38245 | 30 дек. 2024 | 14:00

"Хармонията зависи от родителите. Ако те се обичат, ако те живят дружно, то и цялото семйство живее с тази любов. Щастливите родители създават щастливи деца", е рецептата за семейно щастие на доня Маргарита.

"Винаги съм се чувствала като жена на мъжа ми. Водила съм нормален живот като всички останали. Животът ми не е бил такъв, какъвто хората си го представят за една царица. Била съм обикновена жена, домакиня, съпруга и майка..."

"Тя е до мен цели 63 години и се е справяла с всички обстоятелства. Беше много трудно за семейството ми, тъй като медиите твърдяха, че със завръщането си ще се опитам да възстановя монархията и уредя децата ми на ключови позиции, разбира се всичко това беше несправедливо. Затова, вместо да оставя семейството ми да бъде до мен и да ме подкрепя, аз ги призовах да стоят далеч от България, за да не се създават проблеми..."

Думите са на Маргарита Гомес Асебо и Сехуела, по-късно станала царица Маргарита, и на съпруга ѝ цар Симеон Втори - царското сeмейство, наследило трона на цар Борис III, а след това влязло в тъканта на републиканската история на Третата българска държава.

Испанката с благородническа кръв, която в последните 24 години дели дните си между София и Мадрид, на 6 януари 2025 година ще навърши 90 - зад гърба ѝ са 65 години брачен живот с наследник на монархия, пет деца, 11 внуци и една необикновена съдба, чиято вдъхновяваща история продължава да пише.

Една крехка и деликатна жена, която в действителност притежава силен и борбен характер.

За първи път я видях в края на март на далечната 1996 година, само два месеца преди съпругът ѝ да се завърне в Родината след 50-годишно изгнание. В пет последователни дни посещавах дома на царското семейство в Мадрид. Имах задачата като репортер на в. "Труд" да направя голямо интервю с царя, когото българите не познаваха, но на когото предстоеше да възложат надеждите си за управление на държавата. Всяка сутрин в 10.00 часа доня Маргарита ми отваряше вратата на гостоприемния си дом, за да ме отведе в приемната, където очаквах да се появи "чорбаджията", както тя с умиление, с уважение и респект се отнасяше към съпруга си.
А той пък я описваше като прагматичен, здраво стъпил на земята човек, на когото може да се разчита. И разказваше, че винаги е търсил първо нейното мнение, дори по най-значимите въпроси, защото искрено разчита на нейната преценка.

Двамата са много различни по нрав и характер, но точно заради това се допълват в една изключително силна емоционална връзка. Доня Маргарита никога не го прекъсваше, винаги търпеливо го изслушваше и казваше, че рядко дава съвети на "чорбаджията", ако не ги е поискал предварително.

Техни Величества се срещат случайно за пръв път през 1958 г. - в нощта на празника на Сан Хуан в мадридския клуб "Пуерта де Йеро".

"На практика това беше единственият танц, който танцувах в Пуерта де Йеро, защото това място не ми харесваше много. Когато я видях, тя изглеждаше някак много тъжна и изящна и я поканих на танц. Беше изключително красива, грациозна и одухотворена. Казах ѝ, че отивам във военна академия в Съединените щати. И тя ми отговори: "Виж ти, аз пък ще ходя там през декември на гости на една приятелка", разказва години по-късно цар Симеон ІІ.

След първия танц обаче пътищата им се разделят. Той заминава за САЩ, тя се отдава на пътешествия. Един ден Симеон научава за предстоящето гостуване на Маргарита при нейна приятелка в Америка. Научил адреса, той ѝ изпраща покана за годишния бал на академията. На шансът му изневерява. Маргарита си заминава преди датата на бала и това осуетява срещата им. 

