетата) се изразяват съмнения за отравянето на царя. Министър-председателят Богдан Филов е критикуван и за това, че „УМИШЛЕНО е пропуснал” веднага да бъде назначена анкетна комисия, която да документира последните дни от живота на царя и всички обстоятелства и факти около случилото се.

След изследванията и медицинските документи, които проучва, д-р Дойчинов поставя под въпрос тезата за отравяне. Според него с развитието на медицината и с нови изследвания може дa ce допvснат нови хипотези. 

Но такива към днешния момент няма.

Българската царица Йоанна в своите спомени заявява: „Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан“.

В свое интервю княгиня Мария Луиза вижда зад смъртта на цар Борис намесата на Москва: „Съветският съюз, който имаше, на прост български език, файда от тая работа. Да премахнат баща ми. Една година по-късно бяха тук.“

Неговият син Симеон II Сакскобургготски от своя страна заявява: „Може би е имало някакъв заговор или интерес да се елиминира цар Борис като много опитен политик, който явно е търсел да спаси България от последиците на Втората световна война… може би пък и аналогията с Италия, която в даден момент се превръща в Съюзник да е притеснило дадени среди в Берлин, това също е един съвсем нормален довод, но няма доказателство…“

И действително, почти всички от описаните версии за смъртта на цар Борис III се основават на сведения, разговори или слухове от едни или други хора, за които остава неясно дали казват абсолютната и цялата истина.

Ако е съществувал заговор за смъртта на царя, то вероятността да се намерят документи за него е доста малка, а всички тези неизвестности сякаш вечно ще ни карат да гледаме на официалната причина за инфаркт с подозрение, защото като че ли не може да приемем, че краят на една толкова необикновена личност от българската история идва по един толкова обикновен начин

Днес отбелязваме 80 години от смъртта на цар Борис Трети.

През 1996 година направих първото си интервю със Симеон Сакскобурготски.

В продължение на пет дни си говорихме по два часа в къщата му в Мадрид. Беше незабравимо изживяване. Публикувах всичко в дълга поредица във в. "Труд".

Когато пристигнах в Мадрид, занесох на царя парче от каменната облицовка на вътрешната част на гроба на баща му във Врана.

Такава е историята.
Никой не знае съдбата с кого и пред какви изпитания ще го постави...

Валерия Велева: Как откриха сърцето на сърцето на цар Борис Трети