Маргарита Гомес Асебо и Сехуела, испанската аристократка, наследница на богат род, е родена на 6 януари 1935 г, останала сираче на годинка. Родителите ѝ са екзекутирани по време на Испанската гражданска война през 1936 г. Баща ѝ е бил държавен съветник и адвокат на търговски и банкови дружества. Осиротелите Маргарита и брат ѝ Хосе Луис живеят на различни места през годините на детството им, сменят държави и роднини, които се грижат за тях. Техни настойници са двамата им чичовци – маркиз де Сурхена и маркиз де Делейтоса. При втория Маргарита остава да живее до 1950 г. След това постъпва в колежа "Свежо сърце" в Брюксел.

Вече пълнолетна, тя се завръща в Мадрид и се установява в свой собствен дом. Пътува много – в Латинска и Северна Америка, в Средния и Далечния изток. Любопитен факт от нейната професионална биография е, че тя е собственик на първото в Испания списание за икономика.

Ревностна католичка, възпитана от монахини, Маргарита Гомес е изключително високопоставена дама в мадридското висше общество

Със Симеон Втори се срещат отново в Мадрид през лятото на1959 година. Решават да се оженят, но и този път изниква проблем, и то сериозен - причината е католическото вероизповедание на Маргарита. Римската църква поставя изискване – некатолическата страна да даде писмено обещание, че децата от този брак ще бъдат кръстени католици. Носителят на българската корона обаче не би могъл приеме това, защото е нарушение на Търновската конституция. Разрешението на казуса намира адвокат, експерт по брачни въпроси, който се опира на прецедент от 1938 г. в Япония, където местният епископ поел отговорността за брака между католичка и губернатор-шинтоист, без да изисква каквито и да било гаранции.

"Лудо влюбен" Симеон ІІ твърдо решава да скрепи с брак чувствата си към Маргарита и за целта посещава два пъти Ватикана. Приет е от Папа Йоан ХХІІІ, наричан тогава “Българският папа”. Светият отец, прекарал повече от десет години в България като нунций, монсеньор Ронкали, съхранява топли чувства към царското семейство. Царицата-майка Иоанна също се включва в търсенето на решение за бъдещето на сина си, използвайки именно това папско благоразположение към фамилията.
И усилията им се увенчават с успех.

През май 1961 г. е обявен годежът на Хуан Карлос Бурбонски и София Гръцка (бившите крал и кралица на Испания), която е православна. В същото време в Рим все още заседава Вторият Ватикански събор, чиято цел е подобряване отношенията между католическата и православната църква. Тези обстоятелства спомагат за благоприятното развитие на събитията и за Симеон и Маргарита.

На 10 август 1961 г. Нейно Величество Царица Иоанна обявява годежа на сина си. Той е на 25, годеницата - на 27.

По-късно Симеон ще признае: "Ожених се млад, бях лудо влюбен".

На 14 януари 1962 г. отец Албендеа, изповедник на белгийския крал, извършва първата от трите сватбени церемонии.
На 20 януари Симеон и Маргарита сключват граждански брак пред кмета на швейцарския град Лозана.
Църковната церемония е на следващия ден в красивата църква във Вевей, изпълнена с множество с хора. За щастливото събитие са поканени роднини, както и българи от цял свят. Благославянето на брака извършва митрополит Андрей Нюйоркски в съслужение с руския архиепископ на Швейцария. Кумове са Дмитрий Романов, племенник на последния руски цар, и княгиня Мария Луиза. Кралските фамилии обаче бойкотират брака. Сватбата не уважават дори най-близките роднини, вкл. вуйчото на Симеон - княз Умберто. Церемонията във Вевей е уважена само от двама монарси, при това в изгнание - Фарук от Египет и Лека от Албания.

Бракът обаче се оказва траен, Симеон и Маргарита заедно преживяват както тъгата и принудителното изгнание, така и триумфа на дългоочакваното завръщане в Родината, радостните срещи със сънародниците и злостните нападки по-късно.
През 2009-а Симеон Втори признава: "Ако семейството ми не стоеше зад мен, ако не чувствах подкрепата им, вярвайте ми, едва ли щях да издържа. Но аз си знам, че дори далеч от мен те мислят с добро за моите дела и съм им много много благодарен за разбирането и за търпението им. В българската душа семейството винаги е било център на една малка вселена, която обаче населява голямата вселена на нацията и изповядва същите ценности".

Маргарита е последната знатна дама, което носи прочутата тиара, наречена Kfchert Tiara Fleur-de- Lis, или Тиарата на Мария-Луиза, бабата на Симеон Сакскобургготски. По време на църковната брачна церемония главата на Маргарита е украсена именнно с тази царска корона, инкрустирана със скъпоценни камъни в цветовете на българския трибагреник. Години преди това златното бижу е красяло главата на царица Йоанна на сватбата ѝ с цар Борис III.

“Много е сложно да разтрогнеш три брака – почти невъзможно”, шегува се по-късно царица Маргарита, когато я питат за тайната на дългото съпружество.

"Хармонията зависи от родителите. Ако те се обичат, ако те живят дружно, то и цялото семйство живее с тази любов. Щастливите родители създават щастливи деца", е рецептата за семейно щастие на доня Маргарита.

От брака им се раждат пет деца - княз Кардам Търновски, който вече е покойник след тежка катастрофа, княз Кирил Преславски, княз Кубрат Панагюрски, княз Константин Асен Видински и княгиня Калина - всички те израстват в атмосферата на любов и разбирателство. Заедно спортуват, пътуват, родителите им предават любовта си към природата. Получават добро образование и говорят свободно по няколко езика. От децата си Симеон ІІ и Маргарита имат 11 внуци.

Водят спокоен живот, без да афишират с потеклото си.

"Не харесваме много светския живот, въпреки че обичаме много своите приятели. Не ми допада да играя ролята на фигурант, запълвайки нечия маса или нечий салон. Предпочитам деловите вечери и когато съм поканен заради самия себе си.  Излизаме най-много два пъти седмично и приемаме една покана от десет", разказва Симеон Втори в едно от редките интервюта за личния си живот.

Маргарита е отдадена на децата и къщата. Хобито ѝ са ските и конете. Два пъти седмично ходи на езда, с което си разнообразява домакинската работа.

"Моята съпруга е чудесна и грижовна майка. Тя се отдава денонощно на грижите около децата. Но в нашето семейство няма определена роля за всеки един: ние вършим всичко заедно, по колегиален начин. Не си разпределяме ролите".  Симеон Втори разказва за семейството си през 1987 година.

"Аз исках, впрочем съпругата ми също, полезно образование за децата ни. Френският лицей е най-доброто училище тук. Всички наши деца са негови възпитаници. Те владеят френски, испански и английски, заради ваканциите им във Англия, както и малко немски. Но аз не исках да им налагам българския език, воден от сантиментални чувства. Много е сложен… Разбира се, те разбират един основен разговор на български. Ако един ден поискат да владеят езика, за тази цел съществуват интензивни курсове. Царицата посещаваше такива курсове в продължение на две години и сега говори без проблем – това е важното".

Когато цар Симеон ІІ решава да се върне в Родината и създава НДСВ, курсовете по български език на царица Маргарита се оказват огромна помощ - тя подкрепя съпруга си и го последва с готовност, въпреки че това я отделя от децата, дома и приятелите в Мадрид.

С чувство на хумор испанската благородничка си спомня за пристигането в двореца "Врана", когато е трябвало да прекарат първата нощ в спални чували.

Царицата бързо печели симпатиите на хората с естественост, деликатно присъствие и леко стеснителната си усмивка. Мнозина я виждат да се разхожда из София, да пътува с градския транспорт, да кара колело, да се разхожда в планината. Не търси публичност за благотворителната си дейност - една от традициите в царското семейство, която тя съхранява. Деликатно подкрепя съпруга си във важните и в трудните моменти. А царят често търси с поглед присъствието й, когато двамата трябва да присъстват на официални събития.

Сакскобургготски и доня Маргарита остават да живеят в България, в двореца "Врана", но децата и внуците им живеят в чужбина.
Доня Маргарита често може да бъде забелязана да шофира сама из София, да пазарува в търговски вериги без охрана или да посещава любими спектакли в Националната опера.

Празничното отбелязване на нейната 90-годишнина ще бъде в Мадрид, заобиколена от съпруг, деца, внуци и приятели.